Р Е Ш Е Н И Е
№ 216
София, 17.03.2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 09 март две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
при участието на секретаря Даниела Никова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело 961 /2009 година
Производството е по чл. 218а, буква “а” ГПК.
С решение № 33 от 28.05.2009г., постановено по гр.д. № 173/2008г. на ВКС, петчленен състав е отменено по реда на чл. 231, ал.1 б. “е” от ГПК /отм/ решение № 409 от 20.04.2007г., постановено по гр.д. № 301/2006г. на ВКС, V гр.о. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
Касационното производство е образувано по касационна жалба № 29061/ 05.10.2005г., подадена от М. С. И., О. К. И.,М. К. И. и по касационна жалба № 2* от 12.09.2005г., подадена от З. Б. С., С. Й. М., Г. М. С., Ц. Б. М. , починала на 01.02.2006г., заместена от наследниците си Т. И. С., М. И. П. и А. С. М., Д. Б. Г., Л. Б. Т. , починала в хода на касационното производство на 15.11.2006г. и заместена от наследниците си Д. Й. Т. и М. Й. Г., З. М. Я., И. М. В., Б. Н. Б. , починала на 07.12.2005г., заместена от наследника си К. Т. Д. и Л. Н. Д. , починал на 26.04.2006г. и заместен от наследника си Н. Л. К.. Двете касационни жалби са против решение от 22.04.2005г., постановено по гр.д. № 1218/2004г. на СГС, с което е оставено в сила решение от 05.01.2004г. по гр.д. № 7404/1995г. на Софийски РС. С последното е отхвърлен иска, предявен от двете групи касатори, като наследници на Й. И. Б. , починала на 16.08.1963г. по чл. 14, ал.4 от ЗСПЗЗ против ответниците Ц. П. М., Г. И. Г., И. Ж. Г. и С. Ж. Г. досежно имот 3182 по плана от 1939г. с площ 1,6 дка при съседи: по плана П. Г. , Т. С. , Т. Т. и Й. Б. , а по-късно П. Г. П. П. , Т. Т. , и Й. Б.
С двете касационни жалби се навеждат оплаквания за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон и необоснованост на изводите, че констативния нот. акт от 1937г. не съставлява документ за собственост и, че наследодателката на ищците не е владяла този имот, както и че наследодателят на ответниците не е придобил по делба имот 3182, защото не е представено решението по допускане до делбата и спогодбата не обвързва ищците.
Ответницата по касация Г. И. Г., И. Ж. Г. и С. Ж. Г. оспорват касационната жалба и молят решението на СГС да се остави в сила.
Върховен касационен съд, пето гр.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното:
Касационните жалби са подадена против подлежащо на обжалване въззивно решение на Софийски градски съд, изхождат от процесуално легитимирани страни, постъпили са в срок, поради което съдът ги преценява като допустими
Разгледани по същество, жалбите са неоснователни.
Предмет на предявеният иск по чл. 14, ал.4 от ЗСПЗЗ, съгласно уточнението, направено с молба от 17.10.2000г. е имот 3182 по плана от 1939г. с площ 1,6 дка при съседи: по плана П. Г. , Т. С. , Т. Т. и Й. Б. , а по-късно П. Г. П. П. , Т. Т. , и Й. Б.
Ищците са наследници на Й. И. Б. , починала на 16.03.1963г. С н.а. № 169,т.І/19.11.1937г. тя е призната за собственик по наследство от И. Б. – неин съпруг, делба е давност за собственик на нива от 3,1 дка в м. “З” в землището на с. Д. при съседи П. Г. , П. П. , Т. Т. , В. Г. С решение № 2671/306/17.12.1992г. е признато и възстановено правото на собственост върху 1,69 дка, съставляващи имот 3181 по плана от 1939г., записан на името на наследодателката и графично измерен по плана с площ 1720 кв.м. За останалата площ по нот. акт от 1937г.- от 1,41 дка е постановен отказ поради това, че има несъответствие в площта. С решение № 1108/ 306 25.05.1994г. на наследници на И. Б. И. /съпруг на общата наследодателка, починал на 08.07.1935г. е отказано възстановяване правото на собственост върху имот 3182 с площ 1,6 дка поради наличие на спор за материално право. Това обуславя правният интерес от предявения иск.
Тезата на ищците е, че те притежават правото на възстановяване освен на имот 3181 и на имот 3182 по плана от 1939г., тъй като с нот. акт от 1937г. наследодателката им Й. Б. е призната за собственик на 3,1 дка, съставляващи площта и на двата имота. Съдилищата по същество не са възприели тази теза и са отрекли правото на собственост на ищците върху имот 3182. РС е анализирал доказателствата, които опровергават това твърдение, а СГС е формулирал общи мотиви, че констативния нот. акт от 1937г. не легитимира ищците като собственици изобщо, защото е констативен и е оспорен и защото не се установява наследодателката да е владяла имота.
Неправилно СГС е отрекъл доказателствената сила на констативния нот. акт, издаден по обстоятелствена проверка. Той е официален документ, издаден от държавен орган в рамките на правомощията му и се ползва с доказателствена сила до опровергаването на констатациите на нотариуса в него. Тежестта на доказване е за този, който го оспорва. При установяване на различна фактическа обстановка от възприетата от нотариуса, съдът не е обвързан от установеното от нотариуса и прави други констатации и изводи.
В конкретния случай нот. акт № 169 от 1937г. не установява с доказателствена сила, че наследодателката на ищците е била собственик на имот 3182 по плана от 1939г. По този план само имот 3181 е записан на нейно име, заснета е границата с имот 3182 и последния е записан на името на П. П. Х. Сборът от площите на двата имота надхвърля признатата площ от 3,1 дка. В опис-декларацията си от 27.01.1958г. Йорданка Б. е внесла в ТКЗС този имот, описан с площ 2 дка и граници път, Т. Т. и Ц. П.
За имот 3182 се установява, че е записан на П. П. Х. по плана от 1939г. С н.а. № 3506/13.08.1911г. е купен от П. Р. имот от 4,5 дка, той е бил предмет на делба през 1935г. и е получен в дял от П. П. Р. , на който като съсед е записан И. Б. / съпруг на наследодателката на ищците Й техен наследодател/ Наследниците на П. П. Р. /Хранов/ се делят отново по гр.д. № 738/1951г. и със спогодба по същото гр.д. от 13.06.1953г. Трендафила П. П. /съпруга на наследодателя на ответниците/ получава в дял част от тази нива с площ 2 дка. Съсед на тези два дка е записан също И. Б. Спогодбата е договор, който поражда действие между страните, но тъй като е предхождана от нот. акт от 1911г., който има действие по отношение на всички, защото доказва абсолютното право на собственост, легитимира лицето, получило в дял самостоятелен имот като собственик.
Така от изложеното става ясно, че имота, за който претендират ищците пл. № 3* е съседен на този, който е придобила тяхната наследодателка през 1937г. и който е притежавала към момента на колективизацията. Границите от север и юг и на двата имота съвпадат, защото минават по цялата им дължина. Третата граница от изток идентифицира местонахождението на имота. Пространствените му предели обаче се определят от заснемането в плана от 1939г. като имот 3181. Не съответствието в квадратурата и записването на по-голяма такава в нот. акт от 1937г. не е основание да се приеме, че наследодателката на ищците е била собственик и на съседния имот. Това твърдение на ищците е опровергано от писмените доказателства – опис-декларацията за влизане в ТКЗС, съставена от самата наследододателка на ищците, документите за собственост на ответниците, изходящи също от официален държавен орган – заснемането на имота като отделен, записването му в разписната книга на името на наследодател на ответниците, производство по съдебна делба за него до 1953г.
Затова макар въззивният съд да е приел в противоречие с материалния закон, че констативния нот. акт не установява право на собственост, постановеното от него решение, като краен резултат не е неправилно, защото действително ищците не легитимират наследодателката си като собственик на имот 3182, предмет на спора. Този извод е обоснован, защото кореспондира на събраните доказателства. Касационната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение, а обжалваното решение, правилно като краен резултат следва да се остави в сила. Съобразно този резултат, на ответниците по касация Г. И. Г., И. Ж. Г. и С. Ж. Г. слева да се присъдят претендираните от тях деловодни разноски за тази инстанция, доказани до размер 300 лв.
Водим от горното, Върховният касационен съд, пето гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение от 22.04.2005г., постановено по гр.д. № 1218/2004г. на Софийски градски съд
Осъжда М. С. И., О. К. И.,М. К. И., З. Б. С., С. Й. М., Г. М. С. Т. И. С., М. И. П. , А. С. М., Д. Б. Г., Д. Й. Т., М. Й. Г., З. М. Я., И. М. В., К. Т. Д. и Н. Л. К. да заплатят на Г. И. Г., И. Ж. Г. и С. Ж. Г. деловодни разноски за касационна инстанция в размер на 300 лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ: