О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 288
София 06.04.2010
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание на 29 март 2010 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 1189/09 година по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. Сл. П. в качеството му на пълномощник на А. К. Х. , действуващ като Е. с фирма “Х” против решение № 391 от 09.03.2009 г. по в.гр.д. № 3067/08 г. на Пловдивския окръжен съд. В жалбата са изложени доводи за недопустимост на обжалваното решение като постановено по непредявен иск, както и за неправилност на същото поради нарушение на съществени процесуални правила и на материалния закон.
С изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК касаторът обосновава допустимостта на касационното обжалване с твърдението, че въззивният съд се е произнесъл по редица въпроси от материалноправен и процесуалноправен характер, които са от значение за точното прилагане на закона и произнасянето от ВКС ще доведе до уеднаквяване на практиката по тях. Според касатора това са въпросите може ли съдът, след като е указал на ищеца да уточни основанието на иска си и последният е сторил това, да приеме друго правно основание и да се произнесе по искане, сходно с направеното; доколко съдът може да се отклони от заявеното искане; може ли ищецът да предявява собственически иск и от името на другия съсобственик и какво ще стане, ако някой от съсобствениците не желае ищецът да претендира и неговите права; може ли лице, предявило иск от името и на друг съсобственик, да продължи да го поддържа за частта, която не притежава и какво би се получило, ако приобретателят на част от спорното право, е ответник по иска; с какви документи следва да се установява идентичността на реституиран имот с този, предмет на иска.
Ответницата по касация М. И. В. не е взела становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като обсъди наведените доводи за допускане на касационно обжалване във връзка с данните по делото, приема за установено следното:
С обжалваното въззивно решение е оставено в сила решение № 84 от 30.07.2008 г. по гр.д. № 1338/08 г. на Пловдивския районен съд, с което А. К. Х. в качеството му на Е. с фирма “Х” е осъден на основание чл. 108 ЗС да предаде на М. И. В. владението върху недвижим имот- магазин с площ 18 кв.м., разположен на партерния етаж от сградата, находяща се в гр. П., ул. ”. № 1, построена в дворно място, съставляващо имот пл. № 5* включен в УПИ * 507,506 от кв. 72 нов, 13- стар по плана на гр. П., централна градска част, който магазин е с вход откъм ъгъла на сградата и са отхвърлени предявените от Е. “Х” против М. В. обективно съединени насрещни искове по чл. 59 ЗЗД за сумата 1300 лв., предявени като частични, за заплащане на направени в имота подобрения. Прието е, че ищцата се легитимира като собственик на 1/2 ид. част от процесния имот на основание наследствено правоприемство от С. Д. и реституция по чл.1, ал.1 ЗВСОНИ. Съдът е обсъдил направеното от ответника възражение, че като съсобственик на имота, ищцата не може да претендира предаване на владението върху целия имот и го е намерил за неоснователно, по съображения, че съсобственикът има право да ползува цялата вещ и поради това може да я ревандикира изцяло от всяко трето лице, което я владее или държи без основание. Намерил е за неоснователно и възражението му, че прехвърлянето на спорното право по време на висящия процес е основание за отхвърляне на иска, като се е аргументирал с разпоредбата на чл. 121 ГПК/ отм./ и обвързаността на приобретателя от силата на пресъдено нещо на решението съгласно чл.221 ГПК/ отм./.
Делото е за трети път пред ВКС, след като с решение № 576/06 от 11.09.2006 г. по гр.д. № 791/04 г. на ВКС, ІV г.о., е било отменено първоначално постановеното въззивно решение, а с решение № 45 от 21.04.2008 г. по т.д. № 521/07 г. на ІІ т.о. е било отменено повторно постановеното въззивно решение № 509 от 26.03.2007 г. по гр.д. № 2* г. на Пловдивския окръжен съд и обезсилено решение № 222 от 06.01.2003 г. по гр.д. № 1800/01 г. на Пловдиския районен съд и делото върнато на първоинстанционния съд за произнасяне по иск с правно основание чл. 108 ЗС, предявен от М. И. В. и по насрещния иск от Е. “Х” с правно основание чл. 59 ЗЗД. В последното решение касационната инстанция се е занимала изрично с въпроса за правното основание на предявения от М. В. иск, като е дала правна квалификация на спорното право, което е задължително за съда, на който делото се връща за ново разглеждане. Следователно този въпрос вече е преклудиран и не може да обоснове достъп до касационно обжалване. Освен това въпросът може ли съдът, след като е дал указания на ищеца да уточни основанието на иска си и последният е сторил това, да приеме друго правно основание и да се произнесе по искане, сходно с направеното, не е от значение за точното прилагане на закона, тъй като на този въпрос и съдебната практика, и доктрината, са дали ясен и еднозначен отговор. Последователно се поддържа разбирането, че съдът не е длъжен да възприеме правната квалификация, дадена от ищеца, а негово задължение е да я определи сам, като изхожда от изложените в исковата молба обстоятелства и заявения петитум. Недопустимо е произнасянето на съда по друг иск, който не е предявен и в такъв случай постановеното решение ще подлежи на обезсилване, а делото ще следва да се върне за произнасяне по действително предявения иск. Решението на съда трябва да бъде отговор на исковата молба и съдът не може да се отклони от заявеното искане.
Следващият въпрос – може ли съсобственик да предяви иск за ревандикация против трето лице за предаване владението върху целия имот, също не е от значение за точното прилагане на закона, тъй като по него има изобилна съдебна практика, с която въззивният съд се е съобразил. Некоректно е поставен въпросът “ какво ще стане, ако някой от съсобствениците не желае ищецът да претендира и неговите права”, тъй като този въпрос явно се основава на разбирането, че ищецът- съсобственик, който иска връщане на владението на цялата вещ, не защитава изцяло свои, а чужди субективни права, което е неправилно. Възможността съсобственикът да ревандикира цялата вещ от трето лице, което я владее без основание, се извежда от правото му да си служи с цялата вещ, т.е. с иска по чл. 108 ЗС той защитава собственото си нарушено право.
Въпросът как ще се отрази на изхода по спора за собственост придобиването на част от спорното право от ответника по време на процеса, е неотносим към делото, тъй като такава хипотеза в случая не е налице.
Не е от значение за точното прилагане на закона и въпросът с какви документи може да се установява идентичността между реституирания на ищцата имот с този, който ответникът владее. По всеки конкретен спор решаващият съд преценява дали представените доказателства легитимират ищеца като собственик на имота, предмет на иска за ревандикация, съобразно придобивният способ, на който същия се позовава и дали този имот е идентичен с имота, който ответника вледее.
В обобщение на изложеното, не са налице предпоставките по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, поради което не следва да се допусне касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
Водим от гореизложеното
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 391 от 09.03.2009 г. по в.гр.д. № 3067/08 г. на Пловдивския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: