О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 556
София 18.06.2010
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание на 15 юни 2010 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 1310/09 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от М. Н. М. чрез нейния пълномощник адв. В. Б. против решение № 500 от 23.04.2009 г. по в.гр.д. № 2344/ 08 г. на Варненския окръжен съд. С него е отменено решение № 2* от 25.08.2008 г. по гр.д. № 599/07 г. на Варненския районен съд в частта, с която са определени квотите, при които е допусната делбата на недвижим имот, представляващ апартамент № 52 на деветия етаж в секция А-2 в сградата на ЖСК “ Д. ” с административен адрес гр. В., ул.”С” № 33 и вместо него е постановено друго, с което правата на съделителите са определени както следва: 70892/326178 ид. части за М. Н. М. и по 127643/ 326178 ид. части за С. Г. С. – М. и Е. Г. П..
В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на въззивното решение поради нарушение на съществени процесуални правила и на материалния закон.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се сочи, че въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като разрешените с него матерлиалноправни и процесуалноправни въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Изведени са въпросите: 1/ допустимо ли е в делбеното производство да се разглежда искане по чл. 21, ал.2 СК/ отм./ за установяване частична трансформация на лично имущество на единия съпруг, релевирано чрез възражение от неговите наследници; 2/ легитимирани ли са да предявят иск по чл. 21, ал.2 СК /отм./ наследниците на бившите съпрузи; 3/ правото да се иска установяване на трансформация на лично имущество от кръга на наследимите права ли е; 4/ при положение, че съделителите не са съпрузи и никой от тях няма качеството на бивш или преживял съпруг, следва ли да намерят приложение нормите на СК / отм./ и явяват ли се те преюдициални по отношение на ЗН; 5/ при какво съотношение между вложените лични средства и цената на придобития по време на брака имот е налице незначителност по смисъла на чл. 21, ал.2 СК.
Ответниците по касация С. Г. С. и Е. Г. П. не са взели становище.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като извърши проверка за наличието на наведените основания за допускане на касационно обжалване, приема следното:
Въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че процесният апартамент е придобит през 1997 г. на името на Г. С. С. по време на брака му с Г. П. С. като обезщетение за отчужден по ЗТСУ недвижим имот, лична собственост на съпруга. Цената на отстъпеното в обезщетение жилище е била 18 121 лв., от която със заповедта по чл. 100, ал.1 ЗТСУ е признато намаление със сумата 796лв., представляваща част от определената цена на отчуждения имот. Георги С. С. е починал през 2001 г. и е оставил за наследници съпругата си Г. С. и две деца- С. С. и Е. П. Геновева С. починала през 2007 г. и е наследена от своите дъщери – жалбоподателката М. М. и ответниците С.
При така установените факти по делото и с оглед наведеното от ответниците възражение за признаване на частична трансформация на лични средства на техния баща, въззивният съд е приел, че 796/ 18 121 ид. части от жилището са станали лична собственост на съпруга С, а 17 235/ 18 121 лв. са придобити от него и съпругата му в режим на съпружеска имуществена общност. След прекратяване на тази общност поради смъртта на съпруга Г през 2001 Г. С. е станала собственик на 70 892/ 108 726 ид. части, които след нейната смърт са наследени от страните по делото поравно. По този начин правата на съделителките С. С. и Е. П. са определени на 127 643/ 326 178 ид. части по наследяване от Г. С. и Г. С. , а на жалбоподателката – на 70 892/326 178 ид. части по наследяване от Г. С.
Поставените в изложението въпроси, касаещи възможността да се предявят за разглеждане в делбеното производство чрез иск или възражение права по чл. 21, ал.2 СК/ отм./ са относими към предмета на настоящото дело, но не обосновават достъп до касационно обжалване на соченото от жалбоподателката основание по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като по тях има трайно установена съдебна практика. Последователно се приема, че исковете по чл. 21 СК са установителни и е процесуално допустимо да бъдат предявени за разглеждане в първата фаза на делбата, тъй като имат преюдициално значение за основния спор – следва ли да се допусне делба, между кои лица, за кои имоти и при какви права. Искът по чл. 21 СК/ отм./ не е строго личен иск на бившите съпрузи един срещу друг и правото за предявяването му се наследява.
Неясно е формулиран следващият въпрос – за съотношението между нормите на СК/ отм./ и на Закона за наследството, поради което не може да се изведе какъв смисъл и значение за изхода на спора му придава жалбоподателката. Двата закона имат различен предмет на регулиране и не се прилагат като общ към специален.
Не е налице основанието за касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК и по отношение на последния формулиран въпрос. Кога частта от имота, придобита с лично имущество на единия съпруг, е незначителна по смисъла на чл. 21, ал.2 СК/ отм./ и не може да обоснове частична трансформация, е конкретен въпрос и се преценява с оглед стойността на вложеното спрямо стойността на придобитото имущество.
По тези съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 500 от 23.04.2009 г. по в.гр.д. № 2344/ 08 г. на Варненския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: