Р Е Ш Е Н И Е
№ 680
София, 24.09.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 15 септември две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
БОНКА ДЕЧЕВА
при участието на секретаря Даниела Никова
и в присъствието на прокурора Раева
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело 2938 /2008 година
Производството е по чл. 290 от ГПК.
Образувано е по к. жалба, подадена от Ц. С. С. против решение от 11.03.2008г.по гр.д. № 1001/2007г. на Великотърновски окръжен съд, с което е оставено в сила решение от 12.07.2007г. на Великотърновски РС по гр.д. № 680/2007г. С последното е отхвърлен искът, предявен от касатора по чл. 13, ал.2 от ЗВСГЗГФ да се признае за установено по отношение на О. с. земеделие и гори гр. В., че наследниците на С. П. имат право на възстановяване на собствеността върху гори в землището на с. Л. както следва: 20 дка в м.”Б” , гора от 15 дка в м. “С”, гора от 7 дка в м. “К”, гора от 10 дка в м.”Г” и гора от 7 дка в м. “К”, както и гора от 10 дка в м. “Д” в землището на с. Ш..
С определение № 58/08 от 17.10.2008г. по чл. 288 от ГПК е допуснато касационно обжалване на решението на основание чл. 280, ал.1 т.3 от ГПК за разрешаване на въпроса “в производството по чл. 13, ал.2 от ЗВСГЗГФ допустимо ли е приложението на чл. 134, ал.1 от ГПК /отм/, респективно чл. 165, ал.1 от новия ГПК, когато е доказано, че съществуващите официални документи за установяване правото на собственост са изгубени, или унищожени не по вина на страната”, т.е.. има ли колизия на правни норми – чл. 134, ал.1 от ГПК /отм/, респективно чл.165, ал.1 от новия ГПК и чл. 13, ал.3 от ЗВСГЗГФ и как те следва да се прилагат.
В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на решението поради, допуснато съществено процесуални нарушение, изразяващо се в това, че въпреки установеното, че издаденият на името на наследодателя на касатора нотариален акт е изгубен не по негова вина, съдът не е допуснал свидетелски показание в нарушение на чл. 134, ал.1 от ГПК /отм/
Ответниците по касация ОСЗГ Велико Търново, Р. у. на г. – Велико Търново и ДДС”Б” не вземат становище.
Прокурор Р. взема становище за неоснователност на касационната жалба поради това, че нормата на чл. 13, ал.3 от ЗВСГЗГФ е специална и дерогира приложението на общата норма на чл. 134, ал.1 от ГПК /отм/
Върховен касационен съд, първо гр.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена против подлежащо на обжалване въззивно решение на Великотърновски окръжен съд, изхожда от процесуално лигитимирана страна, постъпила е в срок, поради което съдът я преценява като допустима
Фактическата обстановка е следната: Ищецът Цаньо С. С. е един от наследниците на С. поп С. , починал на 26.05.1944г. За процесните гори той не разполага с писмено доказателство за собственост, поради което е подал заявление по чл. 14, ал.1 от ЗФСГЗГФ пред областната комисия. Тя е отказала да се произнесе с протокол № 14 от 25.08.2000г., тъй като е била изпратена информация до нея от Агенцията по вписване, , че на името на наследодателя С е записан в азбучника за 1925г. н.а. № 2* По делото е постъпила официална информация от същата агенция, че този акт не е намерен /у-ние № 793/23.04.2007г./ От кметство с. Л. е издадено у-ние № 179/05.04.2007г., от което е видно, че емлячния регистър на с. Л. е само един и е запазена само част от него, но от б. “А” до б. “И”, а останалата част е изгоряла при пожар. При тези обстоятелства ищецът е поискал допускане на гласни доказателства за установяване на правото на собственост на наследодателят му, но съдът е отказал, като се е обосновал с нормата на чл. 13, ал.3 от ЗВСГЗГФ, според която правото на собственост върху заявените гори не може да се установява чрез свидетелски показания. Съдът е отхвърлил иска, като е приел, че ищецът не представя допустимите по чл. 13, ал.3 от ЗВСГЗГФ писмени доказателства, а поисканите от него свидетелски показания са недопустими, защото нормата на чл. 134, ал.1 от ГПК /отм/ е обща и не намира приложение при наличието на специалната норма на чл. 13, ал.3 от ЗВСГЗГФ.
Това разрешение е правилно. С нормата на чл. 13, ал.3 от ЗВСГЗГФ законодателят изброява доказателствата, с които може да се докаже правото на собственост върху заявените за възстановяване гори – “нотариални и крепостни актове, нотариално заверени писмени договори, вписани протоколи за делба, съдебни актове, а при липса на такива с емлячни и данъчни регистри, удостоверение за дялово участие в кооперации, стопански карти и списъците към тях и други писмени доказателства, допустими по ГПК. Изброяването не е изчерпателно, но е дефинирано изискването, доказателствата да са писмени и да са допустими по ГПК. Тези две изисквания са комулативни. Не всички писмени документи съставляват писмени доказателства по смисъла на ГПК. Не са писмени доказателства, въпреки, че са частен документ материализираните върху хартиен носител изявления на страната за изгодни за нея факти – декларации, изявления и т.н. За да се изключи всякаква неяснота, законодателят и изрично е уточнил, че не съставляват писмени доказателства следните три групи: 1. писмени декларации на заявителите; които не са и писмени доказателства по ГПК 2. свидетелски показания; 3. протоколи за определяне „предмета на горското стопанство“, издадени въз основа на чл. 22 от Закона за г. от 1922 г. и чл. 20 от Закона за г. от 1925 г. Щом законодателят не предава качеството на писмени документи на декларациите на заявителите /както това бе изрично предвидено в предходните редакции на чл. 12, ал.3 от ЗСПЗЗ, то те не представляват доказателство за правото на собственост и в производството по възстановяване на собствеността, независимо дали то се развива от самото начало пред ОСЗГ, или започва с предявяване на иск по чл. 13, ал.2 от ЗСПЗЗ. По същия начин е разрешен и въпроса със свидетелските показания. Законодателят ги е изключил като възможни доказателства първо като е посочил, че само с писмени доказателства ще се установява правото на собственост и с второто изречение на чл. 13, ал.3 от ЗВСГЗГФ изрично е посочил неприложимостта им за установяване правото на собственост. Това се отнася както за административното производство пред ОСЗГ, така и за исковото производство по чл. 13, ал.2 от ЗВСГЗГФ. Извод в този смисъл може да се направи както от систематичното место на алинея трета, уреждаща въпроса за доказателствата след изброяване на двата способа за иницииране на двете процедури, така и от буквалното тълкуване на ал. 3 от същия текст. Препращането към ГПК е изрично, важи и за двете производства / пред ОСЗГ и пред съда/. Пред ПК, респективно ОСЗГ не могат да се разпитват свидетели. Изключвайки гласните доказателства от възможните доказателства по ГПК, законодателят е адресирал нормата към съда, за да изключи общите правила на гражданското съдопроизводство. С нормата на чл. 13, ал.3 от ГПК е въведено на практика още една забрана за допускане на свидетелски показания освен изброените в чл. 133, ал.1 от ГПК/отм/, респективно чл. 164, ал.1 от ГПК, отнасяща се до делата с предмет иск по чл. 13, ал.2 от ЗВСГЗГФ. Изключението на чл. 134, ал.1 от ГПК/отм/ не намира приложение в случая, защото законодателят е уредил специална процедура по чл. 14, ал.1 от ЗВСГЗГФ когато заявителят не разполага с писмени документи, поради това, че са изгубени, или унищожени.. Неуспешното провеждане на тази специална процедура не е основание за прилагане на общата уредба по чл. 134 от ГПК /отм/, респ. чл. 165, ал.1 от ГПК.
За пълнота следва да се отбележи, че нормата на чл. 14, ал.4 от ЗВСГЗГФ изисква областната комисия да се произнесе с решение по заявленията на лицата, които не разполагат с писмени документи. Отказът на тази комисия да се произнесе не съставлява произнасяне в предвидения в чл. 14, ал.4 от ЗВСГЗГФ смисъл. Мотивите, изложени за това “произнасяне” също са некоректни, защото получената информация от Агенцията по вписване не е съдържала данни, че нотариалния акт от 1925г., записан на името на наследодателя на ищеца касае притежавани от него гори. Предмет на този акт би могъл да е всякакъв недвижим имот, а в азбучника се вписват имената и на двете страни по сделка, т.е. и на отчуждителя. От писмото на кметството също не може да се направи извод, че в изгорената част от регистъра е съществувало записване на името на С. поп С. – наследодател на ищеца.. В този смисъл не може да се приеме, че отказа на областната комисията по чл. 14, ал.3 от ЗВСГЗГФ да се произнесе не съставлява произнасяне с решение, защото ал.4 от този текст не предвижда възможност за такова произнасяне. Затова и общинската комизия “З” не се е произнесла с решение по чл. 14, ал.6 от ЗВСГЗГФ и в този смисъл процедурата по чл. 14 от този закон не е завършена. Единствено изискване обаче да се предяви иска по чл. 13, ал.2 от ЗВСГЗГФ е г. да не са били заявени по чл. 13, ал.1 от този закон и тъй като заявление по този текст ищецът не е подавал, предявеният от него иск е допустим, но правилно отхвърлен като недоказан в това производство.
По изложените съображения, решението се явява правилно като резултат. Въззивния съд не е допуснал процесуално нарушение, като не е допуснал свидетели, поради което решението следва да се остави в сила.
Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение от 11.03.2008г.по гр.д. № 1001/2007г. на Великотърновски окръжен съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: