Р Е Ш Е Н И Е
№ 149
София, 20.02. 2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на десети февруари две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
БОНКА ДЕЧЕВА
при участието на секретаря Емилия Петрова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело 758 /2008 година
Производството е по чл. 218а, буква “а” ГПК/отм/
Образувано е по касационна жалба, подадена от Ф. К. Х., Н. М. М. против решение от 27.11.2007г., постановено по гр.д. № 492/2007г. на Шуменски окръжен съд, с което е оставено в сила решението по гр.д. № 3016/2006г. Шуменски РС. С последното е отхвърлен искът по чл. 108 от ЗС, предявен от касаторите против Б. Х. А. и З. Е. А. досежно първия жилищен етаж и източната част от втория жилищен етаж от двуетажната жилищна сграда, застроена в дворно место, цялото с площ 1430 кв.м., съставляващо поземлен имот с идентификатор 83510.676.169.
Навеждат се оплаквания за неправилност на решението поради допуснати съществени процесуални нарушения при анализа на писмените доказателства и необоснованост на изводите, направени въз основа на тях. Основния довод е, че са придобили цялата жилищна сграда, а не ? ид.ч. от нея, че са оспорили нот. актове, с които се лигитимират ответниците, защото упражняваното от тях владение е прекъсвано поне за период от четири години, че в имота има и други жилищни сгради, но признават, че една е двуетажна..
Ответницата по касация Б. Х. А. и З. Е. А. не вземат становище по жалбата.
Върховен касационен съд, първо гр.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена против подлежащо на обжалване въззивно решение на Шуменски окръжен съд, изхожда от процесуално лигитимирана страна, постъпила е в срок, поради което съдът я преценява като допустима
Разгледана по същество, жалбата е
По предявения иск по чл. 108 от ЗС се установява следното: С н.а. № 76,т.VІ/1976г. Еминя М. А. , Х. А. Х. и М. А. Х. са признати за собственици по давност на дворно место от 743 кв.м., съставляващо п.V-5482 от кв. 199 по плана на гр. Ш. при права ? ид.ч. за първата и по ? ид.ч. за другите двама. С н.а. № 122,т.І/1978г. Еминя дарява сина си М. А. Ю. Със своята ? ид.ч. Тримата съсбственици М. А. Ю. , Х. А. Х. и М. А. Х. са признати за собственици на още 696//1439 ид.ч. от имот 7596, идентичен с имот 5482 с площ 1439 кв.м. от кв. 199 при същи квоти, на които на собственици на останалата част от имота, т.е. ? ид.ч. за първия, придобита по дарение и по ? ид.ч. за останалите двама. Хасан А. Х. умира на 30.11.1984г. и оставя за свои наследници А, Б. Х. М. , С. Х. Б. и Н. Х. А. , между които се разпределя неговата ? ид.ч., придобита по давност при квоти 1/8, т.е. 3/24 ид.ч. ид.ч. за преживялата съпруга А на основание чл. 14, ал.7 от отменения СК, при действието на който е прекратен брака и по 1/24 за всяко от трите деца Б. , С. и Н. С н.а. № 153,т. Х/22.09.1994г. М. А. Х. , придобил по давност ? ид.ч., поради което я притежава в режим на съпружеска общност със съпругата си А. Х. продават на ответника Б собствената си ? ид.ч., т.е. 6/24 ид.ч. Със същия нот. акт и наследниците на Х. А. Х. продават своите наследствени идеални части на ответника Б.и той заедно със своята наследствена 1/24 ид.ч. придобива общо от процесния имот 12/24 ид.ч.
М. А. Ю. , който притежава ? ид.ч. от цялото дворно место и ? ид.ч.от жилищна сграда на основание дарени от майка си и давност за част от дворното место продава тази своя ? ид.ч. на ищците при действието на ЗСГ и по установения в глава втора от него ред – чрез ОНС на М. У. Х. и Ф. К. Х. с н.а. № 2,т.1/1981г. /М. Х. М. /, починал на 04.02.2004г. Ищците Ф. К. Х. – негова съпруга и Н. М. М. /син/ са част от наследниците му, заедно с В. П. Й. и Г. П. М.
П. тази фактическа обстановка, въззивният съд е приел, че наследниците на М. Х. М. , между които са ищците не се лигитимират като собственици на повече от ? ид.ч. от дворното место и 1/2 ид.ч. от паянтовата двуетажна жилищна сграда, защото техния праводател по н.а. № 2,т.1/1981г. не е бил собственик на по-голяма част от къщата. В съответствие с придобитите от тях права, от гласните доказателства се установява, че те ползват втория етаж от къщата.. Същевременно ответниците се лигитимират като собственици на другата ? ид.ч. от дворното место и жилищната сграда, поради което няма основание против тях като съсобственици да бъде постановено уважаване на иска за останалата реална част от къщата.
Решението е правилно, защото е съобразено с доказателствата по делото и е обосновано.
Обосновано и в съответствие с представените по делото нот. актове, проследени по-горе, въззивният съд е приел, че към 1981г., праводателят на ищците М, който притежава ? ид.ч. от цялото дворно место и ? ид.ч. от жилищна сграда на основание дарени от майка му122,т.І1978г. и давност за част от дворното место продава тази своя ? ид.ч. от целия имот на ищцата Ф/Ф. Кадииир Х. / и съпруга й М. Х. Ищците, като част от наследниците на втория се лигитимират като собственици на 5/16 ид.ч. за Ф. Х. и на 1/16 ид.ч. на Н. М. Не могат да ревандикират останалата част от имота от останалите съсобственици, защото те я ползват на правно основание – своето право на собственост на ? ид.ч. от имота и трайно установен начин на ползване съобразно тези права още преди продажбата по ЗСГ, поради което правилно е отхвърлен предявеният от тях иск по чл. 108 от ЗС..
Без значение е дали са оспорени посочените нот. актове, тъй като съдът установява действителните права на страните съобразно съдържанието им, а то не е оборено, или сделките не са атакувани поради някаква форма на недействителност.
Неоснователен е доводът на ищците, че праводателите на ответниците не са могли да придобият имота по давност. Техния праводател М. А. Ю. е придобил своята ? исд.ч. от дворното место и от жилищната сграда по дарение от майка си, която е призната за съсобственик на същата идеална част с нотариалния акт, с който са признати и праводателите на ответника Б.- н.а. № 76, т. VІ/09.12.1976г. Ищците не могат да докажат, че праводателите и на двете страни са владели и придобили имота при друго съотношение на дяловете, тъй като праводателите са формирали анимус за квотата, за която са се считали съсобственици. Ищците също не са могли да придобият по давност останалата ? ид.ч. от къщата, тъй като сами признават, че не я владеят изцяло още в исковата молба.
Или в обобщение, оплакванията в касационната жалба са неоснователни, поради което обжалваното решение следва да се остави в сила.
Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение от 27.11.2007г., постановено по гр.д. № 492/2007г. на Шуменски окръжен съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: