О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 343
София 23.04.2010
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание на 13 април 2010 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 1164/09 година по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Подадена е касационна жалба от А. А. М., Д. А. М. и Р. А. М. чрез техния пълномощник адв. Ю. П. против решение № 171 от 06.04.2009 г. по в.гр.д. № 65/09 г. на Пазарджишкия окръжен съд. В жалбата са наведени оплаквания за недопустимост на решението поради липса на правен интерес от предявяване на ревандикационнен иск, тъй като ищците са разполагали с друг способ да реализират правата си; за нищожност на същото поради това, че ищците нямали право на иск относно процесния недвижим имот, тъй като той бил различен от придобития от тях по наследяване; за неправилност на въззивното решение поради нарушение на съществени процесуални правила и на материалния закон.
Касаторите считат, че въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване, тъй като същото е постановено в противоречие със съдебната практика по приложението на чл. 108 ЗС, чл. 182а ЗТСУ/ отм./ и § 6 и 8 от ЗУТ, както и че тези въпроси са от значение за точното прилагане на закона. Позовават се на решение № 8/9 от 31.05.2002 г. по гр.д. № 978/01 г. и на решение № 2* от 02.02.2006 г. по гр.д. № 2257/04 г., и двете на ІV г.о на ВКС.
Ответниците по касация К. Б. А., К. М. К. , М. Б. К. и А. Б. Б. чрез своя пълномощник адв. П. Х. изразяват становище, че не са налице предпоставките по чл. 280, ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като взе предвид изложените доводи за допускане на касационно обжалване във връзка с данните по делото, намира:
С обжалваното въззивно решение е оставено в сила решението на Велинградския районен съд, постановено на 04.12.2008 г. по гр.д. № 111/08 г., с което е признато за установено по отношение на А. А. М., Д. А. М. и Р. А. М. , че К. А. , К. К. , М. К. , А. Б. и Д. Б. са собственици на УПИ Х-1402 в кв. 70 по плана на гр. К., целият с площ 750 кв.м. и о. са осъдени да им предадат владението върху реална част от този парцел **** площ 96 кв.м., разположена в югоизточния ъгъл на УПИ Х- 1402 , оцветена в жълт цвят на скицата на вещото лице. Прието е, че ищците се легитимират като собственици на УПИ Х-1402 с представения по делото констативен нотариален акт от 1978 г., издаден на името на техния наследодател Б, с който същият е признат за собственик на парцел **** с площ 750 кв.м., отреден за имот пл. № 777 в кв. 70 по плана на гр. К.. Спорният имот с площ 95 кв.м. е бил придаден към парцел **** 777 с плана от 1975 г. Въззивният съд е приел, че тази регулация е била приложена, като е обосновал този извод с обстоятелството, че в следващия регулационен план, одобрен през 1994 г., парцелните граници на парцел **** били заснети като имотни. Посочил е, че доколкото по делото има твърдения за наличие на грешка в кадастралния план, те не следва да се обсъждат в настоящото производство, тъй като съществува специален ред за установяване и поправяне на такива грешки. Намерил е, че нормите на § 6 и § 8 от ПР на ЗУТ са неприложими към действието на последващ регулационен план, какъвто се явява действуващият от 1994 г., както и че същите не могат да се прилагат директно, макар някоя от страните да се позовава на отпадане на отчуждителното действие на неприложен план, а след провеждане на специалната процедура по изменение на влезлите в сила дворищнорегулационни планове, при която връщането на придадените по регулация места към имота, от който са били отнети, ще намери отражение чрез нанасяне на новите имотни граници.
Поставеният с касационната жалба правен въпрос е за това дали последиците на § 8 във вр. с § 6 ПР на ЗУТ – отпадане отчуждителното действие на неприложените дворищнорегулацинни планове, настъпва автоматично при наличие на посочените в закона условия или след съответно изменение на дворищнорегулационните планове, респ. следва ли, преди да бъде изменен плана, да се зачетат в производството по иск за ревандикация на придаваемото място. По този въпрос няма трайно установена съдебна практика, тъй като ЗУТ е сравнително нов закон. С оглед на това настоящият състав намира, че е налице хипотезата на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 171 от 06.04.2009 г. по в.гр.д. № 65/09 г. на Пазарджишкия окръжен съд.
Указва на жалбоподателите в едноседмичен срок от получаване на съобщението да внесат по сметка на ВКС държавна такса за касационно обжалване в размер на 50 лв. и представят доказателства за това в съда.
След изпълнение на горните указания делото да се докладва на председателя на първо гражданско отделение за насрочване в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: