О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 415
София 17.05.2010
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание на 11 май 2010 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 1222/09 година по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение от 28.04.2009 г. по в.гр.д. №162/09 г. на Добричкия окръжен съд е оставено в сила решение № 172 от 16.01.2009 г. по гр.д. № 108/07 г. на Районен съд- К. , с което в производство по чл. 11, ал.2 ЗСПЗЗ е признато за установено по отношение на О. с. “З” гр. Ш., при участието на О. Ш. като контролираща страна, че наследниците на П. В. А. имат право да възстановят правата си на собственост върху земеделска земя с площ 49 дка, находяща се в землището на гр. Ш..
Против въззивното решение в срока по чл. 283 ГПК е подадена касационна жалба от община Ш.. Развити са доводи за неправилност на решението поради нарушение на съществени съдопроизводствени правила и на материалния закон. Касаторът счита, че протоколът на ТПС комисия за оземляване по реда на ЗТПС доказва само, че лицето е имало право на владение и ползуване на предоставени му земи, но не го легитимира като техен собственик, поради което не е годно доказателство за признаване правото на възстановяване на собствеността върху земеделска земя.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК са изложени доводи, че въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.2 и 3 ГПК, тъй като въпросът за необходимостта от пълно и главно доказване на предпоставките за реституция и в частност – на принадлежността на правото на собственост към момента на образуване на ТКЗС, е разрешен в противоречие с практиката на съдилищата, а предвид обстоятелството, че до влизане в сила на сега действуващия ГПК решенията, постановени по искове по чл. 11, ал.2 ЗСПЗЗ не са подлежали на касационен контрол, по този въпрос липсва практика на ВКС. Позовава се на решение от 03.12.2007 г. по гр.д. № 578/07 г. на Шуменския окръжен съд, решение от 15.11.2007 г. по в.гр.д. № 569/07 г. на шуменския окръжен съд, решение № 2* от 30.12.1994 г. по адм.д. № * г. на ВС, ІІІ г.о. и решение № 91 от 01.02.1995 г. по адм.д. № 2349/94 г. на ВС, ІІІ г.о., които представя.
Ответницата по касация Р. Н. Н. чрез своя пълномощник в писмен отговор на касационната жалба изразява становище, че не е налице соченото от касатора противоречиво разрешаване на поставените правни въпроси, поради което решението не следва да се допуска до касационно обжалване.
Ответникът О. с. земеделие гр. Ш. не е изразил становище.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като взе предвид наведените в изложението по чл. 284, ал.3,т.1 ГПК основания за допускане на касационно обжалване във връзка с данните по делото, приема следното:
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че с протокол от 15.09.1941 г. на общинската ТПС комисия наследодателят на ищцата – е бил оземлен с 10 дка земеделска земя в землището на гр. Ш. по реда на Закона за трудовите земеделски стопанства. Освен тази земя, е притежавал още 39 дка в същото землище. Докато е бил жив, земята не е била внасяна в ТКЗС. След неговата смърт единият от синовете му я внесъл в кооперативното стопанство. Оттук съдът е направил извод, че са налице предпоставките на чл. 10, ал.11 ЗСПЗЗ за възстановяване правото на собственост на наследниците на П. А. върху земите, с които техният наследодател е бил оземлен.
Поставеният в изложението към касационната жалба правен въпрос е за това дали протоколът на ТПС комисията за оземляване е достатъчно доказателство за признаване правото на възстановяване на собствеността в хипотезата на чл. 10, ал.11 ЗСПЗЗ. Представените от жалбоподателя решения не третират този въпрос. Същите са постановени при друга фактическа обстановка и в тях е изразено становище относно годността на други писмени доказателства- декларация за притежавани непокрити земеделски имоти и удостоверение, издадено от общината, че по разписния лист към плана даден имот е записан на името на определено лице, да бъдат доказателство за притежанието на правото на собственост към момента на образуване на ТКЗС. Поради това тези решения не обосновават основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1,т.2 ГПК.
Не е са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. Нормата на чл. 10, ал.11 ЗСПЗЗ е ясна и не се нуждае от тълкуване. В нея е предвидено възстановяване правото на собственост на лицата, оземлени по реда на ЗТПС, включително и на тези, които не са изплатили дължимите вноски. Единственото изискване, което законът поставя, е те да не са били отземлени. По този въпрос има и задължителна съдебна практика – ТР № 2/ 1996 г. на ОСГК, с което е прието, че правото на собственост на лицата, оземлени по Закона за трудовата поземлена собственост от 1946 г., се възстановява и ако не са изплатили нито една от дължимите вноски. Протоколите и решенията за оземляване са посочени изрично в чл. 12, ал.2 ЗСПЗЗ като доказателства, годни за установяване на правото на собственост, поради което не се налага произнасяне на ВКС с оглед точното прилагане на закона по въпроса дали протоколът на ТПС комисията за оземляване е достатъчно доказателство за възстановяване на собствеността в хипотезата на чл. 10, ал.11 ЗСПЗЗ.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 28.04.2009 г. по в.гр.д. №162/09 г. на Добричкия окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: