О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 267
София 30.03.2010
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание на 23 март 2010 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 1016/09 година по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Делото е образувано по касационна жалба, подадена от адв. Ст. С. в качеството му на пълномощник на К. Л. Л. против решение № 81 от 04.03.2009 г. по в.гр.д. № 93/09 г. на Русенския окръжен съд. С него е оставено в сила решение № 131 от 20.11.2008 г. по гр.д. № 774/08 г. на Русенския районен съд, с което е признато за установено по отношение на касатора, че И. Ц. З. е собственик на недвижим имот, представляващ апартамент № 7 на четвъртия етаж във вх. А на пететажния двусекционен жилищен блок “Л”, с гаражи и тавански помещения по ул.”Л” № 16 в ж.к.”Д” в гр. Р., състоящ се от две стаи, дневна, кухня- столова и сервизни помещения, със застроена площ от 102.18 кв.м., заедно с принадлежащото му избено помещение № 9 с площ 10.69 кв.м. и таванско помещение № 9 с площ 16.79 кв.м.
В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението поради нарушение на съществени процесуални правила и на материалния закон.
С изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК касаторът обосновава допускането на касационно обжалване с твърдението, че въззивният съд се е произнесъл по редица материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – в кои случаи е налице обективно и субективно тъждество между две дела; от кой момент възниква членствено правоотношение по право в ЖСК; от кой момент жилищният обект може да се включи в гражданския оборот и необходимо ли е приемането му от Държавна приемателна комисия и издаване на разрешение за ползуване; действителни ли са нотариалните актове относно обекти, неприети от Държавна приемателна комисия.
Ответникът по касация не е взел становище по иска.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като взе предвид доводите за допускане на касационно обжалване във връзка с данните по делото, намира:
Основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1,т.3 ГПК, на което се позовава касаторът, е налице тогава, когато произнасянето на касационната инстанция по правен въпрос, обусловил изхода по въззивното дело, ще допринесе за промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика или за нейното осъвременяване, предвид изменения в законодателството и обществените условия, или ще допринесе за създаване на съдебна практика по приложението на правни норми, които са непълни, неясни или противоречиви. Поставените от касатора процесуалноправни и материалноправни въпроси не отговарят на тези критерии.
Въпросът кога е налице обективно и субективно тъждество между две дела е намерил еднозначно разрешение в съдебната практика и в доктрината. В случая същият се поставя във връзка с приложението на чл. 95 ГПК/ отм./, съгласно който когато в един и същи съд или в различни съдилища има висящи две дела между същите страни, на същото основание и за същото искане, заведеното по- късно дело се прекратява. Понятието “едни и същи страни” включва ищеца и ответника, другарите в процеса, встъпилите или привлечените трети лица, наследниците и правоприемниците на първоначалните страни, както и приобретателите на спорното право, т.е. лицата, спрямо които съгласно чл. 220 ГПК/ отм./ решението има сила на пресъдено нещо. Правоприемникът е обвързан от силата на пресъдено нещо, когато правоприемството е настъпило след възникването й. Предметното тъждество на делата пък е налице, когато има пълно припокриване между правото, предмет на двете дела, индивидуализирано чрез правопораждащия факт, съдържание и субекти. Жалбоподателят не твърди да е налице липса на съдебна практика по повдигнатия от него въпрос, нито че съществуваща такава е неправилна и следва да бъде променена, в който случай би било налице визираното в чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК основание за допускане на касационното обжалване. Не е налице и хипотеза, в която законодателните променени да налагат ново тълкуване и промяна във вече утвърдената практика на съдилищата.
Въпросът от кой момент възниква членствено правоотношение по право между Ж имотно обезщетеното лице, също не отговаря на критерия на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, тъй по него има създадена съдебна практика, която приема, че собственикът на отчужден недвижим имот, обезщетен със жилище в сградата на ЖСК, става член –кооператор по право по силата на заповедта по чл. 98 ЗТСУ / отм./. Освен това в случая същият не от значение за изхода на спора, тъй като изводът на въззивния съд, че жалбоподателят няма това качество, е обоснован с липсата на доказателства същият да е бил обезщетен с жилище в сградата на ЖСК “Л”, т.е. даденото от него разрешение на този въпрос не се основава на неправилно тълкуване и прилагане на правна норма, а на направената преценка на събраните по делото доказателства.
Следващият въпрос – от кой момент жилищният обект може да се включи в гражданския оборот и необходимо ли е приемането му от Държавна приемателна комисия и издаване на разрешение за ползуване също е намерил трайно разрешение в съдебната практика, според което за да е налице самостоятелен обект на правото на собственост, е достатъчно сградата да е изградена до степен груб строеж. Това следва и от разпоредбата на чл. 181, ал.2 ЗУТ, която не е неясна и не се нуждае от тълкуване. Приемането на сградата от Държавна приемателна комисия и издаването на разрешение за ползуването й са обстоятелства, неотносими към момента на възникването на вещта.
Поставеният от касатора въпрос подлежат ли на вписване решенията по обезщетяване на граждани при строителство, респ. при отмяна на обезщетителните заповеди произтича от неправилното му разбиране, че членовете по право на ЖСК придобиват собствеността върху обектите, с които са обезщетени, по силата на заповедта по чл. 100 ЗТСУ/ отм./. Този въпрос е разрешен с ППВС№ 3/ 83 г., с което въззивният съд изцяло се е съобразил. В него е прието, че правото на собственост върху построените от ЖСК имоти се придобива от член – кооператора, включително и от кооператорите по право, с издаването на нотариален акт по чл. 35, ал.2 ЗЖСК.
В обобщение на изложеното, не е налице соченото от жалбоподателя основание по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, поради което въззивното решение не следва да се за допуска до касационно обжалване.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 81 от 04.03.2009 г. по в.гр.д. № 93/09 г. на Русенския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: