О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 69
София, 25.01.2010
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание на 19 януари 2010 година , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 729/09 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 880 от 06.06.2008 г. по гр.д. № 3052/07 г. на Пловдивския окръжен съд е оставено в сила решение № 36 от 30.03.2007 г. по гр.д. № 2774/06 г. на Пловдивския районен съд, с което е признато за установено по отношение на С. Т. Х., П. Д. Х. , М. И. Б., П. К. М. и “Г” ЕООД гр. П., че М. Т. П. е собственик на ? ид. част от УПИ * 987 в кв. 3 по плана на с. Т., с площ от 940 кв.м. и е отменен до размер на 1/4 ид. част нот. акт № 175 от 19.05.2006 г., т.2, дело № 343/06 г. на нотариус Т. К. , с който С. Т. Х. е призната за собственик на целия имот. Прието е, че процесният имот произхожда от Т. Г. Б. , който е баща на С. Х. и М. П. , а освен тях е имал още две деца- Г. Б. и В. С. През 1964 г. Тодор Б. се снабдил с констативен нотариален акт за собственост на дворно място с къща, цялото с площ от 2 140 кв.м., образуващо парцел **** 88 в кв. 122 по плана на с. Т.. С нотариален акт № 6* г. със съгласието на съпругата си дарил на дъщеря си С. Х. дворно място с площ от 1210 кв.м., ведно с намиращите се в него жилищни и стопански постройки, съставляващо част от собствения им парцел ****. Въззивният съд е приел, че тази сделка е нищожна, тъй като е извършено разпореждане с реална част от парцел ****ри действието на императивната забранителна норма на чл. 59 ЗТСУ/ отм./, поради което не е породила транслативен ефект. Намерил е за неоснователно възражението на ответницата С за придобиване на целия имот чрез давностно владение. Като краен резултат е уважил предявения от М. П. установителен иск за собственост на 1/4 ид. част от имота съобразно нейните наследствени права.
Против въззивното решение в срока по чл. 283 ГПК е подадена касационна жалба от адв. Н. Ч. като пълномощник на С. и П. Х. . Изложени са доводи за неправилност на решението като се твърди, че въззивният съд е направил необосновани изводи досежно релевантните за спора факти, а също е допуснал процесуално нарушение, като не е конституирал като страна по делото съпругата на ответника П. Считат, че произнасянето по този процесуален въпрос е в противоречие с практиката на ВКС, поради което въззивното решение следва да се допусне до касация на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК.
Въззивното решение е обжалвано с касационна жалба и от ответницата М. И. Б. чрез адв. Л. М. Развити са оплаквания за необоснованост и нарушение на съществени процесуални правила. Жалбоподателката също счита, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, което обосновава с твърдението за допуснато от въззивния съд процесуално нарушение, изразило се в неконституиране на съпругата на П. М. като страна по делото.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, намира:
Допускането до касационно обжалване на въззивно решение е предпоставено от произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуално правен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал.1,т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. Този въпрос е специфичен за конкретното дело и трябва да е обусловил решаващата воля на съда, постановил обжалвания съдебен акт.
В случая релевираният от жалбоподателите процесуалноправен въпрос е за допуснато от въззивния съд нарушение на процесуални правила поради неконституиране като страна по делото на съпругата на един от ответниците. Този въпрос е неотносим относим към процесуалните права на жалбоподателите, а касае нарушение на правата на трето неучаствуващо по делото лице, които те не са активно легитимирани да бранят, поради което не може да обоснове достъп до касационно обжалване по подадените от тях касационни жалби. Ако правото на участие на страна в процеса е било нарушено, за нея е налице възможност сама да защити правата си по предвидения за това ред.
Други правни въпроси в изложенията по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК към касационните жалби на С. и П. Х. и на М. Б. не са посочени. Позоваването на решения на ВКС, постановени по конкретни казуси, без да се изведе общата между тях и обжалваното въззивно решение правна проблематика и да се формулира конкретен правен въпрос, прави невъзможна проверката за наличието на основания за касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК, поради което съдът не обсъжда посочените в изложението към касационната жалба на С. и П. Х. решения.
В обобщение, тъй като не са налице предпоставките по чл. 280, ал.1 ГПК, въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 880 от 06.06.2008 г. по гр.д. № 3052/07 г. на Пловдивския окръжен съд по жалбата на С. Т. Х. и П. Д. Х. и по жалбата на М. И. Б..
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: