О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
По чл. 274, ал.2 вр. с чл. 274, ал.1, т.1 от Гражданско процесуалния кодекс
№ 167
София, 02.04.2009 г.
ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Първо отделение, в закрито заседание тридесети март, две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Жанин Силдарева
ЧЛЕНОВЕ : Костадинка Арсова
Бонка Дечева
като изслуша докладваното от съдията Арсова ч. гр. дело № 99/2009 година
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК вр. с чл. 274, ал.1, т.1 ГПК.
О. “К” е подала частна жалба срещу разпореждане от 17.12.2008 г. за връщане на касационната й жалба срещу решение № 141 от 25.06.2008 г. по гр.д. № 178 от 2008 г. на Окръжен съд, гр. С. поради това ,че в дадения от съда срок не е посочен обжалваемия интерес . В жалбата се подържа, че разпореждането е постановено в нарушение на процесуалния закон като се посочва, че предявеният иск по чл.13, ал.2 от Закона за възстановяване собствеността върху горите и земите от горския фонд е неоценяем , поради което и обжалваемият интерес не може да се остойности в пари.
Ответника Общинска служба по земеделие и гори , гр. К. не е взела становище по жалбата.
Върховния касационен съд , Първо отделение като взе предвид обстоятелствата по делото, доводите и възраженията на страните намира следното от фактическа и правна страна:
Частната касационна жалба е допустима с оглед разпоредбата на чл.274, ал.2, пр.1 вр. с ал.1, т.1 ГПК и е насочена срещу разпореждане , с което се прегражда съдебното производство, което е постановено за пръв път от въззивен съд .
Сливенския окръжен съд е постановил решение № 141 от 25.06.2008 г.по гр.д. № 178 от 2008 г. , с което е отхвърлил иска на община “. за възстановяване на общинска гора с площ от 1 500 дка в м. ”К”, землището на гр. К.. Срещу това решение община “. е подала касационна жалба вх. № 7* от 24.09.2008 г. , която с разпореждане от 25.11.2008 г. е оставена без движение като са дадени указания до касатора да посочи обжалваемия интерес. Това съобщение е връчено на адв. Р на 1.12.2008 г. , но отговор не е постъпил в съда. Сливенския окръжен съд е върнал касационната жалба прилагайки разпоредбата на чл.286, ал.1, т.3 ГПК .
Настоящия състав на ВКС намира разпореждането за неправилно поради следните съображения.
Съдържанието на касационната жалба и необходимите приложения към нея са определени в разпоредбата на чл.284 ГПК, като в нито една от трите алинеи към текста не е посочено изискване в касационната жалба да е определен обжалваем интерес. Понятието “обжалваем интерес “ за пръв път се въвежда с новия Гражданско процесуален кодекс и то само и единствено в случая когато се преценява допустимостта до касационна проверка на определенията – чл.274, ал.4 ГПК и на въззивното решение- чл.280, ал.2 ГПК. В закона липсва легална дефиниция на термина , поради което неговото съдържание следва да се определи по пътя на тълкуването.
При предявяване на искове за парични притезания, обжалваемия интерес се обуславя от размера на претендираната сума. Казано по друг начин размера на иска ще е еквивалентен на обжалваемия интерес.
За определяне на обжалваемия интерес при вещни искове следва да се изхожда от пазарната цена на конкретно претендираното вещно право, тъй като данъчната оценка върху която се определя държавната такса е предвидена с оглед данъчното облагане на субектите, но не определя техния субективен интерес от защита на вещното им право , който може да се съизмери само с неговата пазарна оценка.
Следователно обжалваемият интерес има значение само и единствено за допустимостта на касационното обжалване , тъй като с разпоредбите на чл.274, ал.4 ГПК и чл.280, ал.2 ГПК са изключени от касационен контрол делата с обжалваем интерес до 1 000 лв. В конкретния случай се претендира възстановяване на гори в размер на 1 500 дка , поради което следва да се приеме , че обжалваемия интерес значително надхвърля определения с чл.280 , ал.2 ГПК минимум поради което подадената касационна жалба е редовна.
Държавната такса при постановяване на определение за допускане до касация се определя като половината от тази, която е събрана при завеждането на иска по правилото на т.3 от Тарифата. По настоящето дело обаче следва да се вземе предвид разпоредбата на чл.15, ал.1 от ЗВСГЗГФ предвиждаща ,че производствата по този закон за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд са безплатни.
По тези аргументи настоящия състав намира, че неправилно Сливенския окръжен съд е върнал касационната жалба.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯВА разпореждане от 17.12.2008 г. за връщане на касационната й жалба срещу решение № 141 от 25.06.2008 г. по гр.д. № 178 от 2008 г. на Окръжен съд, гр. Сливен .
Връща делото на Сливенския окръжен съд за администиране на касационната жалба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
Особено мнение на съдията Арсова:
Предмет на атакуваното решение е правото по чл.13, ал.2 ЗПСЗЗ да се поиска възстановяване на собствеността върху горите и земите в Горския фонд, в случаите когато то не е било упражнено. Решението по този спор замества решението на съответния административен орган, с което се допуска възстановяване на гори и земи по реда на ЗВСГЗГФ. Въз основа на постановеното решение “Общинската служба по земеделие и гори” при спазване изискванията на този закон, определя земите и горите, върху които се възстановява правото на собственост. Следователно касае се за иск, които не е предвиден в чл.69 , ал.1 ГПК и по правилото на ал.2 на същия текст неговата цена се определя от съда, т.е. предявен е неоценяем иск . При неоценяемите искове спорното право не може да се остойности в пари, поради което би следвало да се приеме, че при тях липсва и понятието обжалваем интерес.. Защитимото с тях субективно право няма паричен еквивалент , поради което чл.69, ал.2 ГПК посочва , че съдът определя цената на иска и то само защото следва да бъде събрана държавна такса. В т.3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс е посочен минимален и максимален размер за държавната такса , който се определя по законодателен път, без да е зависим и отнесен към някакъв паричен еквивалент. Въззивните решения и определения по делата по неоценяеми искове следва да се допуснат до касационна проверка само при наличието на условията по чл.280, ал.1 ГПК.