Р Е Ш Е Н И Е
№ 69
София, 30.01. 2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 27 януари две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
БОНКА ДЕЧЕВА
при участието на секретаря Виолета Петрова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело 368/2008 година
Производството е по чл. 218а, буква “а” ГПК /отм/
Образувано е по касационна жалба, подадена от С. Н. В. против решение по гр.д. № 948/2005г. на Благоевградски окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 307/07.12.2004г., постановено по гр.д. № 394/2004г. на РС- С. . С последното е отхвърлен искът за делба, предявен от касатора против О. Г. М., Е. К. Р. и Е. К. К. на втори жилищен етаж и мазетата от двуетажната жилищна сграда, построена в югозападната част на УПИ ХХVІІ-1374 от кв. 76 по плана на гр. С. и е прекратено производството поради наличие на сила на присъдено нещо по иска за делба на първия етаж от същата двуетажна жилищна сграда, състоящ се от две дюкянски помещения, две жилищни стаи зад тях и стая на междинния етаж на стълбището.
Навеждат се оплаквания за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – 75, ал.2 от ЗН, допуснати съществени процесуални нарушения поради необсъждане на доводии доказателства и необоснованост, поради това, че изводите на съда не кореспондират на събраните доказателства.
Ответниците по касация О. Г. М., Е. К. Р. и Е. К. К. оспорват жалбата, като излагат становище, че липсата на съсобственост върху двата магазина е установена с влязло в сила решение по чл. 108 от ЗС между същите страни, а по отношение на втория етаж, касаторът признава, че се е владял винаги от тях.
Върховен касационен съд, първо гр.о., като провери служебно валидността и допустимостта на обжалваното решение и обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена против подлежащо на обжалване въззивно решение на Благоевградски окръжен съд, изхожда от процесуално лигитимирана страна, постъпила е в срок, поради което съдът я преценява като допустима
Разгледана по същество, жалбата е основателна, но не на изложените в нея основания.:
При служебна проверка валидността на решението, съдът констатира следното: В последното съдебно заседание пред въззивна инстанция, проведено на 08.03.2007г., в което е даден ход на делото по същество, съдебният състав се е състоял от съдия Р. Б. , като председател, и членове В. М. и Р. М. Съдебното решение е постановено на 30.08.2007г., но е подписано само от двама от съдиите, като е поставена бележка, че е произнесено с участието на съдия Р. М. на 29.03.2007г., но поради преминаването й на друга работа “не е подписано от нея при изготвянето му – 189 от ГПК”.
Основанията за нищожност на съдебните решения не са посочени нормативно. Формулирани са от теорията и съдебната практика и се извеждат от изискванията за постановяване на валидно решение. Те се свеждат до това решението да е постановено от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, да е постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, да изразява волята на съда, да е в писмена форма и да е подписано от членовете на състава на съда. Ако решението не отговаря на тези изисквания, според гражданско процесуалната теория е нищожно.
Съдебната практика въвежда същите изисквания за постановяване на валидно решение и счита че то е нищожно когато не е било изготвено от надлежен орган в надлежен състав, не е изготвено в писмена форма, или когато волята на съда е абсолютно неразбираема дори и след тълкуване.
Съдебното решение, предмет на обжалване е нищожно, защото е постановено в незаконен състав и не е подписано от всички съдии при постановяването му, взели участие при произнасянето му в нарушение на чл. 189, ал.3, изр. първо от ГПК /отм/ Постановление № 1/85 г. на Пленума на ВС – т. 15 изясни, че пропускът да бъде подписано съдебното решение не е непоправим, когато целият съдебен състав се е произнесъл, но поради по-късно изготвяне на акта и поради пропуск на канцеларията решението не е било поднесено своевременно за подпис от съдиите. В този случай решението може да се подпише от неподписалият член на състава и по-късно. В случая обаче е налице пречка посоченият пропуск да бъде поправен, тъй като член на съдебния състав, участвал при произнасянето на решението вече не е съдия от същия съд, преминал е на работа в друг по степен съд от друг съдебен район.. Нормата на чл. 189, ал.3, изр.1 от ГПК /отм/ изисква решението да бъде подписано от всички съдии, взели участие при постановяването му. Към момента на постановяване на решението, когато се обективира волята на съда Р. М. вече не е могла да упражнява правомощията на окръжен съдия от Благоевградски окръжен съд, включително и да подписва съдебни актове като съдия от този съд. Обстоятелството, че тя е участвала в произнасянето не променя този извод, тъй като момента на произнасянето не е обективиран и е различен от момента на постановяване на решението. Решението се материализира в правния мир като съдебен акт от момента на постановяването му. Затова към този момент членовете на състава, който го е постановил следва да имат качеството на съдия от същия съд и те да го подпишат. Фактическият състав на постановяване на решението не може да бъде довършен дори делото да бъде върнато, поради което постановеното и подписано решение само от двама от членовете на съдебния състав е нищожно.
Нормата на чл. 189, ал.3, изр. второ от ГПК, на която се е позовал съдът е неприложима за този случай. Тази норма се прилага, когато неподписалият член от състава на съда има качеството на съдия от същия съд, но не може да подпише решението поради други причини /болест, продължително отсъствие/, различни от освобождаване от длъжност като съдия от същия съд. Видно от съдържанието на нормата, тя е приложима, когато “някой от съдиите” не може да подпише, т.е. изисква се към момента, когато трябва да се положи подписа, не можещият да подпише решението да има качеството на съдия. Само в изрично уредените случай в ЗСВ съдебен състав може да се формира от съдии от различен съд / в случаите на командирован съдия/, какъвто не е настоящия случай.. След преминаване на друга работа, М. не може да подпише решението.
По изложените съображения, обжалваното решение е нищожно и следва да се прогласи за такова, поради което съдът не обсъжда останалите касационни основания.
Водим от горното, Върховният касационен съд, пето гражданско отделение
Р Е Ш И:
ПРОГЛАСЯВА за нищожно решение по гр.д. № 948/2005г. на Благоевградски окръжен съд и
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: