О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 154
София, 17.02.2010
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание на 9 февруари 2010 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 893/09 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Подадена е касационна жалба от адв. Зв. С. в качеството й на пълномощник на М. А. Р. против решение № 281 от 09.03.2009 г. по в.гр.д. № 2007/06 г. на Варненския окръжен съд. С него е оставено в сила решението на Варненския районен съд, постановено на 10.12.2003 г. по гр.д. № 3200/02 г., с което П. К. Г., В. М. Г., В. Р. С. и Л. В. С., се осъдени на основание чл. 108 ЗС да предадат на М. А. Р. владението върху недвижим имот, находящ се в землището на гр. В., кв. “В”, м.”М”/” Б. бою”/, представляващ 57/632 ид. части от място, цялото с площ 600 кв.м., заснето с пл. № 628 по кадастралния план на м.”Т”, а за 575/632 ид. части от този имот искът е отхвърлен. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на съществени процесуални правила и на материалния закон. Твърди се, че при постановяването му съдът не се е съобразил със задължителните указания по приложението на материалния закон, дадени от касационната инстанция с отменителното решение № 1* от 26.10.2006 г. по гр.д. № 1992/05 г. на ВКС, ІV г.о.; не е изложил мотиви във връзка с наличието на идентичност между предоставения за ползуване на ответниците по реда на ПМС 11/82 г. земеделски имот с този, който владеят; в противоречие с материалния закон е приел, че постройката в имота има характеристиките на сграда по смисъла на § 1в, ал.3 ДР на ЗСПЗЗ.
В изложението към касационната жалба се сочи, че са налице предпоставките по чл. 280, ал.1, т.1, 2 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като в противоречие с практиката на ВКС въззивният съд се е произнесъл по въпроса какво е сграда по смисъла на чл. 177, ал.3 от Наредба № 5/ 77 г. за правила и норми по ЗТСУ и по смисъла на §1в, ал.3 ДР на ППЗСПЗЗ; този въпрос е разрешаван противоречиво от съдилищата, а делото има значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, тъй като е наложително законът да се тълкува еднообразно и да се преодолява противоречивата съдебна практика. Представят се решение № 679 от 23.06.2003 г. по гр.д. № 554/02 г. на ВКС, ІV г.о. и потвърденото с него решение от 05.12.2001 г. по гр.д. № 1071/01 г. на Варненския окръжен съд; решение № 250/08 от 09.04.2008 г. по гр.д. № 1240/07 г. на ВКС, V г.о. и определение по гр.д. № 4103/08 г. на ВКС, ІІІ г.о.
Ответниците по касация не са взели становище.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе по допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение, съобрази следното:
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че с решение № 524 от 22.06.1998 г. на ПК-Варна в полза на наследниците на Г. Й. Х. , една от които е ищцата, е било възстановено в стари реални граници правото на собственост върху лозе с площ от 5.069 дка, находящо се в терен по § 4 в землището на В. , м.”Б”, което включва няколко имота по КП “Т”, сред които и имот пл. № 628 с площ от 0.600 дка. Този имот е бил предоставен за ползуване на основание ПМС 11/82 г. на наследодателя на ответниците М с решение № 24/464-6-13 от 23.07.1985 г. на ИК на ОбНС- Варна. При влизане в сила на ЗСПЗЗ в него е била изградена паянтова постройка на един етаж от дървена конструкция върху бетонова основа, със застроена площ от 18 кв.м., състояща се от две помещения – стая и складово помещение, с тухлени зидове от вътрешната страна и мазилка, външна чешма и тоалетна, нанесена в КП “Т” от 1987 г. Съдът е приел, че същата представлява сграда по смисъла на § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ, тъй като отговаря на изискванията на чл. 177, ал.3 от Наредба № 5/77 за правила и норми за ТСУ и не попада в изключенията по § 1в, ал.3 ДР на ППЗТСУ. С оценителен протокол № 1* от 24.09.1993 г. са оценени 600 кв.м. от земята и след заплащане на определената сума ответниците са придобили правото на собственост и това тяхно право е противопоставимо на бившите собственици, като изключва правата им по реституция. По тези съображения е отхвърлил ревандикационния иск.
Формулираният от жалбоподателката материалноправен въпрос на какви изисквания следва да отговаря постройката, изградена в предоставения за ползуване имот, за да се квалифицира като сграда по смисъла на § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ, е пряко свързан с изхода на настоящото дело, тъй като касае една от предпоставките, при които законът разрешава конкуренцията на права между бившите собственици на земеделските земи и ползувателите в полза на последните, като допуска те да изкупят предоставения им за ползуване имот. Даденото от въззивния съд разрешение на този въпрос, според което реализираният строеж, с оглед установените по делото негови характеристики, отговаря на критериите за сграда по §1в, ал.3 ДР на ППЗСПЗЗ и изискванията на чл. 177, ал.3 от Наредба № 5 за правила и норми за териториално и селищно строителство, не влиза в противоречие с представените от жалбоподателката съдебни решения, макар резултатът по тях да е различен. При постановяването им съдът е изхождал от конкретни за всеки отделен случай фактически констатации досежно вида на построеното, съобразявайки ги със специфичните изисквания на строителните правила и норми за този вид постройки и отрицателните критерии на §1в, ал.3 ДР на ППЗСПЗЗ. Поради това не може да се приеме, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като различните изводи на съдилищата не произтичат от неправилно тълкуване и прилагане на правни норми, а от различно установените факти по делата. Практиката на ВКС по приложението на § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ последователно налага при разрешаване на въпроса дали в имота е построена сграда, даваща право за изкупуване, да се изследват характеристиките на постройката с оглед критериите за сграда по §1в, ал.3 ДР на ППЗСПЗЗ и изискванията на чл. 177, ал.3 от Наредба № 5/77 за правила и норми за териториално и селищно строителство, в каквато насока са били и дадените в отменителното решение на ВКС указания, с които въззивният съд се е съобразил.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. В касационната жалба и изложението към нея не се обосновава с какво разглеждането на делото по същество от касационната инстанция ще допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Изложени са общи доводи за това, че в условията на непрекъснато променящо се законодателство е трудно да се изгради стабилна субективна преценка кое нарушение има и кое няма значение за развитие на правото, в резултат на което съдебният акт ставал непредвидим, без да се поясни относимостта на тези доводи към конкретна правна норма, приложима при разрешаване на настоящия спор.
По тези съображения атакуваното въззивно решение не следва да се пуска до касационно обжалване поради отсъствие на релевираните основания по чл. 280, ал.1 ГПК.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 281 от 09.03.2009 г. по в.гр.д. № 2007/06 г. на Варненския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: