О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 237
София 18.03.2010
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание на 9 март 2010 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 477/09 година по описа на ВКС, ІІІ г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от В. Т. В., подадена чрез нейния процесуален представител адв. И. К. против решение № 237 от 30.10.2008 г. по в.гр.д. № 363/08 г. на Ямболския окръжен съд. С него е оставено в сила решение № 420 от 19.05.2008 г. по гр.д. № 2026/07 г. на Ямболския районен съд в обжалваната му част, с която е прието за установено на основание чл. 21, ал.1 СК/ отм./ по отношение на В. В. , че С. Т. И. е собственик на апартамент № 23 в гр. Я., ж.к. “З”, бл. 18, вх. Б, ет.1, с площ 62 кв.м., ведно с принадлежащото му избено помещение № 2 с площ 3.20 кв.м. и съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж. Прието е, че апартаментът е придобит по време на брака на страните на името на съпруга с изцяло извънсемейни следства, дарени от родителите на С. И. лично на него. Майката на съпруга е имала жилищноспестовен влог, който през 1992 г. е прехвърлила на името на сина си. Този влог е закрит след изплащане на компенсации в размер на 61 754.40 лв. по заявление от С. И. на 20.04.1994 г. Бащата на ищеца дарил сумата от 200 000 лв., която покрива разликата до платената цена на жилището от 80 036 лв.
В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението поради допуснати нарушение на съществени процесуални правила при преценка на доказателствата по делото. Жалбоподателката счита, че в нарушение на изискванията на чл. 136 ГПК/ отм./ въззивният съд е дал вяра на показанията на близките на ищеца С. И. , неговите родители и сестра му, досежно даването на сумата от 200 000 лв. от неговия баща, за която липсват каквито е да е други доказателства – вещото лице от назначената съдебно – счетоводна експертиза е дало заключение, че липсват данни в банка ДСК за влогове на името на бащата в този размер.
В съответствие с тези доводи е формулираният в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК правен въпрос може ли презумпцията на чл. 19, ал.3 СК/ отм./ да се счита оборена само въз основа на свидетелските показания на близки роднини на съпруга, който я оспорва. Според жалбоподателката този въпрос е разрешен в противоречие с практиката на ВКС. Позовава се на решение № 1* от 13.06.1977 г. по гр.д. № 963/77 г. на ІІ г.о.; решение № 2* от 06.11.1977 г. по гр.д. № 1227/77 г. на ІІ г.о., решение 1279 от 16.05.1996 г. по гр.д. № 2229/05 г. на ІV г.о., решение 4020 от 29.12. 1982 г. по гр.д. № 3495/82 г. на ІІ г.о., решение № 127 от 28.03.2006 г. по гр.д. № 8* г. на І г.о. и решение № 118 от 16.02.2007 г. по гр.д. № 1226/05 г. на ІІ г.о.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като взе предвид данните по делото във връзка с наведените в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК доводи, намира:
Повдигнатият с касационната жалба процесуален въпрос свидетелските показания на роднините на единия съпруг за даряване на парични средства достатъчни ли са да се приеме презумпцията на чл. 19, ал. 3 от СК/ отм./ за оборена, е от значение за изхода по настоящото дело, тъй като от него зависи дали ще се признае пълна или частична трансформация на лични средства по отношение на придобитото по време на брака на страните жилище. Даденото от Ямболския окръжен съд разрешение на този въпрос е в противоречие със становището, изразено в представените от жалбоподателката решения, в които е прието, че за да може съдът при разрешаване на правния спор да се позове на показанията на близки роднини на страната и изобщо на лица, за които може да се предполага, че са заинтересовани в полза или във вреда на една от страните/ чл. 136 ГПК – отм./, е необходимо тези показания да се подкрепят и от останалия доказателствен материал.
По изложените съображения следва да се приеме, че атакуваното въззивно решение следва да се допусне до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.2 ГПК.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 237 от 30.10.2008 г. по в.гр.д. № 363/08 г. на Ямболския окръжен съд.
УКАЗВА на жалбоподателката В. Т. В. в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса за касационно обжалване в размер на 50 лв. и представи доказателства за това.
След изпълнение на указанието делото да се докладва на председателя на първо гражданско отделение за насрочване в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: