Р Е Ш Е Н И Е
№ 226
София, 18.03.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 10 март две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
БОНКА ДЕЧЕВА
при участието на секретаря Даниела Никова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело 926 /2008 година
Производството е по чл. 218а, буква “а” ГПК/отм/
С решение № 98/03.05.2007г., постановено по гр.д. № 259/2006г. на Добрички окръжен съд, при второ въззивно разглеждане на делото е отменено решение по гр.д. № 192/2000г. на Балчишки РС и вместо това са осъдени О. Н. Б. и Н. Р. Н. да заплатят на Д. п. болница – К. ” с. К., община Б. сумата 14 088 лв., съставляваща стойността на причинени от ответниците липси на 28 176 л. промишлен газьол, съгласно акт за начет № 564 от 10.11.1999г., както и законната лихва върху тази сума от 05.07.1998г., ведно с разноските.
Касационни жалби са подали двамата ответници.
О. Н. Б. навежда оплаквания за неправилност на решението необоснованост на изводите за доказана липса, за наличие на причинна връзка между негови действия, или бездействия и настъпила вреда за болницата, за това, че не е бил материално отговорно лице за липсващото гориво. Прави оплакване и за съществени процесуални нарушения поради не обсъждане на доказателствата, разместване на доказателствената тежест и неизясняване на делото от фактическа страна.
Н. Р. Н. навежда оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Конкретните оплаквания са свързани с това, че не са правени инвентаризации за периода, който е обхващала ревизията, за да се констатират наличните количества гориво, че то е било некачествено, че не са водени правилно счетоводните документи. Счита, че не е материално отговорно лице по смисъла на чл. 23, ал. 4 и 5 от ЗДФК, че не е извършил противоправно действие, или бездействие. Има възражения и относно количеството на установената липса, като счита, че тя е определена произволно на база цена към 01.04.1998г.
Ответникът “Д. п. болница – К. ” с. К., община Б. не взема становище.
М. на з. не взема становище..
Контролиращата страна М. на ф. не взема становище..
Върховен касационен съд, първо гр.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното:
Касационните жалби са подадени против подлежащо на обжалване въззивно решение на Окръжен съд – Добрич, изхождат от процесуално лигитимирана страна, постъпили са в срок, поради което съдът ги преценява като допустими
Разгледани по същество, жалбите са неоснователни.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел следното: Производството по чл. 299 и сл. от ГПК /отм/ е образувано по акт за начет № 564 от 10.11.1999г, съставен след извършена ревизия от М. на з. на “Д” за периода 01.09.1994г. – 04.10.1999г.. Актът е съставен срещу касаторите О. Н. Б. – директор на болницата и Н. Р. Н. – завеждащ административно стопанската част за установени липси на Д. п. болница – К. ” с. К., община Б., съставляващи 28 176 литри промишлен газьол на стойност.14 088 лв. Обемат на липсващото гориво е установен след съпоставка на заприходените количества със складови разписки и разходваното гориво, установено на база записванията в разходна тетрадка за изразходените количества, съобразно часовете, които са работели трите горелки на котела за парното и наличните количества гориво към датата на проверката. Фактическа констатация в акта за начет е и това, че на 01.07.1998г. директорът на болницата Б. сключил договор с “Б” ЕООД за дрениране и извозване на отпадъчните количества газьол. По устна заповед на Б. , завеждащият административно стопанската част Н. е осигурил достъп до цистерните на 03 и 05.07.1998г. и е присъствал при извозването на газьола от представител на търговското дружество. Съдът, позовавайки се на ССЕ е приел за неоснователни възраженията на ответника Б за обема на липсващото гориво. Като неоснователно е преценено и възражението на този ответник за липса на причинна връзка между сключения договор и установената вреда, поради това, че горелките са стари и са разходвали повече гориво от приетата разходна норма и поради лошото качество на горивото. На основание чл. 24, т.3 от ЗДФК, съдът е приел, че макар горивото да не е било заприходено на него, той е отговорен за липсата, като лице, натоварено да управлява и разходва бюджетни средства. За Н. , съдът е приел, че той не е изпълнил задълженията си по длъжностна.характеристика да съхранява и ефективно да използва стопанските материали.
Решението е правилно.
Неоснователно е оплакването на касаторите за допуснати от съда съществени процесуални нарушения поради не обсъждане на доказателствата, разместване на доказателствената тежест и не изясняване на делото от фактическа страна. В решението на ВКС по гр.д. № 2406/2004г., с което е отменено първото възивно решение по спора, съдът е дал разяснения на процесуалната норма на чл. 301 от ГПК. Съгласно този текст и чл. 21, ал.2 от ЗДФК от 1996г. /отм./ фактическите констатации в акта за начет се считат за истински до доказване на противното. Предвид тази законово установена презумпция, съдът не е разместил доказателствената тежест. Сключването на договора за дрениране и извозването на количества газьол от търговското дружество – изпълнител е безспорно установено и констатирано с акта за начет. Ответниците не установяват точния обем на извозеното количество, защото не е съставен приемо-предавателен протокол. Обемът на липсата на база счетоводните документи и наличността към момента на ревизията е също констатация по акта за начет, която не е оборена с точно установени факти. Съмнението във верността на констатациите в акта за начет не е достатъчно, за да се приеме, че те са опровергани. За да се обори презумпцията за истинност, установена в чл. 21, ал.2 от ЗДФК /отм/, е необходимо да се опровергаят констатациите с установяване на други факти, различни от установените, обясняващи произхода на липсите в конкретен обем и стойност. Ответниците не са доказали с нови разходни норми горелките да разходват с конкретни стойности по-вече гориво. Не са представили и протоколи за брак на конкретно некачествено гориво по количество и стойност, доставено с конкретна фактура, а анализни свидетелства за това не са достатъчни, за да оборят констатацията за липсващия обем гориво. Некачествено гориво не е намерено като наличност, а с общи предположения, че като е некачествено горивото, разхода е по-голям не могат да се оборят конкретните констатации в акта за начет. В този смисъл съдът, като не се е съобразил с заключението на единичната СТЕ не е извършил процесуално нарушение.
Оплакването за нарушение на чл. 186 от ГПК също е неоснователно. Производството по начен е особено исково и предвид установената презумпция на чл. 301 от ГПК /отм/ фактическата обстановка се приема за установена съобразно констатациите в акта. Опровергаването им е в тежест на лицата, срещу които е съставен акта за начет. Само до колкото те успеят да докажат възраженията си по акта, съдът може да приеме за доказано нещо различно от установеното в него. За съда не съществува задължение да събира доказателства служебно в подкрепа на констатациите в акта, или в подкрепа на възраженията на ответниците. Затова оплакването за нарушение на чл. 186 от ГПК е неоснователно.
По изложените съображения е неоснователно и оплакването за необоснованост на изводите за доказана липса, за наличие на причинна връзка между негови действия, или бездействия и настъпила вреда да болницата.
Неоснователно се поддържа от касаторите, че те не следва да носят пълна имуществена отговорност, защото не са материално отговорни лица, на които е било заприходено горивото. В длъжностната характеристика на началника административно стопанската част, каквато длъжност е изпълнявал ответника Н е записано, че организира получаването, и съхраняването на необходимите стопански материали и води отчет за разходването им. Това са функции на лице, което може да бъде привлечено към пълна имуществена отговорност, съгласно чл. 24, т.1 от ЗДФК Тези свои задължения, Н. не е изпълнил, като не е контролирал и не е съставил приемо-предавателен протокол за конкретните количества газьол, натоварени и извозени от търговското дружество. Дари да е имало по-висока норма за разход на горелки, или огнярите да не са отчитали точно изразходеното гориво, то негово е било задължението да констатира това и да предприеме мерки за преустановяване на неправилна практика. И в това се изразява противоправното му поведение. Обстоятелството, че и други лица са били материално отговорни за заприходяването и разходването на липсващия газьол не изключва отговорността на ответника по аргумент от чл. 23, ал.3 от ЗДФК /отм/
Б. е бил директор на държавната болница и като такъв по длъжностна характеристика е отговарял за ефективното използване на материалните и финансовите ресурси и с цялостното управление на бюджета. Тези му управленски функции го определят като лице, което може да бъде привлечено към пълната имуществена отговорност, съгласно чл. 24, т.3 от ЗДФК/отм/
Размерът на вредата, съгласно чл. 25 от ЗДФК/отм/ се определя към деня на причиняването й, а когато той не може да се установи – към деня на нейното откриване по по-високата от пазарната или отчетната цена. Стойността на липсите в акта за начет е определена на база осреднена цена на газьола за периода 01.04.1998г.- 30.04.1998г. От този период до изпълнението на договора за дрениране няма други доставки, поради което е законосъобразно да се приеме, че това е периода на причиняване на вредата. Както вече се посочи, ответниците не са установили липсите да са резултат от натрупване на изразходвани по-големи количества газьол при работа с горелките, поради което няма основание да се приложи осреднен размер на цената на газьола за целия ревизиран период. По същите аргументи не следва да се приема като момент на установяване на липсите и датата на откриването им, тъй като констатациите в акта за начет относно произхода на липсата не са оборени.
По изложените съображения, касационните жалби са неоснователни. Решението е постановено при отсъствие на наведените основания за неправилност, поради което не подлежи на касация. Като правилно и законосъобразно, ще се остави в сила.
Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 98/03.05.2007г., постановено по гр.д. № 259/2006г. на Добрички окръжен съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: