О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 532
София 15.06.2010
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание на 8 юни 2010 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 1276/09 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 329 от 18.03.2009 г. по в.гр.д. № 1902/ 2006 г. на Варненския окръжен съд е оставено в сила решение № 491 от 08.08.2006 г. по гр.д. № 22/03 г. на Варненския районен съд в частта, с която е отхвърлен като неоснователен предявеният от Д. В. К., В. В. К. и С. А. К. против А. С. А. и Е. И. Б. иск с правно основание чл. 108 ЗС за предаване владението върху недвижим имот, представляващ дворно място с площ 600 кв.м., находящо се в землището на гр. В., кв. ”В”, м. ”М”, съставляващ имот пл. № 159 в кв. 12 по КП ” Разширение на вилна зона “Т”, а по действуващия ПНИ на СО ”Т” идентичен с ПИ 3259. С въззивното решение е обезсилено решението на първоинстанционния съд в частта, с която е отхвърлен като неоснователен предявеният от В. В. К., Д. В. К. и С. А. К. против Г. И. И., С. И. Б., Г. Д. И. и К. Й. /в решението посочен като Б. / Б. иск с правно основание § 4и ПЗР на ЗСПЗЗ за възстановяване правото на собственост върху гореописания недвижим имот и е прекратено производството по делото.
В срока по чл. 283 ГПК против въззивното решение е подадена касационна жалба от адв. Г. И. в качеството му на пълномощник на С. А. К., Д. В. К. и В. В. К.. Наведени са доводи за неправилност на въззивното решение по съображения, подробно изложени в касационната жалба.
Жалбоподателите считат, че въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като правния въпрос относно допустимостта на ревандикационния иск при липса на план на новообразуваните имоти и на заповед на кмета по § 4к, ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ е бил разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, в подкрепа на което представят решения по гр.д. № 600/ 2006 и гр.д. № 913/ 2006 г. на ІV г.о.
Ответниците по касационната жалба не са взели становище.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като взе предвид данните по делото във връзка с наведените доводи за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, приема следното:
За да обезсили първоинстанционното решение и прекрати производството по делото по отношение на ответниците Г, С. Б. , Г. И. и К. Б. , въззивният съд е приел, че в тази част първоинстанционният съд се е произнесъл по иск с правно основание § 4и ПЗР на ЗСПЗЗ, който не е бил предявен, тъй като ищците с уточняваща молба са посочили, че желаят съдът само в мотивите да установи, че на тези ответниците не е било валидно предоставено право на ползуване върху процесния имот, поради което и те не са имали право да изкупят същия при условията на § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ. Посочил е, че дори и такъв иск да е бил предявен, то той би бил недопустим предвид обстоятелството, че исковата молба е постъпила в съда след изтичане на преклузивния срок по § 35 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ, обн. ДВ бр. 98/ 28.10.1997 г. С последващи молби ищците неколкократно са уточнявали петитума на иска си против тези ответници чрез формулиране на различни искания, всяко от които обаче също сочи на недопустим иск.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК жалбоподателите не са формулирали въпроси, свързани с изводите на въззивния съд относно предмета и допустимостта на предявения против ответниците Г, С. Б. , Г. И. и К. Б. иск, което е достатъчно основание за недопускане на въззивното решение в тази част до касационно обжалване.
Посоченият от касаторите правен въпрос е относим към въззивното решение в частта му, с която съдът се е произнесъл по предявения от тях против А. С. А. и Е. И. Б. иск с правно основание чл. 108 ЗС за предаване владението върху недвижим имот, представляващ дворно място с площ 600 кв.м., находящо се в землището на гр. В., кв.”В”, м.”М”, съставляващ имот пл. № 159 в кв. 12 по КП” Разширение на вилна зона “Т”, а по действуващия ПНИ на СО” Т. ” – идентичен с ПИ 3259. Искът е намерен за неоснователен като е прието, че решение № 752 от 10.11.2000 г. на ПК Варна, от което ищците черпят права, не ги легитимира като собственици на процесния имот. Тъй като същият попада в терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, това решение няма конститутивно, а само установително действие. Реституционното производство по възстановяване на собствеността върху имоти, попадащи в терен по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ приключва с издаване на заповед на кмета съгласно § 4к, ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ. В случая такава заповед не е била издадена, поради което ищците не могат да проведат успешно ревандикационния иск.
Съобразно изложеното в касационната жалба и приложението към нея по чл. 284, ал.3,т.1 ГПК поставеният от жалбоподателите правен въпрос следва да се конкретизира по следния начин: може ли решението на ПК за признаване правото на възстановяване в реални граници на земеделска земя, попадаща в терен по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ, издадено след изменението на § 4к ПЗР на ЗСПЗЗ в ДВ бр. 68/1999 г., да легитимира ищците като собственици на имот в границите на признатия за възстановяване, изкупен от ползуватели по реда на § 4а или 4б ПЗР на ЗСПЗЗ преди това изменение на закона; издават ли се заповеди по § 4к, ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ за придобиване, съответно за възстановяване на новообразувани имоти, за които преди изработване на плана са издадени нотариални актове. В представените от касаторите решения на ВКС е застъпено разбирането, че за имоти, които са възстановени окончателно или са изкупени по реда на § 4а и § 4б преди изменението на § 4к от ПЗР на ЗСПЗЗ с ДВ бр. 68/1999 г., не е необходимо да се издават заповеди по ал.7 за придобиването им. С оглед на това настоящият състав намира, че е налице противоречиво разрешаване на повдигнатия от касаторите правен въпрос, което обуславя основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.2 ГПК на въззивно решение в частта, с която е отхвърлен предявеният иск по чл. 108 ЗС.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 329 от 18.03.2009 г. по в.гр.д. № 1902/ 2006 г. на Варненския окръжен съд в частта, с която е обезсилено решение № 491 от 08.08.2006 г. по гр.д. № 22/03 г. на Варненския районен съд в частта, с която е отхвърлен като неоснователен предявеният от В. В. К., Д. В. К. и С. А. К. против Г. И. И., С. И. Б., Г. Д. И. и К. Й. Б. иск с правно основание § 4и ПЗР на ЗСПЗЗ и е прекратено производството по делото.
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 329 от 18.03.2009 г. по в.гр.д. № 1902/ 2006 г. на Варненския окръжен съд в частта, с която е оставено в сила решение № 491 от 08.08.2006 г. по гр.д. № 22/03 г. на Варненския районен съд в частта, с която е отхвърлен предявения от касаторите иск с правно основание чл. 108 ЗС.
УКАЗВА на касаторите в едноседмичен срок от съобщението да внесат по сметка на ВКС държавна такса за касационно обжалване в размер на 130 лв. и представят доказателства за това пред съда.
След изпълнение на горното указание делото да се докладва на председателя на първо гражданско отделение за насрочване в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: