О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 674
София, 04.12.2009
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание на 25 ноември 2009 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. Ценева ч.гр.д. № 287/09 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК.
Я. М. К. и М. М. И. чрез своя пълномощник адв. Д. К. са подали частна касационна жалба против определение № 29 от 16.02.2009 г. по ч.гр.д. № 61/09 г. на Хасковския окръжен съд, с което е оставена без уважение подадената от тях частна жалба против определение № 1* от 18.12.2009 г. по гр.д. № 1930/08 г. на Хасковския районен съд, с което е прекратено производството по делото поради неотстранени нередовности на исковата молба.
В частната касационна жалба са изложени доводи за неправилност на определението поради нарушение на съществени процесуални правила. Жалбоподателките считат, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното определение на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като същото е постановено в противоречие с т.15 от ТР № 1/ 2000 г. на ОСГК на ВКС по въпроса как следва да се процедира по отношение на евентуално съединения иск, когато производството по главния иск е било прекратено.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе по частната жалба, взе предвид следното:
От данните по делото се установява, че жалбоподателите в настоящото производство са били страни по дело за съдебна делба на недвижими имоти. Предявили са насрешен иск, който делбеният съд е квалифицирал като такъв по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ, поради което спрял производството по делбеното дело на основание чл. 229, ал.1, т.4 ГПК и е отделил насрещния иск за разглеждане в отделно производство. По насрещния иск е образувано гр.д. № 1930/08 г. по описа на Хасковския районен съд. С разпореждане от 05.12.2008 г. Хасковският районен съд е оставил исковата молба без движение и е указал на ищците да формулират ясен петитум, който да съответствува на обстоятелствената част, като съобразят, че предмет на иска по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ е установяване принадлежността върху земеделските земи към момента на кооперирането им, а не към настоящия момент. В изпълнение на горните указания с молба от 11.12.2008 г. ищците са заявили, че тъй като правото им на собственост е оспорено в производството по иска за делба, то предявения от тях иск е установителен по чл. 124 ГПК, а не по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ и цели да бъдат признати за собственици на имота към настоящия момент.
При тези данни първоинстанционният съд е прекратил производството по делото като е приел, че в указания срок не е отстранено противоречието между обстоятелствената част и петитума на исковата молба. Въззивният съд е оставил в сила това определение, като е посочил, че изложените в исковата молба фактически твърдения сочат на иск по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ и не се свързват със заявеното искане ищците да бъдат признати за индивидуални собственици на имота към настоящия момент по наследяване от М. Н. М. Твърдението, че процесните имоти неправилно са били възстановени от поземлената комисия на името и на наследниците на други лица, а не само на ищците като наследници на М. М. , обективира спор за материално право, който се разрешава по реда на специалния установителен иск по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ с предмет установяване принадлежността на правото на собственост върху земеделска земя към момента на обобществяването й.
Не е налице твърдяното от жалбоподателите противоречие на обжалваното определение с разрешението, дадено в т.15 от ТР № 1 от 04.01. 2001 г. на ВКС / неправилно в изложението е посочено ТР № 1/ 2000 г./. Цитираното тълкувателно решение разглежда хипотеза, която е изцяло неотносима към настоящия случай – възможността въззивният съд за пръв път да се произнесе по евентуален иск, когато условието за неговото разглеждане се е сбъднало пред въззивната инстанция, след като е уважена жалбата по главния иск. Следва да се посочи, че произволно и в противоречие с данните по делото е твърдението на касаторите, че наред с главния иск, са предявили при условията на евентуалност и иск за обявяване нищожност на решение на ОПК, от което ответниците по иска за делба черпили права.
Останалите доводи в частната касационна жалба и изложението към нея за нарушения на съществени процесуални правила не се обхващат от някое от основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК.
По изложените съображения обжалваното определение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 29 от 16.02.2009 г. по ч.гр.д. № 61/09 г. на Хасковския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: