Р Е Ш Е Н И Е
№ 678
София, 24.09.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 15 септември две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
БОНКА ДЕЧЕВА
при участието на секретаря Даниела Никова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело 2655 /2008 година
Производството е по чл. 290 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от “К” А. гр. С. против решение № 134 от 25.01.2008г. по гр.д. № 2757/2007г. на Пловдивски окръжен съд, с което е оставено в сила решението по гр.д. № 2802/2006г. на РС-гр. Пловдив. С последното е отхвърлен установителният иск за собственост на дружеството против О. гр. Х. досежно УПИ *градина от кв. 40 по плана на гр. Х. с площ 3260 и реална част от ПИ 3069, включен в УПИ *Профилакториум за ДСО “Р” гр. Бухово” от кв. 40 с площ на тази част 6150 кв.м.
С определение 65 от 17.10.2008г. по чл. 288 от ГПК е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал.1 т.3 от ГПК относно тълкуването на нормите на ПМС № 192/1991г., във вр. с пар.1 от ДР на ЗК от `1991г. /отм/, уреждащи връщането на иззетото имущество от кооперациите и въпроса има ли вещно правно действие споразумението по чл.2 от това ПМС № 192/1991г. и административен акт – заповед на министъра на здравеопазването за апортиране на земя при учредяване на смесено акционерно дружество и в какъв обем.
Жалбоподателят “К” А. поддържа оплаквания за неправилно приложение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост на решението.
Ответникът по касация О. Х. оспорва жалбата и моли решението да се остави в сила. Счита, че процесния терен не е апортиран и не обслужва сградите на санаториума, а нужди на населението от общината.
Върховен касационен съд, първо гр.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена против подлежащо на обжалване въззивно решение на Пловдивски окръжен съд, изхожда от процесуално лигитимирана страна, постъпила е в срок, поради което съдът я преценява като допустима
Фактическата обстановка, установена по делото е следната:
Предявен е от ищеца “К” А. гр. С. против О. Х. положителен установителният иск за собственост, да се признае за установено, че дружеството е собственик на УПИ *градина от кв. 40 по плана на гр. Х. с площ 3260 кв.м. и реална част от ПИ 3069, включен в УПИ *Профилакториум за ДСО “Р” гр. Бухово” от кв. 40 с площ на тази част 6150 кв.м., които твърди, че са част от собствения му недвижим имот УПИ * – балнеосанаториум на трудещите се селяни от кв. 36, отреден за имот 1091 с обща площ според ищеца 60210 кв.м. Правният интерес от предявяването на иска, ищецът обосновава с това, че процесните два терена, част от общата площ са актувани от О. Х. като частна общинска собственост на основание чл. 2, т.7 от ЗОС. Ищецът се позовава на три придобивни основания – реституция по пар.1 от ДР на ЗК от 1991г.в полза на един от съдружниците на дружеството – ЦКС, споразумение по чл. 3, ал.2 от ПМС № 182/1991г. между Ц на здравеопазването и апортиране на непарична вноска при учредяване на АД. На основание пар.1 от ДР на ЗК от 1991г., с решение № 1101/12.04.1993г. на ВС ІІІ отделение, с което е отменен отказа на Министъра на здравеопазването за реституция на ЦКС и са върнати на ЦКС двете сгради, в които са поместени сега нефрологичното и гастроентерологичното отделение на специализирания санаториум на Министерство на здравеопазването. С протокол-опис от 15.04.1994г. на основание това решение са предадени конкретни сгради и терен с площ 60210 кв.м., съставляващ кв. 36 по плана на кг. Х. , въпреки, че в решението не фигурира земя. Със заповед № РД-06-132/09.05.1994г. е постановено отписване на същия терен от 60210 кв.м., актуван с АДС № 959/12.07.1991г. като държавна собственост. ЦКС е признато с констативен нот. акт № 72,т.18/1994г. за собственик на прилежащ терен към сградите с обща площ 42800 кв.м. Тъй като в терена има множество сгради, строени от държавата обслужващи санаториумите, а и терена е голям, е сключен протокол от 27.06.2000г. между министъра на здравеопазването и председателя на ЦКС, с който определят дялово съотношение във възникналата съсобственост върху целия имот – сгради и прилежащ терен – 10,75% за Министерство на здравеопазването и 89,25% за ЦКС. Съсобствениците се споразумяват да се създаде смесено ЮЛ – лечебно заведение със съдружници – ЦКС и “Специализирана болница за рехабилитация-национален комплекс” ЕАД. Последната е образувана със заповед № РД-18-27/28..07.2000г. след преобразуването на санаториално курортно управление към МЗ на основание чл. 103, ал.1 и 104 от Закона за лечебните заведения, като правото на собственост на държавата се осъществява от министъра на здравеопазването. С протокола от 27.06.2000г.е създадено ново А. – самостоятелно ЮЛ, отделно от акционерите, съгласно чл. 1 от устава. Предмет на апорта, вписан в устава и съдебното решение и на оценка по чл. 72 от ТЗ е терен с площ 50620 км.м.
СТЕ установява, че по плана от 1957г. за балнеосанаториум е отчужден и отреден терен в кв. 36,37 и 39, а процесните два терена, попадащи в кв.40 не са част от тази площ. Планът от 1971г. обаче заснема имот 1091 с площ 60120 кв.м., записан на балнеосанаториум на трудещите се селяни, но в очертанията му попадат три санаториума. Този имот е предмет на актуване през 1991г. За южната част от него са отредени УПИ *градина от кв. 40 по плана на гр. Х. от 1971г. с площ 3260 и реална част от ПИ 3069, включен в УПИ *Профилакториум за ДСО “Р” гр. Бухово” от кв. 40 с площ на тази част 6150 кв.м. Заповедта, с която е попълнена кадастралната основа с нов имот в очертанията на процесните два терена е отменена по съдебно-административен ред.
Назначената ССЕ е установила, че в баланса на “С” е осчедоводена по сметка 201 земя с площ 50620 кв.м., след като е “преизмерена”.
При тази фактическа обстановка, въззивният съд е приел, че съдружникът ЦКС не се е лигитимирал като собственик на терена на санаториума, защото със съдебното решение такъв не му е върнат, а в капитала на дружеството е апортиран само терен с площ 50620 кв.м., колкото е почти останалата площ на имот 1091 без прооцесните два терена – УПИ *градина от кв. 40 по плана на гр. Х. с площ 3260 и реална част от ПИ 3069, включен в УПИ *Профилакториум за ДСО “Р” гр. Бухово” от кв. 40 с площ на тази част 6150 кв.м.
Неправилно въззивният съд е приел, че съдружникът в ищцовото дружество ЦКС не е притежавал никакъв терен. Действително на основание решение № 1101/12.04.1993г. на ВС, на ЦКС не е възстановена собствеността върху терена под двата санаториума. На основание чл. 2,ал.3 от ЗОС /до отмяната й ДВ бр. 96/1999г./ прилежащият терен към сградите, собственост на кооперациите не е общинска собственост. Тази норма е отменена, но тъй като въз основа на нея собствеността се придобива от кооперациите ex lege, тя е породила своето действие автоматично за прилежащия към сградите терен. Ищецът обаче, при негова доказателствена тежест не е доказал, че процесните два терена са прилежащ терен към сградите. Касае се за свободна площ, южно от сградите, попадаща в съседни парцели, която не съставлява прилежащ терен към възстановените сгради на ЦКС. Така на основание чл. 2, ал.3 /отм/ от ЗОбС, ЦКС е придобило прилежащия терен към възстановените му сгради, но процесните две места не са част от него и на това основание не са придобити от тази кооперативна организация.
След възстановяването на сградите на двата санаториума и предвид наличието на други сгради в него, построени от държавата, на осн. чл.2, ал.2, изречение 2 от ПМС № 192/1991г. Обн., ДВ, бр. 83 от 8.10.1991 г., изм. и доп., бр. 10 от 5.02.1993 г., изм., бр. 82 от 27.09.1996 г., отм., бр. 65 от 8.08.2000 г., в сила от 8.08.2000 г., кооперативната организация и министерството, което стопанисва имота от името на държавата е сключено споразумение за определяне на дяловото участие от двата санаториума, като функционално свързан комплекс, осъществяващ санаториално лечебна дейност. Тъй като цитирания текст не изисква специална форма, то споразумението за определяне на дяловете може да бъде сключен в обикновена писмена форма до колкото едната страна по него е държавата, представлявана от съответния министър. Така със споразумението от 27.06.2000г., имащо характера на такова по ПМС № 191/1991г. ЦКС и държавата са определили дяловете във възникналата съсобственост на комплекса от сградите на санаториума и прилежащия им терен и това споразумение има вещно правно действие.
Основанието за придобиване право на собственост за ищцовото дружество е единствено внасянето на непаричната вноска – недвижим имот при учредяване на дружеството. То поражда действие само до размера на притежаваната съсобственост от всеки от двамата учредители, съставляващи самостоятелни ЮЛ и в рамките на изразената от тях воля.. Всяко от двете ЮЛ-учредители остава отделно ЮЛ, съгласно чл. 1 от Устава. Така за новоучреденото А. възниква право на собственост само в обема, в който учредителите са изразили воля за внасяне на непарична внока и до колкото те притежават правото на собственост върху апортираното имущество. Обстоятелството, че в учредителния акт е изразена воля за апортиране на терен с площ 60 210 кв.м. не създава права за дружеството в този обем, защото ЦКС не е притежавало по-голяма площ от прилежащата към сградите, а волята на държавата, изразена ч. министъра на здравеопазването е да се внесе прилежащия терен към сградите на санаториума. Процесната площ не е част от този терен нито фактически, нито по предвижданията по регулационния плана от 1971г. В устава, вписаното извлечение от него в Агенцията по вписване и съдебното решение по регистрацията на А. , предмет на апорта е само терен от 50620 кв.м.чредителния апорт се явява самостоятелно придобивно основание, при което учредителите се договарят в полза на бъдещо търговско дружество срещу прехвърленото от тях право на собственост на ново дружество-ЮЛ, което ще възникне, да придобият дялове от това дружество. Правото на собственост за новоучреденото дружество възниква при осъществяване на сложен фактически състав, включващ както изявленията на съдружниците-учредители в учредителния акт, така и осъществяване на процедурата по регистрацията на дружеството, при която се проверява принадлежността на правото на собственост у съдружника, извършващ апорта и вписване на извлечение от дружествения устав в агенцията по вписване. Този сложен фактически състав се е реализирал и правото на собственост върху апортната вноска, съставляваща недвижим имот възниква за новоучреденото дружество, само до колкото учредителя, който е заявил воля за внасянето й е собственик, защото апорта е деривативен способ за придоибване правото на собственост. Така в случая при извършване апорт на земята, върху която е изграден комплекса на санаториума е внесен терен с площ 50620 кв.м. попадащи в кв. 36 и учреденото дружество, сега ищец не може да претендира за площ, по-голяма от внесената от учредителите. То не доказва придобивно основание за по-голяма площ. Процесния терен, попадащ в двата съседни от юг парцела от кв. 40 остава извън тази площ, поради което дружеството не е негов собственик. Извод в същия смисъл е направил въззивния съд, поради което постановеното от него решение следва да се остави в сила. Съобразно този резултат, на ответника по касация О. Х. я следва да се присъдят претендираните от нея деловодни разноски до доказания размер 600 лв.
Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 134 от 25.01.2008г. по гр.д. № 2757/2007г. на Пловдивски окръжен съд
ОСЪЖДА “К” А. гр. С. да заплати на О. Х. я деловодни разноски за въззивна инстанция в размер на 600 лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: