Р Е Ш Е Н И Е
№ 565
София, 04.06.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 02 юни две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
БОНКА ДЕЧЕВА
при участието на секретаря Даниела Никова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело 2090 /2008 година
Производството е по чл. 218а, буква “а” ГПК/отм/q във вр. с пар.2, ал.3 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Б. С. И. против решение № 206 от 26.10.2007г. по извършване на делбата, постановено по гр.д. № 203/2007г. на Ловешки окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 24 от 18.04.2007г. на Т. РС за обявяване за окончателен на проекта за разделителен протокол по вариант втори от заключението на вещо лице Д. , прието в с.з. на 18.09.2006г., допълнено и поправено със заключението му, прието в с.з. на 15.02.2007г.
Навеждат се оплаквания за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – чл.7 от ЗСПЗЗ, препращащ към чл. 72 от ЗН, допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в несъобразяване с изложеното от касатора становище по начина на разделяне на имотите и необоснованост на извода, че приетия вариант за разпределение е най-удачен.
Ответниците по касация К. Б. И. , С. И. И. и В. И. И. , като наследници на ищеца И. С. И. не вземат становище по касационната жалба..
Върховен касационен съд, първо гр.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена против подлежащо на обжалване въззивно решение на Ловешки окръжен съд, изхожда от процесуално лигитимирана страна, постъпила е в срок, поради което съдът я преценява като допустима
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
За да постанови обжалваното решение, възззивния съд е приел, че допуснатите до делба земеделски и горски имоти в землището на гр. Т. и на с. Р. между братя И при равни права следва да се разпределят по вариант втори, предложен от вещото лице, така, че във всеки от дяловете да има имоти и от двете землище. Съобразно този вариант възстановения имот 230008 – залесена територия от 20 дка е разделен на два имота от по 10 дка, разпределени във всеки от двата дяла. Поземлен имот № 0* ссътавляващ ливада от 8,325 дка е разделен на два имота от 6 дка и от 2,235 дка, разпределени във всеки от двата дяла. Съдът е приел, че този имот не може да се раздели на два равни дяла, или поне такива, които да осигуряват еднакъв достъп към пътя, защото ще се наруши чл. 27, ал.1 от Наредба № 49 от 5.11.2004 г. за поддържане на картата на възстановената собственост на министъра на земеделието и горите, обн., ДВ, бр. 102 от 19.11.2004 г., попр., бр. 113 от 28.12.2004 г. Поземлен имот 171006, съставляващ ливада от 10,717 дка е разделен на имот от 5,490 дка и имот от 5,227 дка Разделен е и имот № 1* съставляващ ливада от 1,543 дка на два имота от по 0,771 дка. Отказано е разделяне на имот № 1* от 1,342 дка, попадащ в чертите на регулацията, поради това, че ще се оформят дялове под определените в чл. 72 от ЗН. Въззивният съд не е възприел становището на касатора, че следва да се изготви друг вариант за разпределение по предложен от него проект поради това, че той не е поискал назначаване на СТЕ по този вариант.
Решението е неправилно.
Одобреният с обжалваното решение окончателен разделителен протокол допуска разделяне на имот № 1* съставляващ ливада от 1,543 дка на два имота от по 0,771 дка. Това е нарушение на чл. 7 от ЗСПЗЗ, който препраща към чл. 72 от ЗН. Съгласно тази норма не се допуска при делба на ливади, те да се делят на части по-малки от дра дка. Като е допуснал разделяне на този имот на части от по 0,771 дка, съдът е допуснал нарушение на материалния закон, което е основание за касация на решението. Действително нормата на чл. 69, ал.2 от ЗН изисква всеки от наследниците да получи реален дял от оставените в наследство имоти, но разделянето на един имот на броя на наследниците може да стане само при спазване на изискванията на чл. 72 от ЗН за минимална площ според установения начин на ползване, а за имотите в урбанизираните територии – съобразно установените технически изисквания за лице и повърхнина по чл. 19 от ЗУТ.
Неоснователно е отказано разделяне на имот № 1* от 1,342 дка, за който е безспорно, че попадащ в чертите на регулацията. За този имот следва да се прилагат правилата за разделяне на уреголираните поземлени имоти по чл. 201-202 от ЗУТ, защото при извършване на съдебна делба се отчита регулационния статут на имота към момента на извършването й. Подобна процедура съдилищата по същество не са провели, което също е нарушение на материалния закон и процесуалните правила – основание за касиране на решението..
Касаторът е възразил относно начина на разделяне на имот № 0* съставляващ ливада от 8,325 дка, разделен на два имота от 6 дка и от 2,235 дка, разпределени във всеки от двата дяла. Въззивния съд неоснователно се е позовал единстнено на разпоредбата на чл. 27,ал.1 от Наредба № 49 от 5.11.2004 г. за поддържане на картата на възстановената собственост. Не е изследван въпроса може ли цялата площ на имота от 8,235 дка да се разпредели на два по-равностойни дяла, както по отношение на площта, така и относно излаза на път. В този смисъл мотива на въззивния съд, че искането за по-рационално разпределение не отговаря на изискването на чл. 27 от цитираната наредба е необоснован, защото не е била назначена СТЕ по този въпрос и за изготвяне на вариант за разпределение на допуснатите до делба имоти по становището на ответника по иска. Действително той не е поискал изрично назначаване на такава експертиза, но, тъй като за това се изискват специални знания, а и с оглед техническите изисквания за изготвяне на такъв проект, съдът и сам на основание чл. 157 от ГПК/отм/ е следвало да назначи такава експертиза. Кой от изготвените варианти за разпределение ще се възприеме от съда, за да се състави проект за разделителен протокол е въпрос по същество, който съдът следва да обоснове с решението си по чл. 289 от ГПК /отм/
Възражението на касатора, че всеки от имотите задължително следва да има излаз към път не е основателно, тъй като, съгласно чл. 26, ал.2 от Наредба № 49/2004г. при обособяването на реални части от имот в отделни имоти или при разделянето на имот достъпът до новообразуваните имоти се урежда съгласно чл. 37 от Закона за опазване на селскостопанското имущество, съгласно който съделителят е длъжен да осигури достъп, без да има право на обезщетение за вредите. и чл. 87, ал. 1 ЗГ, съгласно който собствениците на гори не следва да ограждат имотите си така, че да препятстват свободното предвижване на хора, животни и вода.
По изложените съображения, касационната жалба е основателна. Обжалваното решение е постановено при релевираните в нея основания, което налага касирането му. Необходимостта от изготвяне на нов вариант за разпределение на допуснатите до делба имоти налага връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 206 от 26.10.2007г. по извършване на делбата, постановено по гр.д. № 203/2007г. на Ловешки окръжен съд
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: