О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 208
София 09.03.2010
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание на 1 март 2009 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 969/ 09 година по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от “Г” Е. гр. Х., представлявано от адв. Зл. О. , против решение № 9 от 23.01.2009 г. по гр.д. № 573/07 г. на Сливенския окръжен съд. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на решението поради необоснованост, нарушение на съществени процесуални правила и на материалния закон. Жалбоподателят сочи, че въззивният съд неправилно е определил елементите от фактическия състав на чл. 17а от ЗППДОбП/ отм./, поради което е изследвал обстоятелства, неотносими към този придобивен способ. В нарушение на постоянната практика на ВКС и на собствената си практика е придал решаващо значение на счетоводното записване на процесния имот в счетоводните сметки и баланса на предприятието, без да вземе предвид наличието на валидни актове за предоставянето му за стопанисване и управление на държавното предприятие, чийто правоприемник след преобразуване се явява ищецът. Неправилно е приел, че за приложението на чл. 17а ЗППДОбП/ отм./ е необходимо предприятието фактически да стопанисва предоставения му имот.
В изложението към касационната жалба сочи, че са налице основания по чл. 280, ал.1, т.1, 2 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по тези материалноправни въпроси, касаещи съдържанието и действието на фактическия състав на чл. 17а ЗППДОбП/ отм./, както и по въпроса тече ли придобивна давност, докато едно лице не е демонстрирало по отношение на собственика на имота промяната на намерението си да владее и да го придобие за себе си.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като взе предвид изложените доводи във връзка с данните по делото, намира:
Въззивният съд е приел, че спорният имот е част от имота, придобит от ответницата по иска Ж. Д. по договор за покупко-продажба, сключен през 1990 г. със З. З. Продавачът е син на К. З. , чието име фигурира като собственик на един от имотите – овощна градина с площ от 0.850 дка, отчуждени с разпореждане на МС от 1966 г. за нуждите на управление “Р”- Сливен. Този имот заедно с подобренията в него е бил оценен, на липсват данни за заплащане на обезщетение на собственика и за завземането му от държавното предприятие. Съдът е приел също, че по силата на извършена през 1991 г. реорганизация и преобразуване ищецът се легитимира като правоприемник на активите и пасивите на ДФ “Р” Бухово по баланса към 30.09.1991 г., но не било установено категорично дали и кога спорният имот като част от друг по-голям терен е бил включен в активите му. От друга страна било установено, че процесният имот не е бил стопанисван и управляван от държавното предприятие “Р”, респ. от МСП “М” с. С., а се е владял и ползувал непрекъснато от ответницата и нейните праводатели. Оттук въззивният съд е заключил, че не са били налице елементите от фактическия състав на чл. 17 а ЗППДОбП/ отм./, поради което ищецът не се легитимира като собственик на това основание.
Налице са предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.2 ГПК. Поставените от касатора материалноправни въпроси са пряко относими към крайния изход на делото. Въпросът за това дали фактическият състав на чл. 17а ЗППДОбП/ отм./ изисква държавното предприятие да е завзело имота за нуждите, за които е извършено отчуждаването и за правното значение на записването на имота в баланса на дружеството, с оглед установяването, че е част от имуществото на преобразуваното предприятие, са разрешавани противоречиво, което се установява и от посочените от касатора решения по прилагането на чл. 17а ЗППДОбП /отм./.
По изложените съображения съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение решение № 9 от 23.01.2009 г. по гр.д. № 573/07 г. на Сливенския окръжен съд.
УКАЗВА на жалбоподателя „Геостройкомплект“ Е. , гр. Хасково да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 96 лева за разглеждане на касационната жалба и да представи доказателства за внасянето й.
Делото да се докладва на председателя на първо гражданско отделение за насрочване в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: