О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 286
София 06.04.2010
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание на 29 март 2010 година , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 1105/09 година по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Е. К. К. В. чрез своя пълномощник адв. Д. Х. е подала касационна жалба против решение № 797 от 29.07.2008 г. по в.гр.д. № 919/07 г. на Благоевградския окръжен съд. С него е обезсилено решение № 85 от 29.06.2007 г. по гр.д. № 108/06 г. на Районен съд Сандански и е прекратено производството по делото по иска с правно основание чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ, предявен от Е. К. К. – В. против А. Х. Д. Прието е, че искът е недопустим поради липса на правен интерес, тъй като с решение от 11.11.2004 г. на ОЗСЗ гр. С. е било признато правото на наследниците на Г. К. И. на възстановяване на нивата с площ от 6.344 дка в м.”Ч”, предмет на предявения иск, но е било отказано възстановяването да се извърши в стари реални граници, тъй като този имот попада във вече възстановени на ответника имоти. Според въззивния съд в случая не е налице спор за материално право по смисъла на чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ, а за такъв по чл. 18 д ППЗСПЗЗ относно трасиране на терена на старите граници на възстановения им имот.
В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на въззивното решение поради нарушение на съществени процесуални правила и на материалния закон. Жалбоподателката счита, че решението следва да се допусне до касационно обжалване, тъй като е постановено в противоречие с практиката на ВКС- ТР № 1/97 г. на ОСГК по въпроса за предмета на установителните искове по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ и по въпроса налице ли е спор за материално право в случаите, когато е признато право на възстановяване на земеделски имот в стари реални граници, но е отказано възстановяването му, тъй като този имот вече е възстановен на ответниците и какъв е редът за защита в тези случаи- исков или административен. Позовава се и на решения на ВКС, постановени по конкретни казуси, които прилага.
Ответникът по касация не е взел становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като обсъди наведените доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното решение във връзка с данните по делото, намира, че са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т. 2 ГПК. Поставеният от жалбоподателката правен въпрос за наличието на правен интерес от провеждането на иск по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ когато ищците имат признато право на възстановяване на собствеността върху земеделски имот в стари реални граници, но е отказано реалното му възстановяване, защото този имот е възстановен на ответниците, както и относно реда за защита в посочената хипотеза, е разрешаван противоречиво от съдилищата, видно от представеното с жалбата решение № 1* от 12.02.2002 г. по гр.д. № 544/01 г. на ВКС, V г.о. и на този въпрос следва да бъде даден отговор при разглеждане на жалбата по същество. Затова въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 797 от 29.07.2008 г. по в.гр.д. № 919/07 г. на Благоевградския окръжен съд.
УКАЗВА на жалбоподателката в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса за касационно обжалване в размер на 25 лв. и представи доказателства за това в съда. В противен случай касационната жалба подлежи на връщане.
След изпълнение на дадените указания делото да се докладва на председателя на първо гражданско отделение за насрочване в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: