О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1342
София, 04.12.2009
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание на 27 ноември 2009 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 464/09 година по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 282 от 27.11.2008 година по гр.д. № 454/06 г. на Л. окръжен съд е оставено в сила решение № 417 от 01.11.2006 г. по гр.д. № 367/05 г. на Троянския районен съд в частта, с която е отхвърлен като неоснователен предявеният от В. Т. В. и Й. Т. П. против О. гр. Т. и К. “Т” гр. Т. установителен иск за собственост на имот с площ около 150 кв.м., съставляващ източната част на имот кад. № 1* която попада в парцел **** ”З”. Със същото решение е обезсилено решението на първоинстанционния съд в частта, с която е бил отхвърлен като неоснователен предявеният от В. Т. В. и Й. Т. П. иск за поправка в действуващия кадастрален план, отнасящ се до горпеописания имот и в тази част производството по делото е прекратено поради недопустимост на иска.
В срока по чл. 283 ГПК В. Т. В. и Й. Т. П. чрез своя пълномощник адв. В. А. са подали касационна жалба против въззивното решение. В жалбата са изложени доводи за неправилност на същото поради нарушение на съдопроизводствените правила, като се твърди, че въззивният съд не е обсъдил в съвкупност всички събрани по делото доказателства, в това число и допусната съдебно- техническа експертиза, което е довело до опорочаване на фактическите му и правни изводи по спора.
Жалбоподателите обосновават допускането на касационно обжалване на решението с твърдението, че е постановено в противоречие с практиката на ВКС досежно правилата за разглеждане на делата от въззивната инстанция. Позовават се на т.19 от ТР № 1/ 04.01.2001 г. на ОСГК.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, по повод извършената проверка за наличие на соченото от жалбоподателите основание за допускане на касационна обжалване, приема следното:
За да намери установителния иск за собственост за неоснователен, въззивният съд е приел, че процесният недвижим имот е бил отчужден със заповед № 1* от 13.06.1985 г. на ОбНС- Т. и придаден към парцел **** “З”. Собствениците на имота към момента на отчуждаването му – П. С. Т. , В. Т. В. и Й. Т. са били обезщетение парично чрез превеждане на съответните суми по сметка в ДСК. Ищците не са упражнили правото си да поискат отмяна на отчуждаването по реда на ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др., поради което правото на собственост не им е възстановено и те не могат да се легитимират като собственици на имота.
По отношение на обективно съединения иск по чл. 53, ал.2 ЗКИР съдът е приел, че същият е недопустим поради липса на правен интерес от провеждането му, тъй като предварително не била проведена административната процедура по отстраняване на непълноти и грешки в кадастралната карта.
Доводът на жалбоподателите, че въззивното решение е постановено в противоречие със задължителната съдебна практика- т.19 от ТР № 1/ 04.01.2001 г. на ОСГК, тъй като въззивният съд не бил изложил собствени мотиви по съществото на спора, не се подкрепя от данните по делото. Мотивите на обжалваното въззивно решение съдържат подробен анализ на събраните по делото доказателства, както и направените въз основа на тях фактически и правни изводи. Проследен е статутът на процесния имот и при наличните по делото данни, че същият през 1985 г. е бил отчужден, а на собствениците е било платено определеното парично обезщетение, е направен извод, че имотът попада под действието на ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др., по който собствеността се възстановява след изпълнение на специална административна процедура, каквато в случая не е проведена. Ето защо не може да се приеме, че обжалваното решение противоречи на задължителната практика на Върховния касационен съд, обективирана в т.19 от ТР № 1/ 04.01. 2001 г. на ВКС, ОСГК. Поради това не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 282 от 27.11.2008 година по гр.д. № 454/06 г. на Л. окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: