Решение №369 от по гр. дело №626/626 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е
 
№ 369
 
София 03.05.2010
 
 
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
 
       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА                                                  
                ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
                                                                    БОНКА ДЕЧЕВА
 
изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 626/09 година по описа на ВКС, І г.о.  и за да се произнесе, взе предвид :
 
Производството е по чл. 288 ГПК.
Делото е образувано по касационна жалба, подадена от адв. М. Б. – П. като пълномощник на И. М. Д. против решение № 67 от 13.01.2009 г. по в.гр.д. № 3112/08 г. на Пловдивския окръжен съд. С него е оставено в сила решение № 99 от 04.07.2008 г. по гр.д. № 3259/07 г. на Пловдивския районен съд, с което е допусната съдебна делба между К. М. Т., И. М. К., И. М. Д., Р. М. Б., С. М. М., Д. Д. С., П. Л. Г., Е. Л. Г., Х. И. Д., Н. С. Д.- И. , Т. С. Д. и С. Х. П. на описаните в диспозитива на решението недвижими имоти, при права: 2/32 ид. части за К. Т. , 2/32 ид. части за И. К. , 2/32 за И. Д. , 1/32 за Р. Б. , 1/32 за С. М. , 4/32 за Д. С. , 2/32 за П. Г. , 2/32 за Е. Г. , 4/32 за Х. Д. , 2/32 за Н. Д. , 2/32 за Т. Д. и 8/32 за С. П. В касационната жалба са развити оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на съществени процесуални правила и на материалния закон.
Жалбоподателят счита, че въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 и 3 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по приложението на чл. 76 ЗН в противоречие със задължителната практика на ВКС- ТР № 1/2004 г. на ОСГК, а въпросите за действието на решението по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ по отношение на лицата и във времето, както и за действителността на разпоредителните сделки, извършени преди влизането му в сила, са от значение за точното прилагане на закона.
Ответникът по касация Д. Д. С. е изразил становище, че не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване на решението.
Останалите ответници не са взели становище.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведените основания за допускане на касационно обжалване във връзка с данните по делото, приема следното:
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че страните по делото са наследници на бившия жител на с. Ц., поч. през 1978 г. С решения на ОСЗГ Родопи от 25.07.2007 г., 08.02.2007 г., 17.01.2007 г. и 10.05.2007 г. земеделските земи, предмет на иска за делба, са били възстановени на всички наследници на Х. М. Д. , които се легитимират като съсобственици при права съобразно чл.5 и чл. 10 ЗН, при които следва да бъде допусната делба. Съдът е намерил за неоснователни възраженията на ответниците И. М. Д., Х. И. Д., Н. С. Д. и Т. С. Д., че имотите по п. 2,6,7,8 и 9 от исковата молба следва да се изключат от делбата, като е посочил, че извършените с тях разпоредителни сделки, както и доброволната делба, от които черпят права тези ответници, са непротивопоставими на останалите наследници на Х. М. Д.
Първият от поставените с изложението към касационната жалба материалноправни въпроси – относно приложението на чл. 76 ЗН, е пряко свързан с изхода на делото, тъй като е определящ за това между кои лица и за кои имоти ще се извърши делбата. Даденото от въззивния съд разрешение на този въпрос е в противоречие с постановките на т.1 от ТР № 1/ 2004 г. на ОСГК, в която е прието, че недействителността по чл. 76 ЗН е относителна и съдът не може да я прилага служебно, ако не е била релевирана по съответния ред от съделител, който не страна по разпоредителната сделка; че при направено позоваване на чл. 76 ЗН в делбеното производство като главни страни следва да участвуват както сънаследникът- прехвърлител, така и третото лице- приобретател, които имат качеството на необходими другари; че в отношенията между страните по нея разпоредителната сделка е действителна и поражда желаните правни последици. Налице са предпоставките на чл. 280, ал.1,т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по този въпрос.
На следващо място в изложението към касационната жалба се поставя въпросът дали влязлото в сила решение, постановено по иск с правно основание чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ, е задължително само за органа по поземлената собственост или има действие по отношение на всички. Този въпрос не е от значение за точното прилагане на закона по смисъла на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като е разрешен изрично с нормата на чл. 220 ГПК/ отм./, по която има многобройна и непротиворечива съдебна практика. Като постановено в исково производство влязлото в сила решение, с което се разрешава спор за материално право по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ, не разкрива особености, налагащи да се даде ново тълкуване на чл. 220 ГПК/ отм./ или да се изостави съществуващата до момента практика.
Останалите повдигнати от жалбоподателите правни въпроси относно действието във времето на решението на общинската служба по земеделие, с което при условията на ал.7а ЗСПЗЗ се променя субекта на реституцията при съобразяване на влязлото в сила решение по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ, както и за действителността на разпоредителните сделки, извършени в периода след постановяване на решение за възстановяване на собствеността върху земеделските имоти до издаване на новото решение на името на друг собственик, не са обсъждани от въззивния съд и по тях той не е изразил становище в мотивите. Понеже в случая такова произнасяне липсва, а действието на доброволната делба и на прехвърлителните сделки не е зачетено по други съображения / основани на разпоредбите на чл. 75 и чл. 76 ЗН/, не са налице и основанията по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК за допускане на касационно обжалване по тези въпроси.
В обобщение, въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1,т.1 ГПК само по въпроса за приложението на чл. 76 ЗН.
Водим от гореизложеното съдът
 
 
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
 
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 67 от 13.01.2009 г. по в.гр.д. № 3112/08 г. на Пловдивския окръжен съд.
УКАЗВА на жалбоподателя И. М. Д. в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса за касационно обжалване в размер на 50 лв. и представи доказателства за това в съда.
След изпълнение на горните указания делото да се докладва на председателя на първо гражданско отделение за насрочване в открито съдебно заседание.
 
 
 
 
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
 
 
ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top