Р Е Ш Е Н И Е
№ 602
София, 11.06.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 09 юни две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
БОНКА ДЕЧЕВА
при участието на секретаря Даниела Никова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело 2252 /2008 година
Производството е по чл. 218а, буква “а” ГПК/отм/, във вр. с пар2, ал.3 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Н. съвет на ТПК против решение от 18.12.2007г. по гр.д. № 2320/2004г. на Софийски градски съд, с което е отменено решението по гр.д. № 5344/1999г. на Софийски РС и вместо това е отхвърлен иска на касатора, като собственик на 51,88% ид.ч. от сградата, находяща се в гр. С., на бул. “. № 11 на основание чл. 108 от ЗС да бъде осъден ответника “М” А. да отстъпи собствеността и предаде владението на фоайе на първия етаж – изложбена зала /магазин за мебели/, заедно с канцелария в дъното на фоайето отляво и склад в дъното на фоайето отдясно
Навеждат се оплаквания за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, уреждащ възстановяването имуществото на кооперации по пар.1 от ЗК /отм/ и тълкуване на понятието “възстановена кооперация”, нарушение на пар.27 от действащия ЗК, на чл. 2, ал.3 /отм/ от ЗОС и пар.26 от ЗК, както и на Мораториума на ВНС, приет с решение от 29.03.1991 г. във връзка с разпореждането с иззети или одържавени кооперативни имоти / ДВ, бр. 29 от 12.04.1991 г./. Касаторът инвокира и оплакване за необоснованост.
Ответникът по касация “М” А. гр. С. оспорва жалбата, като излага тезата, че спорните помещения са придобити от него като правоприемник на бивша коооперация “Н”, която не е възстановена и е различна от регистрираната през 1992г. със същото наименование.
Върховен касационен съд, първо гр.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена против подлежащо на обжалване въззивно решение на Софийски градски съд, изхожда от процесуално лигитимирана страна, постъпила е в срок, поради което съдът я преценява като допустима
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
По делото се установява следното: Ищецът Н. съвет на ТПК, регистриран през 1951г. като ОС на ТПЗК, а през 1995г. с наименование ЦС на ТПК се лигитимира като собственик на 51,88 % ид.ч. от сградата находяща се в гр. С., на бул. “. № 11 с н.а. № 6,т.І/03.02.1999г. Тя е построена в периода 1963-1967г. със средства на ГС на ТПК и на отделни кооперации за Централен комбинат за битови услуги на гражданите в парцел **** от кв. 9 м.”Ц” на административен адрес тогава № 4* н.а. № 31/1968г. на основание чл. 76 от ЗПИНМ. ЦС на ТПК е признат заедно с други ТПК за собственик на тази сграда, като са определени процентите на всяка от тях. Между тях е ТПК”Н” с 4,03%. Тази кооперация е регистрирана от СРС в регистъра 1963г. В партидата й има вписвания до 1970г., но не е заличена като ЮЛ. С ПМС № 16 от 03.07.1970г. е започнал процеса на одържавяване имуществото на ТПК. В изпълнение на същото СНС взема решение от 01.01.1971г. т. І. 4 да се образуват клонове към Главна дирекция за комунално битови услуги,, местна и кооперативна промишленост /ГДКБУМКП/, между които е и клон “М” на базата на ТПК “Н” и др. ТПК. Съгласно т.І.10 от същото решение клоновете се образуват от имуществото на включените в тях предприятия и кооперации. С решение от 16.03.1992г. е вписана като новоучредена кооперация “Н” със седалище гр. С., ул.”С” № 3 и предмет на дейност, производство и реализиране на мебели и т.н., подробно описан в учредителния протокол от 23.12.1991г. Процесните помещения от фоайето на сградата са записани в имуществото на ПУ”М”, което с решение на СГС от 16.03.1989г. е преобразувано с ОФ”М”, в чийто уставен фонд е включен “Б”-“Дондуков” № 4* протокол от 15.03.1989г. е разпределено ползването на обектите от сградата. Със заповед № РД-762-01/17.06.1983г. на кмета е постановено ОФ”М” да предаде на “ТПК”Н” по т.4 процесния имот, но със заповед № 62-01/07.09.1994г. е постановено спиране изпълнението на тази заповед до установяване на правоприемство на ТПК”Н” от която е отнето имуществото и тази, която е регистрирана 1992г. С решение от 01.12.1997г. ответника е преобразуван в “М” ЕАД. С решение от 02.04.1999г. е вписано намаление на капитала, от който са изключени недвижими имоти, но процесния магазин не е между тях /виж заповед № 46/27.07.1998г. и приложение № 2 към нея./ Реституционните претенции на ТПК”Н” са описани в правния анализ, подготвен за приватизацията. С договор от 16.03.1999г. е извършена приватизация на 75 % от капитала на дружеството ч. продажба на акции, поради което ответника е пререгистриран с наименование “М” АД. Той прави възражение, че като правоприемник на ТПК”Н” притежава 4,03 % от сградата, от която след разпределение на ползването от 1989г. и 1993г. може да ползва процесните помещения.
Възивният съд е приел, че ищеца се лигитимира като собственик на 51,88% от цялата сграда, но не може да ревандикира процесните помещения от фоайето, тъй като за тях не е получил ползването, а ответника е съсобственик с 4 ,03%, тъй като ТПК”Н”, регистрирана през 1992г. е новоучредена и е различно ЮЛ от кооперацията със същото име, от която е отнета посочената идеална част в процент. Тази кооперация е преустановила дейността си, но новоучредената кооперация не е взела решение за възстановяване на дейността си, поради което не е възстановена кооперация по смисъла на пар.1 от ДР на ЗК от 1991г. /отменен/.
Решението е неправилно, защото е постановено в противоречие с материалния закон и при неизяснена фактическа обстановка, поради което е и небосновано.
Правилно въззивния съд е приел, че ищеца НС на ТПК се лигитимира като собственик на 51,88% от сградата. Безспорно е, а и от протоколите за разпределение на ползването и от становището на ответника се установява, че “М” А. ползва процесните помещения. Спорен е въпросът дали е налице основание за това.
Процесната сграда е строена със средства на кооперациите, между които и ТПК”Н” в периода 1963-1967г. СГС не е приложил нормата на чл. 2, ал.3 от ЗОС в първоначалната му редакция в сила от 01.07.1996г. до отмяната й /ДВ бр. 101/16.11.2004г./, съгласно която не са общинска собственост сградите и постройките на кооперациите, чийто строителство е извършено до 13.07.1991г. Тази норма изключва по силата на закона посочените обекти от обхвата на общинската собственост, поради което последващата й отмяна не засяга правата придобити от кооперациите. В подкрепа на този извод е и пар.26 от ПЗР на ЗИДЗК /ДВ бр. 41/2007г., съгласно който “кооперациите и кооперативните съюзи, изградили сгради и постройки със свои средства до 13 юли 1991 г., имат право да предявят искане за деактуване на сградите и прилежащите към тях терени пред държавата или общината”, т.е. имуществото, за което са налице посочените предпоставки не е станало общинска собственост, а е придобито от кооперациите, които са изградили сградите по силата на закона, поради което не е предвидена специална процедура за придобиване, или признаване на собствеността. Затова общината не е могла при преобразуването на Общинска фирма ”М” в ЕА. през 1997г. със същото наименование да включи в капитала му одържавените 4,03% от процесната сграда. Това е било невъзможно и поради действието на мораториума, наложен с решение на ВНС от 29.03.1991 г. във връзка с разпореждането с иззети или одържавени кооперативни имоти /ДВ, бр. 29 от 12.04.1991 г./ с което се “спира разпореждането с иззети или одържавени недвижими имоти след 10 септември 1991 г. на трудовокооперативните земеделски стопанства и другите кооперативни организации и предприятия в случаите, когато собствеността на тези имоти е оспорена”. Претенции за реституиране на одържавената част от сградата на бул.”Д” № 11 са заявени преди преобразуване на общинската фирма в ЕА. с общинско имущество, поради което мораториума към момента на вземане на това решение от Общинския съвет е действал. Съгласно чл. 79, ал.2 от Конституцията от 1971г., / отм., бр. 56 от 13.07.1991 г./ и чл. 86 от сега действащата Конституция, законите и решенията на Народното събрание са задължителни за всички държавни органи, обществени организации и лица. Следователно извършеното разпореждане от Общинския съвет с одържавено от кооперация имущество, за което са заявени реституционни претенции и включването му в капитала на ЕА. с общинско имущество е станало в противоречие със задължителен правен акт на ВНС, поради което е недействително. Затова ответника ползва фоайето без основание.
В нарушение на материалния закон, въззивният съд, за да приеме, че ТПК”Н” не е възстановена кооперация се е позовал на съдебната практика до 2003г., съгласно която за да е възстановена кооперация следва да не е била заличена и да е взето решение за възстановяване на дейността й. Към момента на приключване на устните състезания е действала нормата на пар.27 от ПЗР на ЗИДЗК /ДВ бр. 41/2007г., съгласно която права на възстановена кооперация по смисъла на § 1 на отменения Закон за кооперациите от 1991г. има кооперация, която отговаря кумулативно на следните три изисквания: 1/ вписана е в регистъра на съда след 7 август 1991 г. 2./ има наименование, седалище и предмет на дейност на съществувала кооперация, чието имущество се претендира и 3/ в нея членуват най-малко 7 кооператори, които са членували в кооперацията, чието имущество е одържавено към датата на изземване, одържавяване или преразпределяне на имуществото на кооперацията. Тази норма има тълкователен характер и съгласно чл. 50 от ЗНА, даденото с нея тълкуване има действие от деня, когато е влязъл в сила актът, който се тълкува. и до колкото законодателят с нея изяснява понятие от вече отменен закон, е предал на тази разпоредба обратно действие. Затова тази норма е приложима към спора. Въззивният съд не е изследвал наличието на тези три предпоставки, поради което решението е постановено при неизяснена фактическа обстановка, в нарушение на чл. 186 от ГПК /отм/, което го прави и необосновано.
Изложеното налага касиране на обжалвания съдебен акт и връщане на делото на въззивния съд за събиране на доказателства по наличието на предпоставките на пар. 27 от действащия ЗК.
Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение от 18.12.2007г. по гр.д. № 2320/2004г. на Софийски градски съд
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: