Р Е Ш Е Н И Е
№ 185
София, 20.02. 2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 17 февруари две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
БОНКА ДЕЧЕВА
при участието на секретаря А.Иванова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело 555 /2008 година
Производството е по чл. 218а, буква “а” ГПК/отм/
С решение № 1073/21.2007г., постановено по гр.д. № 2104/2006г. на Варненски окръжен съд, поправено с решение № 71/23.01.2008г по същото дело е оставено в сила решението на. Девненски районен съд по гр.д. № 63/2005г. в частта, с която е развален договора, сключен с н.а. № 4,т ІІ от 02.10.2003г., с който В. Х. Г. със съгласието на съпруга си А. Н. Г. са прехвърлили на И. Х. Н. и съпругата му Р. И. Н. дворно место от 985 кв.м., за което са отредени парцели ІХ-331 и парцел **** и двата от кв. 21, находящо се в гр. С., ведно с жилищна сграда, лятна кухня и подобрения срещу задължението на преобредателите за гледане и издръжка на двамата. С допълнително решение е отхвърлен иска по чл. 87, ал.3 от ЗЗД против ответницата Н. И. И. за разваляне на същия договор, сключен с н.а. № 4,т ІІ от 02.10.2003г., поради това, че тя не е страна по него. Въззивният съд е приел, че решението на РС е влязло в сила по насрещния иск за присъждане на обезщетение по чл. 55 от ЗЗД.
Касационна жалба е подадена от двете страни.
В. Х. Г. и А. Н. Г. са подали касационна жалба против честа от решението, с която е отхвърлен иска против Н. И. И. за разваляне на алеаторния договор, оформен с н.а. № 4,т ІІ от 02.10.2003г.
След образуване на настоящото дело с молба от 12.01.2009г. В. Х. Г. заявява отказ от иска. Съпругът й А. Г. с молба от 03.02.2009г. заявява, че като необходим другар не е съгласен с отказа.
Касационна жалба е подадена и от И. Х. Н. и съпругата му Р. И. Н., които обжалват решението, в частта, с която е потвърдено решението на РС, с което е развален алеаторния договор.
Следователно налице е висящност на производството по исковете за разваляне на договора предявени от А. Г. и съпругата му В. Г. против тримата ответници.
При служебна проверка допустимостта на обжалваното решение, съдът констатира следното.
Имотът, предмет на алеаторната сделка не е съпружеска общност. Той е принадлежал на А. Г. , видно от н.а. № 15,т.ІV.1961г., но с н.а. № 60, т.І13.02.1997г. го е дарил на съпругата си В. Г. , поради което тя го е придобила като индивидуална собственост.говорката в този нот. акт за забрана за разпореждане от нея докато той е жив не произвежда действие, тъй като това правомощие на собственика не може да се отдели от собствеността, както ограниченото право на ползване, което е признато от закона като самостоятелно вещно право. Правомощието разпореждане е част от съдържанието на правото на собственост и не може да се отделя от него.частието на А. Г. при сключване на сделката не го прави страна по нея, щом той не прехвърля правото на собственост. Такова качество не му дава и обстоятелството, че е съпруг на В. Г. и е дал съгласие за разпореждане със семейното жилище.говореното и той да бъде гледан и издържан има характера на договор в полза на трето лице, а той като трето лице не може да иска разваляне на сключения в негова полза договор, защото не е страна по него. Потестативното право да се иска разваляне на договор по чл. 87, ал.3 от ЗЗД принадлежи само на страните по договора. В този смисъл е задължителната съдебна практика – т.1 от ТР № 30/1981г. на ОСГК на ВС.. От изложеното следва, че той не е активно материално правно лигитимиран по иска по чл. 87, ал.3 от ГПК. Активната материално правна лигитимация обусвавя наличието на активна процесуална лигитимация, тъй като материално правното отношение определя страните по спора и наличието на правен интерес от предявяване на иск за разрешаването му. Предвид липсата на активна материално правна и процесуална лигитимация, предявеният от А. Г. иск за разваляне на алеаторния договор е недопустим. Постановеното решение по предявения от него иск от РС и оставилото го в сила решение на варненски окръжен съд са недопустими, поради което следва да се обезсилят на това основание, а производството по този иск да се прекрати.
По молбата за оттегляне на иска от В. Г.
Тъй като недвижимият имот, предмет на алеаторния договор е индивидуална собственост за В. Г. , придобит от нея по дарение, А. Г. не се явява необходим другар на съпругата си по иска за разваляне на алеаторния договор.. Така с оглед изразения от В. Г. отказ от иска и въпреки несъгласието на съпруга й А. Г. , следва да се обезсили решението на РС по първоначално заявените искове по чл. 87, ал.3 от ЗЗД от нея и оставилото го в сила решение на ОС и да се прекрати производството по тези искове.
Тъй като насрещния иск за обезщетение е предявен като евентуален при условие, че бъде уважен първоначалния иск за разваляне на алеаторния договор, а по тях решението се обезсилва и производството се прекратява, решението следва да се обезсили и в тази част. Неправилно въззивният съд е приел, че решението на РС по насрещния иск е влязло в сила. Видно от възивната жалба на касаторите Н. , те са искали изрично решението и в тази част да бъде отменено, а този иск – уважен. Затова и в тази част решението следва да се обезсили.
По иска за трансформация на алеаторното задължение в парично, съдилищата не са се произнесли, страните не са искали допълване на решението и в тази част касационната проверка няма предмет.
Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА като недопустими решение № 1073/21.10.2007г., постановено по гр.д. № 2104/2006г. на Варненски окръжен съд, поправено с решение № 71/23.01.2008г по същото дело и оставеното от него в сила решението на. Девненски районен съд по гр.д. № 63/2005г. в частта, с която съдилищата са се произнесли по иск на А. Н. Г. за разваляне договора, сключен с н.а. № 4,т ІІ от 02.10.2003г., по който той е трето ползващо се лице и ПРЕКРАТЯВА производството по този иск.
ОБЕЗСИЛВА на основание чл. 119, ал.2 от ГПК/отм/ поради заявен отказ от иска от В. Х. Г., решение № 1073/21.2007г., постановено по гр.д. № 2104/2006г. на Варненски окръжен съд, поправено с решение № 71/23.01.2008г по същото дело и оставеното от него в сила решението на. Девненски районен съд по гр.д. № 63/2005г., постановени по иск по чл. 87, ал.3 от ЗЗД, предявен от В. Х. Г. и по евентуално предявения насрещен иск от И. Х. Н. и съпругата му Р. И. Н. с правно основание чл. 55 от ЗЗД и ПРЕКРАТЯВА производството по тези искове
ПРЕКРАТЯВА производството по подадената от В. Х. Г. касационна жалба по настоящото гр.д. № 555/2008г. на ВКС, І-во гр. о. на ВКС.
В частта, с която е обезсилено решението поради отказ от иска, решението има характера на определение и подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: