О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 531
София 15.06.2010
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание на 8 юни 2010 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 1240/09 година по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Ж. П. П. против решение № 312 от 16.03.2009 г. по в.гр.д. № 2227/07 г. на Варненския окръжен съд, с което е отменено решение № 333 от 31.01.2007 г. по гр.д. № 3143/05 г. на Варненския районен съд в частта, с която е отхвърлен предявения от П. А. Я., К. А. С. , Т. С. Г. и Х. С. Х. против Ж. П. П. иск за ревандикация на недвижим имот № 3* по ПНИ на СО ”Т” с площ 538 кв.м. и в тази част е постановено друго, с което искът е уважен. В касационната жалба са наведени доводи за неправилност на въззивното решение поради нарушение на съществени процесуални правила и на материалния закон. В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се сочи, че въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване, тъй като с него въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, а наред с това разглеждането на казуса от ВКС ще допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответниците по касация не са взели становище.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като взе предвид доказателствата по делото във връзка с наведените доводи за допустимост на касационното обжалване, приема следното:
По делото е установено, че с нотариален акт № 104, т.І.V, дело № 1779/1967 г. Иван Й. М. е бил признат за собственик по замяна, извършена от ТПС комисия, на нива с площ 1 339 кв.м. в землището на гр. В., м.”М”. С нотариален акт № 70, т. ХІV, дело № 5158/1967 г. Иван М. прехвърлил чрез дарение на своя баща Йfrac12; ид. част от нивата. С влязло в сила решение по гр.д. № 815/1987 г. на Варненския районен съд е допусната делба на този имот при равни права между съделителите И. И. М. като единствен наследник по закон на И. Й. М. и Й. Д. М. Последният е починал в хода на делбата и на негово място са конституирани наследниците му Ц. И. М. и Р. Й. П. , която е майка на жалбоподателя Ж. П. С протоколно определение от 16.07.1987 г. е одобрена спогодба между страните, по силата на която в дял на И. И. М. е поставена част от имота, обозначена като дял І по заключението на вещото лице, с площ 669 кв.м., ведно с построената в него дървена барака, а дял ІІ с площ 670 кв.м. е поставен в дял на Р. Й. П. Имотът, поставен в дял на И. М. е идентичен с имот № 3* а поставеният в дял на Р. П. – с процесния имот № 3* През 1992 г. Ивелина М. продала на майка си Й. С. Й. собствения си недвижим имот.
С въззивното решение е оставено в сила решението на Варненския районен съд в частта, с която е отхвърлен искът за ревандикация, предявен против Й. Й. В тази част въззивното решение е влязло в сила като необжалвано. Въззивният съд е приел, че същата не е придобила правото на собственост по силата на договора за покупко- продажба от И. М. , защото продавачката не е била собственик на имота – тъй като по делото не били представени доказателства за извършената през 1967 г. от ТПС комисия замяна, то и издаденият констативен нотариален акт № 104/1967 г. не легитимира нейния наследодател И като собственик на нивата от 1 339 кв.м. Независимо от това, Й. Й. е владяла имота в изискуемия по закон давностен срок като добросъвестен владелец по смисъла на чл. 70, ал.1 ЗС и е придобила правото на собственост на основание давностно владение.
По съображения, че И. М. не станал собственик на имота по замяна и че ответникът Ж. П. не е навел доводи и не е представил доказателства за наличието на противопоставими права върху имота, искът за ревандикация против него е уважен.
Първият въпрос, който се поставя в изложението към касационната жалба, е за материалната доказателствена сила на констативния нотариален акт за собственост на недвижим имот, даден в замяна от ТПС комисия и за разпределяне на доказателствената тежест за опровергаването му. Този въпрос е разрешен в противоречие с практиката на ВКС – ТР № 178/ 1986 г. на ОСГК, в което е прието, че че констативният нотариален акт е удостоверяващ официален документ и има посочената в чл. 143 ГПК (отм.) доказателствена сила, а тежестта за оборването му е на страната, която го оспорва. Поради това въззивното решение в обжалваното му част следва да се допусне до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 312 от 16.03.2009 г. по в.гр.д. № 2227/07 г. на Варненския окръжен съд, в частта, с която след частична отмяна на решение № 333 от 31.01.2007 г. по гр.д. № 3143/05 г. на Варненския районен съд е постановено друго, с което Ж. П. П. е осъден на основание чл. 108 ЗС да предаде на П. А. Я., К. А. С. , Т. С. Г. и Х. С. Х. владението върху имот № 3* по ПНИ на СО ”Т” с площ 538 кв.м.
УКАЗВА на жалбоподателя в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса за касационно обжалване в размер на 106 лв. и представи доказателства за това в съда.
След изпълнение на горното указание делото да се докладва на председателя на първо гражданско отделение за насрочване в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: