О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 603
София, 29.06.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание на 22 юни 2010 година , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 12/ 2010 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 16 от 21.06.2009 г. по гр.д. № 22/02 г. на Софийски градски съд е оставено в сила решението от 05.04.2002 г. по гр.д. № 3505/2000 г. на Софийски районен съд, с което е отхвърлен предявеният от П. Д. П. и Л. И. С. , починал в хода на делото и заместен на основание чл. 120 ГПК/ отм./ Елизабет Л. С. , против М. на в. р. иск с правно основание чл. 108 ЗС за ревандикация на три етажа, всеки с площ 119 кв.м., намиращи се над реституираните им сутерен, партерен и първи надпартерен етаж в сградата на ул.”Б” № 2, бивша “М”, сега ул. ”. в гр. С., изградена в дворно място, съставляващо имот пл. № 1 в кв. 63, м.”Б”, ведно с пристроен трафопост.
Против въззивното решение е подадена касационна жалба от адв. Д. Д. в качеството й на пълномощник на Е. Л. С. Изложени са подробно доводи за неправилност на решението поради необоснованост, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон. В изложението на основанията за допускане на решението до касационно обжалване жалбоподателката сочи, че са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1, 2 и 3 ГПК. Поддържа, че същото е постановено в противоречие с ТР № 6/ 2006 г. на ОСГК на ВКС по въпроса за вещноправния статут на новото строителство чрез пристрояване и надстрояване на сграда, когато е извършено без необходимите строителни книжа в случаите, когато сградата не е била отчуждена, а завзета от държавата без основание. На следващо място се поставя въпросът чия собственост е построеното извън обема на учреденото право на строеж, като твърдението е, че този въпрос е разрешен в противоречие с практиката на съдилищата – решение № 980 от 12.12.1994 г. по гр.д. № 781/ 94 г. и решение № 602 от 28. 06. 1993 г. по гр.д. № 165/ 92 г. на ВС, І г.о.
Въззивното решение е обжалвано с касационна жалба и от адв. Вл. П. и адв. Сн. Ж. като пълномощници на П. Д. П.. В жалбата са наведени доводи за неправилност на решението, като се поддържа, че мотивите към него са логически непоследователни, вътрешно противоречиви, а в отделни части напълно неясни, допуснати са нарушения на процесуалния и на материалния закон. В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се поставя въпросът намира ли приложение правилото на чл. 92 ЗС и подлежи ли на възстановяване новото строителство, извършено след одържавяване на недвижимия имот, когато не е довело до създаване на нови обекти със самостоятелен статут, като се твърди, че даденото от въззивния съд разрешение по този въпрос е в противоречие с постановките на ТР № 1/ 1995 г. на ОСГК на ВС. Поставят се и въпросите за приложението на чл. 220 ГПК/ отм./ и дали съставянето на АДС за публична държавна собственост на недвижим имот, предоставен за ползуване на МВР, е достатъчно основание по смисъла на закона за засекретяване на съдебното производство – чл. 105, ал.3 ГПК/ отм./. Според жалбоподателката първият въпрос е разрешен в противоречие със съдебната практика, а вторият е от значение за точното прилагане на закона.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като взе предвид данните по делото във връзка с доводите , наведени в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК, приема следното:
За да направи извод, че ищците не се легитимират като собственици на обектите, предмет на иска за ревандикация, представляващи трети, четвърти и пети етажи от пететажната сграда на посочения адрес в гр. С., въззивният съд е приел, че същите не са собственици на дворното място, в което тя е построена. Приел е, че с влязлото в сила решение от 15.07.1994 г., постановено по гр.д. № 1212/ 93 г. на Софийски районен съд, е било признато правото им на собственост само по отношение на сутерена – мазе / бивши гаражи/, партер и първия надпартерен етаж от сградата и ответникът МВР е осъден да им предаде владението само върху тези обекти, а с решение от 21.04.1998 г. по същото дело, постановено в производство по чл. 194 ГПК/ отм./ е извършено тълкуване на влязлото в сила решение в смисъл, че обект на ревандикация са сутеренът- мазе / бивши гаражи/, партер и първи надпартерен етаж, като изрично са изключени надстроените над тях след отчуждаване на имота етажи. Според въззивният съд дворното място с площ 227 кв.м. е посочено като принадлежащо само към административната сграда- трети, четвърти и пети етажи от сградата, построена през 1947 г., т.е. не към възстановения на ищците по реда на ЗВСОНИ недвижим имот. Изложени са мотиви, че в случаите на извършено надстрояване след одържавяване на сградата, ако новопостроеното не може да се обособи като самостоятелен обект на правото на собственост, то не се възстановява на собствениците.
С оглед на така изложените мотиви настоящият състав приема, че поставените в изложенията към двете касационни жалби материалноправни въпроси относно приложимостта на чл. 92 ЗС при определяне на обекта на реституция по ЗВСОНИ, както и процесуалният въпрос за обективните предели на силата на пресъдено нещо на съдебното решение, са от естество да обосноват достъп до касационно обжалване, тъй като са включени в предмета на спора и са обусловили решаващите изводи на съда.
Даденото от въззивния съд разрешение на въпроса в кои случаи новото строителство, увеличаващо размера на заварените при одържавяването сгради, подлежи на реституция заедно с тях и кога остава в собственост на субектите по чл. 1, ал.1 ЗВСОНИ, е разрешен от въззивния съд в противоречие със задължителната практика на ВКС- т.1 от ТР № 1/ 1995 г. на ОСГК на ВС и т. 1 от ТР № 6/ 2006 г. на ОСГК на ВКС, с които е прието, че когато новопостроената част няма самостоятелен статут, се присъединява към възстановената част по правилото на чл. 97 ЗС, а ако има такъв статут, не подлежи на възстановяване в лицето на собствениците на имота. Поради това въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК.
Формулираният в изложението към касационната жалба на Е. С. материалноправен въпрос чия собственост е построеното извън обема на учреденото право на строеж, е неотносим към настоящия казус. Това е така, тъй като по делото няма данни, а и доводи на страните, процесните три етажа да са били изградени в изпълнение на учредено с договор от собственика на сградата право на строеж. Поради това и приложената съдебна практика, касаеща този въпрос, не следва да бъде обсъждана
По довода за незачитане обективните предели на силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение по гр.д. № 1212/ 93 г. на Софийски районен съд настоящата инстанция ще се произнесе с решението си по чл. 290 ГПК.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 16 от 21.06.2009 г. по гр.д. № 22/02 г. на Софийски градски съд.
УКАЗВА на жалбоподателите в едноседмичен срок от съобщението да внесат по сметка на ВКС държавна такса за касационно обжалване в размер на 397 лв. всеки от тях.
След изпълнение на горното указание делото да се докладва на председателя на първо гражданско отделение за насрочването му в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: