О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 57
София 21.01.2010
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание на 8 януари 2010 година , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 582/09 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Н. А. М. Т. чрез своя пълномощник адв. Р. Р. е подала касационна жалба против решението на Софийски градски съд, постановено на 22.12.2008 г. по гр.д. № 450/07 г., с което е отменено решението от 30.10.2006 г. по гр.д. № 1926/05 г. на Софийски районен съд в осъдителната му част и вместо него е постановено друго, с което е отхвърлен предявеният от Н. А. М. – Т. против П. Т. И. иск за ревандикация на 1/2 ид. част от гараж № 13, ет.1, бл.1, вх. Б, находящ се в гр. С., ул. ”Т” № 5* състоящ се от гаражна клетка със застроена площ от 24.55 кв.м., заедно с припадащите се идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж. В останалата му част, с която искът по чл. 108 ЗС е бил отхвърлен за другата ? ид. част, първоинстанционното решение е оставено в сила.
В жалбата са развити оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на съществени процесуални правила и на материалния закон. Жалбоподателката твърди, че при постановяване на своето решение въззивният съд не е зачел силата на пресъдено нещо по друго дело между същите страни, както и че е приложил неправилно института на придобивната давност. В касационната жалба е инкорпорирано изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК, като се сочи, че тези въпроси са разрешени в противоречие със съдебната практика.
В писмен отговор ответникът по касация Т. П. И. като процесуален правоприемник на починалия ответник П. Т. И. чрез своя пълномощник адв. М. Р. изразява становище, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за де се произнесе , взе предвид следното:
Настоящото дело има за предмет иск с правно основание чл. 108 ЗС, предявен от Н. А. М. Т. против П. Т. И. за ревандикация на гараж, находящ се в сградата на ул. ”Т” № 5-7 в гр. С.. Т. на ищцата е било, че като собственик на дворното място, в което е построена сграда, е собственик по приращение- чл. 92 ЗС, и на всички обекти в нея.
Ответникът по иска е противопоставил възражение, че е придобил гаража въз основа на учредено с нот. акт № 101/ 93 г. право на строеж и изтекла придобивна давност.
Въззивният съд е приел, че ищцата се легитимира като собственик на 1/2 ид. част от имот пл. № 432 в кв. 288, целият с площ от 1 642 кв.м., понастоящем съставляващ ? ид. част от парцел **** 431а,432б в кв. 288 по плана на гр. С., м. ”Б“Мотописта”. За да направи този извод, се е позовал на силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение , постановено на 04.02.2003 г. по гр.д. № 4274/01 г. на Софийски градски съд, с което е признато за установено по отношение на ответника П, както и по отношение на А. Т. М. , Ж. И. А. , С. И. М. , А. И. М. , че Н. А. М. е собственик на описания по- горе имот. Съдът е обсъдил и нот. акт № 101/ 12.08.1993 г., с който В. Г. , К. Б. , М. Н. , М. Д. и М. П. като собственици на дворно място от 817 кв.м., съставляващо имот пл. № 431а и П. Т. И. , А. Т. М. , А. И. М. , С. И. Й. , Ж. И. А. и В. И. Е. като собственици на имот пл. № 432б, са прехвърлили на М. М. К. 3/4 ид. части от отредения за тези имоти парцел **** и му учредили право на строеж за построяване на пететажна жилищна сграда с гаражи, срещу задължението на приобретателя да построи за всеки от прехвърлителите посочените в нотариалния акт самостоятелни обекти, за които последните си запазили правото на строеж. Направен е извод, че по силата на този договор ответникът не е придобил собственически права върху гаража, тъй като неговите праводатели не са били собственици на дворното място. Решаващият съд обаче е намерил за основателно възражението за придобиване на спорния недвижим имот от ответника по давност, като приел, че още от 1993 г. е започнал да извършва действия за построяване на сградата с намерение за своене на гаража, които се включват в съдържанието на ограниченото вещно право на строеж и са основание за придобиването му по давност, а след построяване на гаража – за придобиване на оригинерно основание и на правото на собственост върху него.
Становището на въззивния съд, според което решението, с което се уважава иск за собственост на дворното място, не се ползува със сила на пресъдено нещо и по въпроса за собствеността върху постройките върху него, не е в противоречие с разрешението, дадено в т.18 от ТР № 1/04.01. 2001г. В него изрично е посочено, че със сила на пресъдено нещо се ползува само решението относно спорното материално право, въведено като предмет на делото с основанието и петитума на иска. Констатациите на съда относно доказателствените и правнорелевантните факти, както и изводите му по преюдициални правоотношения, които се съдържат в мотивите, не се обхващат от силата на пресъдено нещо. Останалите решения на ВКС, които се сочат от жалбоподателите по този процесуален въпрос, не могат да бъдат съобразявани, тъй като нямат задължителен характер и са постановени преди приемането на ТР 1/ 2001 г. С оглед на изложеното следва да се приеме, че не са налице основанията по чл. 280, ал.1, т.1 и 2 ГПК за допускане на касационно обжалване по първия въпрос.
Жалбоподателите не обосновават противоречиво разрешаване на материалноправния въпрос за придобиване по давност на право на строеж с посочване на практика на ВКС или на гражданските съдилища в страната, в които на този въпрос е дадено различно разрешение. Доводите, според които институтът на придобивната давност противоречал на чл. 17, ал.3 и 5 от Конституцията на РБ, не се обхващат от приложното поле на някое от основанията по чл. 280, ал.1 ГПК. Относно възможността да се придобие по давност ограничено вещно право на строеж има създадена константна съдебна практика, която приема, че правото на строеж върху недвижим имот и правото да се притежава сграда върху такъв имот отделно от земята може да бъде обект на владение и при изтичане на необходимия срок може да послужи като основание за придобиване на правото по давност. Ако владението на правото на строеж, съответно на правото да се притежава жилищната сграда върху чужд терен не е добросъвестно, владелецът става собственик с изтичането на десетгодишния срок.
По изложените съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване, тъй като не са налице предпоставките по чл. 280, ал.1 ГПК.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Софийски градски съд, постановено на 22.12.2008 г. по гр.д. № 450/07 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: