Р Е Ш Е Н И Е
№ 973
София, 21.12.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 08 декември две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
БОНКА ДЕЧЕВА
при участието на секретаря Даниела Никова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело 4321 /2008 година
Производството е по чл. 290 от ГПК
Образувано е по касационна жалба, подадена от Б. Й. С. и М. Х. П. против решение № 425/20.03.2005г., постановено по гр.д. № 3315/20.03.2007г. на Пловдивски окръжен съд, с което е оставено в сила решение от 23.10.2007г. по гр.д. № 3605/2006г. на Пловдивски РС. С последното са уважени исковете по чл. 97, ал.1 от ГПК/отм/ по отношение на Б. Й. С., като е признато за установено, че ищецът “С” Е. /в ликвидация/ гр. П. е собственик на апартамент № 4/11, находящ се в гр. П., ул. “П” № 99, кв.”В”, вх. Б, ет.2 бл. 1589, състоящ се от две стаи и кухня със застроена площ 68 кв.м. и на основание чл. 108 от ЗС М. Х. П. е осъдена да отстъпи собствеността и предаде владението на същото дружество върху този апартамент.
С определение № 93 от 11.02.2009г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал.1 т.3 от ГПК.
В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон при формиране на извода, че ищцовото дружество се легитимира като собственик на процесиня апартамент, допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в необсъждане на част от доказателствата и необснованост на извода, че ответникът Б. Й. С. не е придобил по давност апартамента..
Ответникът по касация “С” Е. в ликвидация оспорва жалбата. Излага становище, че в тежест на ответника е било да установи, че имота е изключен от баланса му и да докаже, че е имал намерение да владее имота. Плащането на цената по предварителен договор с несобственик не счита, че е доказателство за това, а е следвало да предяви иск по чл. 19, ал.3 от ЗЗД.
Върховен касационен съд, първо гр.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена против подлежащо на обжалване въззивно решение на Пловдивски окръжен съд, изхожда от процесуално легитимирана страна, постъпила е в срок, поради което съдът я преценява като допустима
Разгледана по същество, касационната жалба е основателна.
За да постанови обжалваното решение , въззивният съд е приел, че ищцовото дружество е собственик на апартамента на основание чл. 17а от ЗППДОП /отм/, защото на “С” ЕАЗ, чийто правоприемник е ищеца “С” Е. е учредено право на строеж за блок 1589 със заповед от 04.08.1989г., което е реализирано и сградата е приета с акт образец 16 на 27.10.1993г. Съдът е приел, че към момента на преобразуване на ДФ “Е” София в ЕТД, респективно поделенията й в еднолични търговски дружества, между които и Завод за силова електроника-Пловдив в “С” Е. по баланса към 31.03.1991г. този апартамент е бил включен в капитала на дружеството и е останал негова собственост. Предварителният договори от 29.12.1991г. сключени между “Р” ООФ /на която съдружник от българска страна е “С”, а другия съдружник е руска фирма/ и ЕТДидо 31”, с който продавачът се задължава да снабди с нот. актове купувача, или посочени от него лица за няколко апартамента, между които и процесния 4/11 има само облигационно действие, а иска по чл. 19, ал.3 от ЗЗД на ЕТ “Д” – правоприемник на ЕТ “Д” е отхвърлен поради това, че обещателят е бил дружество със сто процента държавно участие и няма съгласие на принципала за разпореждане с недвижими имоти. Въззивният съд е приел за неоснователно възражението за придобивна давност, заявено от ответниците-касатори, тъй като заповедта за настаняването на Б. Й. С. е от 23.11.1995г. касаторите не са проявили намерение за своене по отношение на “С” Е. , а действията по отношение на ЕТ, изразяващи се в изплащане на цената на апартамента на ЕТ през м. април 1994г. по силата на предварителен договор между Е от 20.04.1994г.- не ангажират ищеца.
Повдигнатите с изложението към касационната жалба правни въпроси, по който е допуснато касационно обжалване са: валидно ли е учредено право на строеж през 1989г. на ДФ ЕАЗ “С” на основание чл. 15, ал.1 от ЗС в редакцията му от ДВ бр. 14 от 19.02.1988г., останало ли е това право в ищцовото дружество при последващите реорганизации и преобразуване на поделенията му в еднолични търговски дружества. По отношение на възражението за давност е поставен въпроса как следва да се прилага презумпцията на чл. 69 от ЗС в контекста на представените доказателства от касаторите – предварителен договор от 20.04.1994г., сключен с несобственик, плащане на цената на този несобственик, откриване на данъчна партида за имота и снабдяване с нот. акт по обстоятелствена проверка през 2004г.
Със заповед № 121/04.08.1989г. на председателят на ИК на ГНС гр. П. на ЕАЗ “С” е учредено право на строеж за блок № 1* с парцел **** от кв. 41 по плана на гр. П. кв. “В” на основание чл. 15 от ЗС. Съгласно този текст в редакцията му от ДВ бр. 14/19.02.1988г., действаща към момента на издаване на тази заповед, право да се построи сграда върху държавна земя и да се придобие право на собственост върху сградата се отстъпва на самоуправляващи се стопански организации, кооперации, на други обществени организации и на граждани по реда на чл. 13. Така макар самоуправляващите се стопански организации да са държавни и имуществото им да е държавна собственост, е отчетено от законодателя обособяването на имуществото им. На основание ПМС № 176/05.09.1991г. е преобразувана държавната фирма Е. София и дъщерна фирма Е. ЕООД-Пловдив в еднолично търговско дружество с държавно имущество “С” Е. гр. П. по баланса на дъщерната фирма към 31.03.1991г. От АДС № 5*7г. е видно, че в капитала на “С” Е. са включени апартаменти от блок 1589, между които и процесния още от 1991г. на основание решението за регистрация на ЕТД11.10.1991г. по ф.д. № 9969/1991г. ва ПОС. Така на основание чл. 15 от ЗС в редакцията от 1988г. и след преобразуване на държавната фирма в ЕТД, вещното право на строеж е преминало в патримониума на Е. “С”. Образуването на смесено българо-руско дружество “Р” ООД не води до промени в притежанието на вещното право, тъй като “С” Е. си запазва правосубектността, а няма доказателства при учредяването на дружеството да е прехвърлено на новото дружество правото на строеж.
С предварителен договор от 29.12.1991г. “Р” ООД “продава” на ЕТ “Д” Д. Д. Г. 13 апартамента срещу задължението да покрие задължения към Домостроителен комбинат и да довърши изграждането на апартаментите. Съгласно чл. 6 от този договор, на купувача се предава и владението върху недвижимите имоти, а съгласно чл. 7, продавача се задължава да снабди купувача с документи за собственост. С анекси от 06.04.1994г. и от 17.01.1995г., сключени вече между “С” Е. и ЕТ”Дидо-31 М. Д. , поела търговското предприятие на починалия Д. Д. Г. са уредени облигационни отношения между страните. Като продавач по предварителния договор между страните се приема, че е “С” Е. , която поема задължението да снабди ЕТ с документи за собственост. С решение № 9*5г. по т.д. № 183/2005г. на ВКС е отхвърлен иска по чл. 19, ал.3 оот ЗЗД против “Р” ООД, “С” Е. и Министерство на промишлеността за обявяване за окончателен на предварителния договор от 29.12.1991г. поради това, че няма съгласие на принципала за разпореждане с недвижими имоти. Така правото на строеж, което след реализирането на строителството на сградата, приета с акт образец 16 на 27.10.1993г. се е трансформирало в право на собственост върху сградата не е прехвърлено на ЕТ по деривативен способ.
ЕТ “Д” М. Д. не е придобила правото на собственост върху тринадесетте апартамента, но въз основа на предварителния договор от 29.12.1991г, – чл. 6 и последващите анекси от 1994 и 1995г. тя е придобила владението върху тях. С договор от 20.04.1994г. ЕТ”Д” “продава” на ответника Б. Й. С. процесния апратамент № 4/11, находящ се в гр. П., ул. “П” № 99, кв.”В”, вх. Б, ет.2 бл. 1589, състоящ се от две стаи и кухня със застроена площ 68 кв.м. Той заплаща на ЕТ с два касови ордера на 20.04.11994г. и на 30.04.1994г. цената на апартамента 102 000 лв. В този договор е отразено, че владението е предадено на “купувача” от м. август 1994г. На 23.01.1995г. е издадена заповед на управителя на “С” Е. , с която Б. Й. С. е настанен като наемател на основание сключен договор с “Д”. При тези доказателства е необоснован изводът на въззивния съд, че С. не е демонстрирал, че владее за себе си по отношение на действителния собственик “С”, а плащането на ЕТ не обвързвало дружеството. Е. “С” е предало владението върху 13-те апартамента, предмет на предварителния договор от 1991г. на ЕТ, а той получавайки цената на апартамента е предал владението на ответника С. Тази договореност е станала известна на ищеца, видно от съдържанието на настанителната заповед от 1995г. Цитираното в обжалваното решение ПП – 6-74 е неприложимо за случай, тъй като не е имало първоначално установяване на държане от С. , което той да променя във владение за себе си, а още със сключването на предварителния договор с ЕТ на 20.04.1994г. е уговорено предаване на владението през м. август 1994г. Едностранният акт – настанителна заповед на управителя на дружеството е издадена при знанието на управителя на дружеството за сключения предварителен договор между Е, видно от изричното съдържание на договора от 20.04.1994г. с отразената в него клауза за предаване на владението. Няма доказателства тя да е връчена на С. , поради което не е прекъснала установеното от него месеци по-рано владение. Нито дружеството, нито ЕТ са предприели действия за отнемане на владението от С. нито чрез владелчески искове, нито чрез петиторен иск до предявяването на настоящия иск на 28.11.2006г. Нормата на чл. 69 от ЗС установява оборима презумпция че владелеца държи вещта като своя до доказване на противното. Доказателствата по делото не установяват оборване на тази презумпция. Заповедта за настаняването на С. като наемател, издадена от управителя на ищцовото дружество е изходящ от него документ, установяващ факт, който го ползва, поради което не е годно доказателство да обори презумпцията. Плащане на наемни месечни вноски от С. дружеството не доказва, поради което не може да се приеме, че той е бил само държател, т.е. че презумпцията на чл. 69 от ЗС е оборена. С н.а. № 104,т.ІІ/09.12.2004г. – след изтичане на повече от десет години от предаване на владението на С. върху апартамента, в производство по обстоятелствена проверка той е признат за негов собственик по давност. Този нот. акт се оспорва от ищеца, но изводите на нотариуса за издаването му не са опровергани в хода на производството. В продължение на повече от десет години след като му е предадено владението от ЕТ “Д”, който го е получил от “С” Е. на основание договор от 1191г. и анекси към него от 11994 и 1995г., ответникът владее процесния апартамента, като го довършва и подобрява, подава декларация за него и плаща данъци, считайки, че като е платил продажната цена е станал негов собственик. Това владение е демонстрирано пред ищеца ”С” Е. , защото тя е уведомена за договора между Е, в който е отразено предаването на владението на С. То е демонстрирано и с публичните действия като подобряване на имота, декларирането му, снабдяването му с нот. акт по обстоятелствена проверка, подлежащ и на вписване в Службата по вписване. Това владение не е прекъснато, или смутено от ищеца в период по-дълъг от десет години преди предявяване на иска. Същевременно не е налице и законова пречка за придобиване на апартамента по давност, тъй като с включването му в капитала на търговското дружество той губи характера си на имот-държавна собственост, съгласно чл. 2, ал.4 от ЗДС. От влизане в сила на този закон – 01.06.19996г. до предявяване на иска също е изтекъл период от време по-дълъг от десет години. Или в обобщение всички предпоставки на чл. 79 от ЗС за придобиване на процесния апартамент по давност от ответника са доказани.становеното от него владение е продължило десет години, демонстрирано е явно, включително и пред ищеца, не е прекъснато и смутено и е основание за придобиване на правото на собственост. Ищцовото дружество е изгубило правото на собственост върху апартамента предвид оригинерното му придобиване от ответника, поради което предявеният против него установителен иск за собственост неправилно е уважен от въззивния съд, а като неоснователен следва да се отхвърли. Като собственик Б. С. е прехвърлил апартамента на Л. А. П. с н.а. № 163,т.V30.12.2004г. по време на брака и с Х. А. панчев, а те са го дарили на своята дъщеря М. Х. П. с н.а. № 154,т.І/2005г. – ответница по делото. Тя ползва апартамента на правно основание като собственик, поради което предявеният против нея иск по чл. 108 от ЗС неправилно е бил уважен от въззивния съд
Въззивното решение е неправилно поради изложените съображения, защото неправилно е приложен материалния закон – чл. 69 от ЗС. Доказателствата не са обсъдени в цялото им съдържание и взаимна връзка. Изводите на съда не им кореспондират. Налице са наведените с жалбата основания за касиране на решението, поради което то следва да бъде отменено. Тъй като не се налага извършване на нови съдопроизводствени действия и на основание чл. 293, ал.3 от ГПК,, настоящата инстанция следва да постанови решение по съществото на спора, с което по изложените съображения предявените искове, като неоснователни, следва да се отхвърлят. Касаторите не представят списък с разноските, съгласно чл. 80 от ГПК, поради което такива не се присъждат.
Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 425/20.03.2005г., постановено по гр.д. № 3315/20.03.2007г. на Пловдивски окръжен съд и вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявения от “С” Е. /в ликвидация/ иск по чл. 97, ал.1 от ГПК/отм/ да се признае за установено по отношение на Б. Й. С. ЕГН-4802104783, че ищецът “С” Е. /в ликвидация/ гр. П. е собственик на апартамент № 4/11, находящ се в гр. П., ул. “П” № 99, кв.”В”, вх. Б, ет.2 бл. 1589, състоящ се от две стаи и кухня със застроена площ 68 кв.м.
ОТХВЪРЛЯ предявения от “С” Е. /в ликвидация/ иск на основание чл. 108 от ЗС против М. Х. П. ЕГН-7207044715 да отстъпи собствеността и предаде владението на същото дружество върху апартамент № 4/11, находящ се в гр. П., ул. “П” № 99, кв.”В”, вх. Б, ет.2 бл. 1589, състоящ се от две стаи и кухня със застроена площ 68 кв.м.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: