О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1375
София 22.12.2009
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание на 16 декември 2009 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 351/09 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Делото е образувано по касационна жалба, подадена от Й. К. К. ч. неговите пълномощници адв. Г. П. и адв. Св. М. против решение № 64 от 30.05.2008 г. по гр.д. № 2707/07 г. на Софийски градски съд. В жалбата са изложени оплаквания за необоснованост, нарушения на съществени процесуални правила и на материалния закон. В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК жалбоподателят сочи, че атакуваното въззивно решение следва да се допусне до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като според него казусът е уникален и по него няма съдебна практика.
Ответниците по касация Л. А. Б. – В. , Д. А. Б., “Б” О. и държавата ч. м. на регионалното развитие и благоустройството, не са взели становища.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе по допускане на жалбата до касационно разглеждане, взе предвид следното:
С обжалваното въззивно решение е отменено частично решението на Софийски районен съд, постановено на 20.03.2007 г. по гр.д. № 7006/04 г. и в отменената част е постановено друго, с което е отхвърлен предявеният от Л. А. Б. – В. и Д. А. Б. / Д. А. Б./ против Й. К. установителен иск по чл. 97, ал.1 ГПК/ отм./ за признаване правото на собственост на ищците върху 48.93 % ид. части от недвижим имот- имот пл. № 599 в кв. 265 и 265б, попадащ върху част от имот пл. № 275 от кв. 265,265б, м.”П” по сега действуващия кадастрален и регулационен план на гр. С., отговарящ на парцел **** 472 от кв. 265 по стария регулационен план на Красно село- София, целият с площ 2824 кв.м., от който са образувани УПИ ХХХV-275, УПИ ХV-275, УПИ ХІV-275 и УПИ ІХ-275. Първоинстанционното решение е оставено в сила в частта, с която е бил уважен предявеният по присъединеното гр.д. № 9690/05 г. по описа на Софийски районен съд от “Б” О. против Й. К. иск за ревандикация на описания по – горе недвижим имот. Прието е, че ищецът “Б” О. се легитимира като собственик на процесния недвижим имот по силата на договор за покупко- продажба на 48.03 % ид. части от него, сключен с Л. А. Б. – В. и Д. А. Б., обективиран в нот. акт № 36, т.ІІ, дело № 216/05 г. и договор за доброволна делба с държавата от 24.06.2005 г. за останалите 51.07% ид. части. От своя страна продавачите Л. А. Б. и Д. А. Б. са придобили правото на собственост по реституция по силата на чл. 2, ал.1 ЗВСОНИ като наследници на А. Д. Б. Последният е бил акционер и главен директор на Първа българска чорапена фабрика ”К” АД, като е притежавал 48.93 % от акциите на дружеството, от което имотът е бил национализиран по реда на чл. 1 и чл. 2 ЗНЧИМП.
Въззивният съд е намерил за неоснователно възражението на жалбоподателя за придобиване на процесния имот по давност, по съображения, че до влизане в сила на ЗВСОНИ имотът е бил държавна собственост и като такъв е бил изключен от действието на този придобивен способ по силата на чл. 86 ЗС, а от друга страна, изтеклата до влизане в сила на чл. 5, ал.2 ЗВСОНИ не се зачита по изричното разпореждане на закона.
В касационната жалба и в изложението към нея жалбоподателят не е посочил конкретен правен въпрос, разрешен от въззивния съд с атакуваното решение, което само по себе си е основание за недопускане на касационно обжалване. Не може да бъде споделено и твърдението, че казусът е уникален и по произтичащите от него правни въпроси липсвала съдебна практика. Предявен е иск за ревандикация на недвижим имот, ищците по който са основали претендираното право на собственост на наследяване и реституция по ЗВСОНИ, а ответникът е противопоставил самостоятелни права, придобити на първично основание – давност, след одържавяване на имота. Обратно на твърдението на жалбоподателя, има изобилна съдебна практика, в това число и задължителна, по правна проблематика, сходна с тази по настоящото дело, в която са третирани въпросите по приложението на ЗВСОНИ- предпоставки и ред за възстановяване на собствеността, субектите на възстановяването, правата на трети лица при реституцията, приложимост на нормата на чл. 5, ал.2 ЗВСОНИ и др.
Като основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1,т.3 ГПК, точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на непоследователната и противоречива съдебна практика или преодоляване на неправилната практика, а в случая доводи в тази насока не са изложени.
По тези съображения атакуваното въззивно решение не следва да се допуска до касационно обжалване, тъй като не са налице предпоставките по чл. 280, ал.1 ГПК.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 64 от 30.05.2008 г. по гр.д. № 2707/07 г. на Софийски градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: