Р Е Ш Е Н И Е
№ 268
София, 20.03. 2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 17 март две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
БОНКА ДЕЧЕВА
при участието на секретаря Даниела Никова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело 972 /2008 година
Производството е по чл. 218а, буква “а” ГПК/отм/
Образувано е по касационна жалба, подадена от Т. М. С. /ищец/ и третите лица-помагачи Т. М. А., Й. И. Р. против решение от 18.08.2005г., постановено по гр.д. № 5146/2003г. на Софийски градски съд, с което е обезсилено решението по гр.д. № 9726/2002г. поради недопустимост на предявения иск и е прекратено производството. С обезсиленото решение е признат за неистински документ удостоверение за наследници №/22.11.2000г., издаден от С. о. , район “М” в частта, с която е удостоверено, че Г. М. Т., родена 1934г. е дъщеря и наследница на М. Ц. А. , роден на 25.02.1992г.
Навеждат се оплаквания за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост. Конкретните оплаквания са свързани с изводите на съда, че удостоверението за наследници, издадено по клетвена декларация не е официален документ, относно удостоверените с нея факти и, че не е налице правен интерес от предявяване на иска по чл. 97, ал.3 от ГПК, защото няма данни удостоверението да е използвано и защото със същото съдържание са издадени и могат да бъдат издадени и други удостоверения, за които решението няма да има установително действие.
Ответницата по касация Г. М. Т. оспорва жалбата и моли решението да се остави в сила. Счита, че предявеният иск е недопустим и представлява злоупотреба с право, съгл. чл. 3 от ГПК /отм/
В. касационен съд, първо гр.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена против подлежащо на обжалване въззивно решение на Софийски градски съд, изхожда от процесуално лигитимирана страна, постъпила е в срок, поради което съдът я преценява като допустима
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна
За да постанови обжалваното решение, възивният съд е приел, че е недопустим поради липса на правен интерес, предявеният от ищеца Т. М. С. , при участие на третите лица негови помагачи Т. М. А., Й. И. Р., П. Н. Ш. и Г. Й. Т. установителен иск по чл. 97, ал.3 от ГПК/отм/.против Г. М. Т. и С. о. да се признае за неистински документ удостоверение за наследници №/22.11.2000г., издаден от С. о. , район “М” в частта, с която е удостоверено, че, родена 1934г. е дъщеря и наследница на М. Ц. А. , роден на 25.02.1992г.
Ищецът е твърдял, че удостоверението за наследници е неистинско, тъй като в акта за раждане на Г. М. Т., като баща е записан М. А. Ц. , а удостоверението е за наследниците на М. Ц. А. , починал на 06.04.1969г. Обосновава правния си интерес с това, че е включено лице, което не е наследник, което накърнява правата им.
Ответницата е оспорила иска с тезата, че са разменени бащиното и фамилното име на баща й в акта за раждане при съставянето му, но безспорно се установява от останалите представени документи, че тя е дете от втория брак на М. Ц. с М. В. Б. , родена през времетраенето му при действието на презумпцията за бащинство на чл.42 от Закона за лицата от 1907г. /ДВ бр. 273/17.12.1907г.
РС е уважил иска, като се е позовал единствено на официалната доказателствена сила на акта за раждане, която не е оборена в специално производство за поправка на грешка в акта за раждане и е уважил иска.
СГС е приел предявения иск за недопустим, тъй като удостоверението за наследници е издадено по клетвена декларация относно наследниците и родствената връзка и няма материална доказателствена сила на официален документ. Съдът е приел и, че удостоверението за наследници не е използвано за реализиране на конкретни права, или в някакво висящо производство. Третият довод е свързан с това, че са били издадени и други удостоверения за наследници от 1996г. и 2001г. със същото съдържание, които обаче не са предмет на иска и няма да се обхванат от силата на присъдено нещо.
Решението е правилно като краен резултат, макар и не по всички аргументи, изложени в него.
Удостоверението за наследници е официален удостоверителен документ, установяващ качеството на наследник на едно лице от друго независимо въз основа на какви документи е съставен, защото е издаден от длъжностно лице в рамките на компетентността му. /виж чл. 23-25 от ЗГР/ Качеството на наследник зависи от степента на родство и брак. Тази родствена връзка и настъпването на юридическия факт на смъртта води до възникване на наследствено правоотношение.достоверението за наследници доказва наличието на тези факти, а Закона за наследници признава съществуването на наследственото право според родствената връзка, произтичаща от кръвната връзка и от граждански брак. Ищецът не е поискал установяване съществуването, или не съществуването на наследствено правоотношение по чл. 97, ал.1 от ГПК/отм/, а неистинност на съдържанието на конкретно удостоверение за наследници. Издаването на такова е приравнено на административна услуга по смисъл на чл. 3, ал. 1, т. 2 от Закона за административното обслужване на физическите и юридическите лица (ЗАОФЮЛ). Компетентният орган за неговото издаване е кметът на общината, с оглед разпоредбата на чл. 4, ал. 3 от Закона за гражданската регистрация. Правната уредба не съдържа ограничение относно това колко пъти може да се издаде удостоверение за наследници. Затова установяването на неистинност на едно от издадените удостоверения за наследници няма сила на присъдено нещо за всички издадени до този момент и след това. Предвид изложеното, за ищецът не е налице правен интерес от установяването неистинност на конкретно удостоверение за наследници. В частта, с която е поискал да се установи, че удостоверението за наследници невярно отразява, че ответницата Г. М. Т., родена 1934г. е дъщеря и наследница на М. Ц. А. , искът има характера на иск за оспорване на произход от бащата, но е недопустим, защото е предявен много след изтичане на сроковете за това и от не надлежно лигитимирано лице, съгласно чл. 33 от СК.
По изложените съображения, изводът на възззивния съд, че предявеният иск е недопустим е съобразен с материалния и процесуалния закон, поради което правилно е обезсилено решението на РС, с което той е бил уважен и е прекратено производството. Това решение следва да се остави в сила. Съобразно този резултат, на ответницата по касация Г. Т. следва да се присъдят направените от нея, претендирани деловодни разноски, дължими само от ищеца-касатор, съгласно чл. 64, ал.2 и чл. 67 от ГПК/отм/ до доказания размер – 200 лв.
Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение от 18.08.2005г., постановено по гр.д. № 5146/2003г. на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА Т. М. С. да заплати на Г. М. Т. деловодни разноски за касационна инстанция в размер на 200 лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: