Р Е Ш Е Н И Е
№ 534/09
София, 19.06.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 26 май две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
БОНКА ДЕЧЕВА
при участието на секретаря Даниела Никова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело 1906 /2008 година
Производството е по чл. 218а, буква “а” ГПК/отм/, във вр. с пар.2, ал.3 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от К. А. Я., М. Л. Б., Н. Л. К. , Л. Л. К. против решение № 470 от 08.01.2008г., постановено по гр.д. № 951/2007г. на Софийски окръжен съд, с което е оставено в сила решение от 29.05.2007г., поправено с решение от 11.07.2007г. и двете по гр.д. № 306/2002г. на С. РС. С потвърденото решение допуснатия до делба имот, съставляващ дворно место, находящо се в гр. С., съставляващо УПИ * от кв. 151 с площ 378 кв.м. без изградените в него сгради е изнесен на публична продан, като неподеляем и не съставляващ жилище.
Навеждат се оплаквания за неправилност на решението поради противоречие с чл. 288, ал. 2 и 3 от ГПК /отм/ и необоснованост.
Ответниците по касация В. П. А., А. П. П., Т. П. Я. оспорват жалбата и доводите в нея и молят да се потвърди решението.
Върховен касационен съд, първо гр.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена против подлежащо на обжалване въззивно решение на Софийски окръжен съд, изхожда от процесуално лигитимирана страна, постъпила е в срок, поради което съдът я преценява като допустима
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че допуснатото до делба дворно место, съставляващо УПИ * от кв. 151 с площ 378 кв.м. без изградените в него сгради е неподеляемо, съобразно влязлото в сила решение по адм.д. № 1/2004г., с което е отменена заповед № ЛС-01942/19.09.2003г. за разделянето му на два УПИ. Претенциите на К. Я. по чл. 288, ал.2 и ал.3 от ГПк /отм/ и на останалите касаторки М. Л. Б., Н. Л. К. , Л. Л. К. по чл. 288, ал.3 от ГПК /отм/ не е уважена поради това, че до делба е допуснато само дворното место, което не съставлява жилище, като този извод не се променя от факта, че построената в местото жилищна сграда е индивидуална собственост на К. Я. Изложени са съображения и относно това, че възлагането по чл. 288, ал.3 от ГПК /отм/ е неприложимо когато допуснатият до делба имот е съсобствен между страните не само на основание наследяване, а има смесена съсобственост, каквато се установява по делото, че е процесното дворно место.
Решението е правилно.
На възлагане по чл. 288, ал.2 или ал.3 от ГПК /отм/ подлежи само “неподеляемо жилище”. Дворно место, в което се намира жилищна сграда, която не е предмет на делбата, съставляваща индивидуална собственост на един от съделителите, или съсобствена между някои от тях не е жилище така както това понятие е описателно дифинирано в чл. 40 от ЗУТ. Идеята на законодателя е то да се ползва за жилище и да представлява такова. Затова допуснатото до делба дворно место не може да бъде възложено на касаторките на основание чл. 288, ал. 2 и ал.3 от ГПК. Хипотезата на чл. 288, ал.2 от ГПК /отм/ е неприложима и защото касаторката К. Я. не упражнява родителски права върху не навършило пълнолетие дете, а тази предпоставка се изисква кумулативно с останалите.
Възлагане по чл. 288, ал.3 от ГПК на касаторките по отделно, или на М. Л. Б., Н. Л. К. , Л. Л. К. в общ дял е невъзможно защото съсобствеността върху допуснатото до делба дворно место е възникнала не само на основание наследяване, а като смесена съсобственост – на основание наследство и сделка. Видно от доказателствата, приложени по делото, Л. С. Я. и П. С. Я. са купили при равни права дворно место с къща. Любен Я. е починал на 17.07.1985г., но преди това с н.а. № 20,т.ІІІ/27.12.1982г. дъщеря му дарява на родителите си Л. и К. ? ид.ч. от дворното место с къщата. Така К. Я. се лигитимира като съсобственик на идеална част от имота на основание дарение. С влязло в сила решение по гр.д. № 207/1998г. е признато за установено по отношение на К. А. Я., че ответниците по иска за делба В. П. А., А. П. П., Т. П. Я. и Т. Д. Я. /починала в хода на производствто – на 11.11.2002г., са собственици на ? ид.ч. от дворното место. Те са придобили тази идеална част по наследство от П. Я. , а не на основание осъдителното съдебно решение по чл. 108 от ЗС, което установява, но не създава собственост. От изложеното следва, че съсобствеността не е възникнала между страните само на основание наследяване, тъй като К. Я. е придобила част и по дарение през 19982г. от дъщеря си. Наличието на смесена съсобственост е пречка за възлагане на имота по чл. 288, ал.3 от ГПК, в какъвто смисъл е задължителната практика на ВКС – ТР № 1/2004г. на ОСГК на ВКС, с която се е съобразил въззивния съд. Обстоятелството, че в хода на процеса с н.а. № 70, т.Іа/23.04.2001г. касаторките М. Л. Б., Н. Л. К. , Л. Л. К. са продали на своята майка К своите квоти от делбеното дворно место не е основание за противен извод, а напротив сочи също на невъзможност то да бъде възложено на касаторката Я. на някоя от хипотезите по чл. 288, ал.2 и ал.3 от ГПК /отм/ Т. прехвърляне не е основание за прекратяване на производството по отношение на продавачките, тъй като имота остава съсобствен с ответниците, а и защото разпореждането е станало в хода на процеса при влязло в сила решение по допускане на делбата, с което са определени квотите между страните.
По изложените съображения, касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение, като правилно и законосъобразно, следва да се остави в сила.
Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 470 от 08.01.2008г., постановено по гр.д. № 951/2007г. на Софийски окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: