О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 60
София 21.01.2010
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание на 13 януари 2010 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 681/09 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Подадена е касационна жалба от адв. П. З. в качеството й на пълномощник на Д. Г. К. против решение № 617 от 23.01.2009 г. по в.гр.д. № 415/08 г. на Благоевградския окръжен съд. С него е оставено в сила решение № 558 от 05.02.2008 г. по гр.д. № 678/07 г. на Благоевградския районен съд, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от Д. Г. К. против Общинска служба “З” С. и О. С. иск с правно основание чл. 11, ал.2 ЗСПЗЗ за установяване правото на наследниците на В. С. Б. на възстановяване на собствеността върху подробно индивидуализираните в исковата молба земеделски земи в землището на с. С., О. С. . В жалбата са изложени доводи за неправилност на обжалваното въззивно решение поради необоснованост, нарушение на съществени процесуални правила и на материалния закон.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК жалбоподателката сочи, че въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като с него въззивният съд се е произнесъл по съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси, които обуславят изхода на делото и са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Конкретно формулираният въпрос касае доказателственото значение на документи, които са извън изброените в чл. 12, ал.2 ЗСПЗЗ и годността им да служат за доказване на правото на собственост – молба от В. С. Б. и др. наследници на С. Б. от м. май 1939 г. за извършване на обстоятелствена проверка и признаване право на собственост върху описаните в молбата имоти по реда на Закона за уреждане недвижимата собствеността в новите земи, както и кореспонденция по повод тази молба между околийския съдия и Министерството на земеделието и държавните имоти.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, взе предвид следното:
За да отхвърли предявения от Д. К. иск с правно основание чл. 11, ал.2 ЗСПЗЗ въззивният съд е приел, че от събраните по делото писмени доказателства не може да се направи извод, че наследодателката В е била собственик на заявените за възстановяване имоти. Представените от ищцата не са от категорията на изброените в чл. 12, ал.2 ЗСПЗЗ, тъй като нито пряко, нито косвено свидетелствуват за придобито право на собственост. Молбата от 1939 г. съдържа само твърденията на наследодателката, че по наследство и давностно владение тя и децата й са придобили собствеността на имотите, но няма обективни данни това право да им е било признато по предвидения за това ред. Останалите писмени доказателства- кореспонденция във връзка с извършването на проверка по молбата по реда на ЗУНСНЗ / отм./, са преценени от въззивния съд като неотносими към спора, доколкото те имат за предмет установяване дали имотите са били обществена или частна собственост.
Следователно решаващите мотиви на въззивния съд за отхвърляне на предявения иск по чл. 11, ал.2 ЗСПЗЗ не се свързват с отричане по принцип на възможността правото на собственост да бъде установявано и с други документи, извън изброените в чл. 12, ал.2, а се основават на преценката на представените по конкретното дело писмени доказателства, т.е. не се касае за произнасяне по правен въпрос, каквото изискване поставя чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на делото до разглеждане от ВКС. Наведените доводи във връзка с допустимостта на касационното обжалване представляват всъщност оплаквания за неправилност на въззивното решение поради необоснованост и нарушение на съдопроизводствените правила и възпроизвеждат съдържанието на касационната жалба. Те са относими към правилността на постановения съдебен акт и са основания за касирането му по смисъла на чл. 281 т. 3 ГПК, но не представляват основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите, предвидени в чл. 280, ал. 1 ГПК.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 617 от 23.01.2009 г. по в.гр.д. № 415/08 г. на Благоевградския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: