О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 413
София 17.05.2010
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание на 11 май 2010 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 1033/09 година по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. Н. И. като пълномощник на Г. Л. К. против решение № 11 от 07.01.2009 г. по гр.д. № 992/07 г. на Софийски окръжен съд. С него е отменено решението на Самоковския районен съд, постановено на 29.06.2007 г. по гр.д. № 302/06 г. и е постановено друго, с което е допусната съдебна делба между С, Г. Л. К. и К. И. К. на поземлен имот, находящ се в с. Р., Софийска област, с площ от 816 кв.м., съставляващ парцел **** 37 в кв. 61 по плана на селото, заедно с построената в имота масивна едноетажна жилищна сграда, състояща се от четири стаи, баня- тоалетна и коридор при права по 1/6 ид. част за съделителите С. С. П. и Г. Л. К. и 2/3 ид. части за К. И. К., като е признато за установено между страните, че саморъчните завещания от 04.06.1989 г. и от 27.11.2003 г., извършени от С. Б. К. , бивш жител на с. Р., поч. на 17.07.2005 г. са истински / автентични/ документи.
В касационната жалба са развити подробно доводи за неправилност на въззивното решение поради необоснованост, нарушение на съществени съдопроизводствени правила и на материалния закон.
Касаторът обосновава допустимостта на касационното обжалване с твърдение за наличието на основанията по чл. 280, ал.1,т.1 и 3 ГПК. Счита, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по въпроса може ли по време на брака единият от съпрузите да владее недвижим имот на свое основание с намерение да го придобие само за себе си и по въпроса когато един недвижим имот е придобит в режим на съпружеска имуществена общност, целият имот или само принадлежащата на починалия съпруг идеална част следва да се включи в наследствената маса по чл. 31 ЗН.
Ответниците по касация С. С. П. и К. И. К. не са взели становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като обсъди наведените в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение във връзка с данните по делото, приема следното:
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че процесният делбен имот- парцел **** 37 в кв. 61 по плана на с. Р., ведно с построената в него едноетажна жилищна сграда, е бил индивидуална собственост на наследодателя на страните С, починал на 17.07.2005 г. Със саморъчни завещания от 1989 г. и от 2003 г. същият завещал на своята втора съпруга – съделителката К. И. К. ? ид. част от дворното място и от къщата. По заявеното оспорване на автентичността на двете завещания съдът, като се е позовал на заключението на изслушаната съдебно- почеркова експертиза, е приел, че същите са написани и подписани от завещателя и са годни да произведат предвиденото в закона правно действие след смъртта му. Въззивният съд е разгледал направеното от жалбоподателя възражение по чл. 30 ЗН за намаляване на завещателните разпореждания, направени със завещанието от 2003 г., което като последващо отменя предходното от 1989 г., и е приел, че възражението е неоснователно, тъй като завещанието не накърнява неговата запазена част. Изводът е обоснован с това, че към момента на смъртта си наследодателят С е бил собственик освен на недвижимия имот, предмет на завещанията, и на друг имот- парцел **** 37 в кв. 61 по плана на с. Р.. По отношение на парцел **** 37 съдът е приел за установено, че е придобит от С. К. по време на брака му с К. К. в режим на съпружеска имуществена общност. През 1982 г. Станко К. се разпоредил еднолично с имота в полза на своя брат Л, но без съгласието на съпругата си К. , поради което сделката е нищожна като сключена в противоречие с чл. 13 СК от 1968 г./ отм./ и не е произвела вещнопрехвърлително действие. Въззивният съд не е обсъдил възражението на касатора за изтекла в него полза придобивна давност за този имот към момента на смъртта на наследодателя С.
При определяне на разполагаемата част на наследодателя и запазената част на касатора въззивният съд е включил парцел **** – 37, ведно с построената в него сграда, както и целият парцел **** – 37 и сградите и постройките в него. По този начин стойностното изражение наследствената маса е определено в размер на 158 850 лв., разполагаемата част на наследодателя –nbsp;712.50 лв. , а стойността на завещаното имущество- 27 710 лв., откъдето е направен извод, че завещанието не накърнява запазената част на касатора.
Повдигнатите в изложението към касационната жалба материалноправни въпроси отговарят на установения в чл. 280, ал.1 ГПК общ критерий за допускане на касационното обжалване, тъй като са включени в предмета на спора и са обусловили крайните изводи по него.
По отношение на първия въпрос – може ли по време на брака единият от съпрузите да владее недвижим имот на свое основание с намерение да го придобие само за себе си даденото от въззивния съд разрешение е в противоречие с постановките на т.2 от ППВС № 8/ 80 г., в което е прието, че когато един от съпрузите е завладял сънаследствен имот и го владее като свой собствен, защото е изменил основанието на владението спрямо сънаследниците си, щом придобивната давност изтече през време на брака, имуществена общност става частта, която е извън дела му от наследството на наследодателя. Другата част този съпруг е придобил по наследство и е негова индивидуална собственост. Затова по този въпрос въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК.
Разрешението на втория поставен въпрос – когато един имот е придобит в режим на съпружеска имуществена общност, целият имот или само принадлежащата на починалия съпруг идеална част следва да се включи в наследствената маса по чл. 31 ЗН, е в противоречие с практиката на съдилищата, обективирана и в решение № 413 от 15.06.2004 г. по гр.д. № 5/2004 г. на ВКС, І г.о., на което се позовава касатора, която последователно приема, че в този случай в наследствената маса се включва само притежаваната от наследодателя ? ид. част. Съдебната практика по граждански дела, извън задължителната, се включва в хипотезата на чл. 280, ал.1, т.2 ГПК, поради по което касационното обжалване по този въпрос следва да се допусне на това основание.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 11 от 07.01.2009 г. по гр.д. № 992/07 г. на Софийски окръжен съд.
УКАЗВА на жалбоподателя Г. Л. К. в едноседмичен срок от получаване на съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса за касационно обжалване в размер на 50 лв. и представи доказателства за това в съда.
След изпълнение на указанията делото да се докладва на председателя на първо гражданско отделение за насрочване в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: