Р Е Ш Е Н И Е
№ 832
София, 26.10. 2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 20 октомври две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
БОНКА ДЕЧЕВА
при участието на секретаря Даниела Никова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело 3790 /2008 година
Производството е по чл. 290 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от П. Д. Н. против решение № 14 от 20.03.2008г., постановено по гр.д. № 19/2008г. на Бургаски апелативен съд, с което е оставено в сила решение от 12.12.2007г., постановено по гр.д. № 380/2007г. С последното са отхвърлени исковете, предявени от касатора против К. З. К. и Д. Великова К. да се признае, че сключеният между тях договор за продажба на апартамент и гараж, оформен с н.а. № 198,т.V/11.09.2001г. е нищожен, като привиден, защото страните не са желали правите му последици и иска по чл. 108 от ЗС против Д. Р. Д. и В. И. Д. да се признае за установено, че е собственик на същия апартамент и гараж и да бъдат осъдени последните ответници да му предадат владението.
С определение № 231/08 от 15.12.2008г. е допуснато касационно обжалване на осн. чл. 280, ал.1, т.1 от ГПК поради противоречие на решението с ТР № 1/2000г. за характера на възивното обжалване при действието на отменения ГПК и задължението на съда да обсъди всички доводи и възражения на страните във възивното решение, като формулира собствени правни изводи в съответствие с чл. 188 от ГПК и поради противоречие на решението с Р № 300/23.04.2001г. по гр.д. № 874/2000г.ІІ гр.о. и Р № 746//28.09.2001г. по гр.д. № 129/2001г. на ІІ гр.о.
В касационната жалба се навеждат оплаквания за противоречие на решението с чл. 152 от ЗЗД, допуснати съществени процесуални нарушения поради необсъждане на събраните доказателства и необоснованост.
Ответникът по касация К. З. К. моли да се остави в сила обжалваното решение, като съобразено с доказателствата и процесуалните правила.
Ответницата по касация Д. В. К. не взема становище.
Ответниците Д. Р. Д. и В. И. Д. оспорват жалбата и молят решението да се остави в сила, тъй като първия предявен иск е недоказан, а като резултат от това не може да се уважи и втория иск против тях..
Върховен касационен съд, първо гр.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена против подлежащо на обжалване въззивно решение на Бургаски апелативен, изхожда от процесуално легитимирана страна, постъпила е в срок, поради което съдът я преценява като допустима
За да постанови обжалваното решение Бургаски апелативен съд е приел, че ищецът не доказва твърдението си, че между третото лице И. Д. и отв. К. К. е сключен договор за заем, за обезпечението на който е сключен договора за продажба между него и К. Приета, че е за действителна продажбата, оформена с н.а. № 198,т.V от 11.09.2001г., с която П. Д. Н. продава на К. З. К. собствените си недвижими имоти, находящи се в гр. С. на ул. “Кирил и М. № 1* апартамент № 2 и гараж № 5 за сумата 31 081 лв. Съдът е приел, че предварителния договор от същата дата – 11.09.2001г., с който К. К. и съпругата му Д. К. продават обратно на П. Н. същия апартамент за сумата 26 000 лв., платими на пет вноски по 1200 лв. и една вноска от 20 000 лв. не е обратно писмо, защото не е нарочен документ, установяващ действителните отношения между страните.. Представените по делото пет бр. бележки за издължаване на пет вноски по 1200 лв. в изпълнение на предварителния договор, за които се установило, че не са подписани от П. Н. , а от И. Д. са преценени като установяващи други отношения, а не договор за заем между И. Тъй като е отхвърлен искът за нищожност поради привидност на първата сделка, съдът е приел, че вторите ответници са придобили правото на собственост и е отхвърли и искът за собственост, предявен от Н. За последния извод, съдът се е позовал и на нормата на чл. 17, ал.2 от ЗЗД.
Касаторът твърди, че съдът не е обсъдил доводът му на недействителност /нищожност на основание чл. 152 от ЗЗД/ на продажбата, като прикриваща съглашение за друг начин на обезпечение, различен от установения в закона, като обосновава тезата си и със сключения предварителен договор от същата дата, с който страните по продажбата си разменят престациите..
Материално правният въпрос, по който е допуснато касационно обжалване е действителен ли е договор за продажба на недвижим имот, ако същия ден страните по него са сключили предварителен договор, с който купувачите продават отново имота на продавача, или се касае за взаимно свързани два договора, нарушаващи забраната за обратно изкупуване.. Процесуалниян въпрос касае задължението на съда да обсъди всички доводи на ищеца и да се произнесе по наведеното от него основание.
С исковата молба, ищецът е искал установяване нищожност на продажбата, оформена с № 198,т.V от 11.09.2001г. поради липса на съгласие за продажба, а не поради привидност. Доказва това си твърдение с окончателния договор за продажба и сключения същия ден предварителен договор за обратно изкупуване на същия апартамент от него. Съдът не е обсъдил взаимната връзка между тези два договора, сочеща на това, че страните не са желали постигане на крайната цел на договора за продажба – прехвърляне на правото на собственост. Същевременно двата договора, разгледани във взаимната им връзка, не сочат на две отделни правоотношения с присъщата за всяко от тях цел и права и задължения, а за наличие на други отношения между страните. Преценката на тези два договора във връзка с петте бележки, съставляващи разписки, в които като предал сумата, макар да е посочен П. Д. Н. , подпис е положило третото лице И. Д. Това и факта, че в едната от тези бележки – тази от 11.12.2001г. изрично е посочено, че се изплаща трета вноска по договор № 1 от 11.09.2001г. мотивират съда да приеме, че се касае за продажба, оформена в нот. форма, но с уговорка за обратно изкупуване в предварителния договор, целящи да прикрият обезпечаване на парично вземане.говореният друг начин на уреждане на отношенията по повод обезпечаване на дълг – чрез прехвърляне на право на собственост и клауза за обратно изкупуване е забранен с нормата на чл. 152 от ЗЗД, а двата договора, с които това е постигнато съставляват и продажба с уговорка за обратно изкупуване, която е недействителна съгласно чл. 209 от ЗЗД независимо от това има ли други правоотношения между страните и какви са те. На това основание първият предявен иск от ищеца е основателен.
Недействителността на продажбата означава, че тя не е могла да породи вещно правно действие. Следователно ищецът не е прехвърлил с тази сделка правото на собственост и се лигитимира като собственик на процесния апартамент и гараж с н.а. № 66,т.VІ/25.10.1993г., а вторите ответници – Д. и В. Д. не са могли да придобият от К. и Д. К. същия апартамент, т.е. не се легитимират като собственици, поради което дължат ревандикацията му.
Въззивният съд е постановил неправилно решение, несъобразено с нормите на чл. 209 и чл. 152 от ЗЗД, което следва да бъде отменено. Въпреки допуснатото процесуално нарушение, изразяващо се в необсъждане на всички доводи на страните във въззивното производство по отменения ГПК, тъй като настоящата инстанция разглежда спора по реда на действащия ГПК, по аргумент от чл. 293, ал.3 от същия, следва да се произнесе по същество, защото не се налага събиране на нови доказателства, или извършване на допълнителни съдопроизводствени действия. По същество, по изложените по-горе съображения следва да се уважат и двата иска, като основателни.
Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 14 от 20.03.2008г., постановено по гр.д. № 19/2008г. на Бургаски апелативен съд и вместо това постановява:
ПРИЗНАВА за недействителен договора, оформен с н.а. № 198,т.V от 11.09.2001г., на нотариус Е. Ш. , с който П. Д. Н. ЕГН-3406215942 продава на К. З. К. ЕГН-6107031482 по време на брака му с Д. Великова К. ЕГН-5908055819 апартамент № 2 на втори етаж , находящ се в гр. С., ул. “К” № 14, бл. Г-1 със застроена площ 131,20 кв.м., ведно с прилежащото избено помещение № 1 с площ 43,48 кв.м., ведно със складово помещение № 7 , таванско помещение № 2 с площ 61,34 кв.м. и гараж № 5 със застроена площ 20 кв.м. на основание чл. 209 от ЗЗД
ОСЪЖДА Д. Р. Д. и В. И. Д. да отстъпят собствеността и предадат владението на П. Д. Н. върху апартамент № 2 на втори етаж , находящ се в гр. С., ул. “К” № 14, бл. Г-1 със застроена площ 131,20 кв.м. с граници от всички страни външен зид, ведно с прилежащото избено помещение № 1 с площ 43,48 кв.м. с граници от север и юг и запад – външен зид, от изток мазе , ведно със складово помещение № 7 с граници от запад складово помещение № 2, от изток – външен зид, от север гараж № 5 и от юг външен зид , таванско помещение № 2 с площ 61,34 кв.м. с граници от юг и запад – външен зид, от север таван № 2 и от изток разделителен зид и гараж № 5 със застроена площ 20 кв.м., заедно с припадащите се идеални части от общите части на сградата и правото на строеж
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: