Р Е Ш Е Н И Е
№ 906
София, 20.11.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 17 ноември две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
БОНКА ДЕЧЕВА
при участието на секретаря Даниела Никова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело 4483 /2008 година
Производството е по чл. 218а, б. “а” от ГПК/отм/ във вр. с пар.2, ал.3 от действащия ГПК..
Образувано е по касационна жалба, подадена от “И” ООД против решение № 372/30.07.2007г., постановено по гр.д. № 372/2006г. на Разградски окръжен съд, с което е отменено решение № 225/25.07.2002г. по гр.д. № 185/2001г. на Исперихски РС и вместо това е отхвърлен иска, предявен от касатора по чл. 108 от ЗС против “Л” ЕООД за предаване на владението върху парцел ****, отреден за имот 2138 от кв. 165 с площ 3870 кв.м., ведно с построените в южната част на същото девет сгради: масивна административна сграда, пристройка към административната сграда, масивен цех, масивно помещение с железобетонни елементи, масивна бинтова сграда, пристройка към цеха, масивна с железобетонна плоча пристройка към цеха, масивна с жб плоча монолитна пристройка с дървен гредоред и метален сглобяем цех..
В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения.
Ответникът по касация “Л” ЕООД не взема становище.
Третото лице, помагач на ответника О. И. не взема становище.
Върховен касационен съд, първо гр.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена против подлежащо на обжалване въззивно решение на Разградски окръжен съд, изхожда от процесуално легитимирана страна, постъпила е в срок, поради което съдът я преценява като допустима
С решение № 201/10.05.2008г., постановено по гр.д. № 2651/2004г. на ВКС е отменено първото въззивно решение и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд с указания за изясняване действителните отношения между страните и по приложението на материалния закон.
За да постанови обжалваното решение при второ възивно разглеждане на делото е приел за установено следното: Праводател на ищеца е СО “А” САС – И. , вписано като държавна фирма с решение от 08.05.1989г., преобразувана със заповед № ТД-І-16/19.10.1992г. в ЕТД с държавно участие “И” ЕООД, а от 1998г. преобразувано в ООД сред покупка на дялове. Праводател на ответника е Държавно предприятие за услуги /ДПУ/ “Л”, регистрирано като общинска фирма с държавно имущество с решение № 18/30.08.1989г. На праводателя на ответника е било предоставено за стопанисване и управление дворното место от 3870 кв.м. и построените в южната му част девет броя процесни сгради. Със заповед № 388/26.07.1988г. е отстъпено право на строеж на праводателя на ищеца върху същото дворно место, в изпълнение на което е построена сградата в северната част, която не е предмет на иска. От прадователя на ответника е отчуждено дворното место, ведно с деветте сгради в южната част със заповед № 13/13.02.1989г., която в изпълнение на задължителните указания по прилагането на закона, дадени от ВКС е преценена от възивния съд като нищожна, поради това, че не може да се отчуждава от държавно предприятие недвижим имот, тъй като то към м. февруари 1989г. държавната собственост, независимо от кой субектг се стопанисва и управлява е единна по Конституция. Въззивният съд е приел, че с преобразуването на държавната фирма със заповед № ТД-І-16/19.10.1992г. в ЕТД с държавно участие “И” ЕООД това дружество не е придобило право на собственост върху дворното место и процесните девет сгради, на основание ПМС № 201/1993г. /погрешно е посочена годината като 2003г./, чл. 17а от ЗППДОП /отм/ и чл. 34 от същия закон, тъй като то не ги е ползвало, защото не са му предоставени за стопанисване и управление с нарочен акт за предоставяне на имота, а само записването в баланса на дворното место и сградите не е придобивно основание за правото на собственост.
В касационната жалба се навеждат доводи, че правото на собственост върху терена и сградите е придобит на основание отстъпеното право на строеж и заповедта за отчуждаване на дворното место и построените в него девет сгради. На основание заповед № 388/26.07.1988г. за отстъпване право на строеж върху парцерл ІІ от кв. 165 на праводателя на ищеца не е придобито правото на собственост, тъй като към този момент държавната собственост е единна и принадлежи само на държавата, а държавните предприятия и стопанските организации получават само правото на стопанисване и управление. СО “А” САС е държавна стопанска организация е не придобива право на собственост отделно от правото на държавата. Тя не е могла да придобие правото на собственост върху процесните девет постройки и защото към момента на издаване на тази заповед и деветте сгради, видно от оценителния протокол от 29.12.1988г. са били вече изградени. В този случай учредяването на правото на строеж е без предмет и не произвежда действие.
В съответствие с указанията, дадени от касационната инстанция при първото разглеждане на делото е прието, че и заповедта за отчуждаване на дворното место и сградите също не е породила действие, тъй като от държавно предприятие държавата не е необходимо да отчуждава имот, който е нейна собственост. Заплащането на парични средства не е в противоречие с този извод, тъй като в условията на планово стопанство и собствена стопанска сметка разместването на имуществени блага е ставало възмездно, или безвъзмездно в зависимост от решението на органа, който разпорежда кой стопански субект да стопанисва и управлява съответния недвижим имот. Така на основание отчуждителната заповед № 13/13.02.1989г., преценена като нищожна, праводателят на касатора не е могъл да придобие правото на собственост
Касаторът се позовава на и заповед № ТД-Т-16/19.10.1992г. на министъра на транспорта, която счита придобивно основание. С нея е “потвърдено” правото на собственост на ищцовото дружество. Правното основание, на което е отразено в съдържанието й, че е издадена тази заповед – чл. 94, ал.1 от НДИ /отм/ не е било налице, тъй като към този момент имота е бил предоставен за стопанисван и управление в ответното дружество и фактически се е ползвал от него. За да се предаде държавния имот за стопанисване и управление от предприятие на общински народен съвет на държавно предприятие към определено ведомство, съгласно чл. 94, ал.2 от НДИ /ом/ е необходимо съгласие на ръководителя на ведомството и председателя на изпълнителния комитет на народния съвет. Общинския съвет, чийто решения кмета на общината изпълнява, не е взел решение процесният имот да се предаде за стопанисване и управление от ответника на ищеца. Затова и заповедта на министъра на транспорта не съставлява съгласие по смисъла на чл. 94, ал.2 от НДИ. По съдържание, тя не е и акт за включване на имота в капитала на дружество с държавно участие при преобразуването му.
Включването в баланса на дворното место и процесните девет сграда и от двете дружества също не е основание за придобиване правото на собственост без нарочен акт за включване в капитала. Съгласно чл. 97, ал.2 от НДИ /отм/, предоставеното право на стопанисване и управление също подлежи на записване в счетоводните книги и заплащане на данъци. Затова от този факт не могат да се черпят аргументи за придобиване право на собственост.
По изложените съображения, изводът на въззивния съд, че предявеният иск е неоснователен е правилен и съображен с материалния закон. Изводите на съда кореспондират на събраните доказателства, поради което решението е обосновано Не са допуснати процесуални нарушения. Касационната жалба е неоснователна, поради което обжалваното решение, постановено при отсъствие на наведените касационни основания следва да се остави в сила.
Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 372/30.07.2007г., постановено по гр.д. № 372/2006г. на Разградски окръжен съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: