Р Е Ш Е Н И Е
№ 381
София, 12.05.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 14 април две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
БОНКА ДЕЧЕВА
при участието на секретаря Даниела Никова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело 1428 /2008 година
Производството е по чл. 218а, буква “а” ГПК/отм/, във вр. с пар.2, ал.3 от ГПК
Образувано е по касационни жалби, подадени от С. А. Ш. и Х. А. Ш. против решение № 420 от 15.12.2007г. по гр.д. № 437/2007г. на Великотърновски окръжен съд, с което е отменено решение № 1316/12.01.2007г., постановено по гр.д. № 104/2006г. на Великотърновски РС и вместо това е отхвърлен предявеният от касаторате иск да се признае за установено по отношение на ответниците М. И. Б., М. М. З. , П. Х. Б., К. С. Б.а, А. В. Б. , че ищците са собственици на основание давностно владение на недвижим имот, съставляващ двуетажна жилищна сграда с гараж, построена в дворно место, с площ 927 кв.м., представляващо парцел ****Х-272, кв. 42а по плана на с. А., община В..
Н. се оплаквания за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – чл. 68, чл.69 и чл. 83 от ЗС, допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в не обсъждане на събраните доказателства по отделно и в съвкупност и необоснованост.
Ответниците по касация оспорват жалбата.
Върховен касационен съд, първо гр.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена против подлежащо на обжалване въззивно решение на Великотърновски окръжен съд, изхожда от процесуално лигитимирана страна, постъпила е в срок, поради което съдът я преценява като допустима
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
По делото е установено следното: Ищците С. А. Ш. и Х. А. Ш. са съпрузи. През времетраенето на брака им, на съпругата е възложена при публична продан с протокол от 14.05.1996г. по изп.д. № 911/1994г. процесната къща. Протоколът за възлагане е влязъл в сила на 05.06.1996г. На името на ищцата е издадена скица от 13.06.1996г. и на нейно име са издадени всички строителни книжа за извършване на основен ремонт на къщата. С н.а. № 39,т.І/23.01.1996г. С. Ш. купува дворното место, в което е построена жилищната сграда. С н.а. № 168,т.24/30.12.1997г. ищцата е призната за собственик на осн. чл. 483, ал.1 от ГПК /отм/ по документи на процесната жилищна сграда. Публичната продан е била извършена за изпълнение на парично вземане на банка от “А”ЕТ. Той е купил масивната жилищна сграда в имот 272 с н.а. № 196/10.12.1992г.от С. Г. И. и съпруга и В. И. Те са придобили същата сграда по продажба с н.а. № 175/29.07.1992г. от С. И. Б. Последната е съпруга на Х. Ц. Б. , починал на 19.12.1964г. Против купувача Е. “А” е бил предявен иск по чл. 108 от ЗС от останалите наследници на Х. Ц. Б. – Х. М. Б. , чийто наследник е ответника П. Х. Б., М. М. Б. , наследодател на Д. Г. Ф. , К. С. Б.а и М. И. Б. и с решение по гр.д. № 251/1994г. /изгубено и в последствие възстановено с определение по гр.д. № 37/1999г./ Едноличният търговец е осъден да ревандикира ? ид.ч. от жилищната сграда, тъй като съпругата С се е лигитимирала като собственик само на такава идеална част. За изпълнение на това решение са образувани във времето две изпълнителни дела.- изп.д. № 1823/1996г., по което е установено, че Е. не е във владение на имота. Тъй като последното действие по изп.д. от взискателите е на 04.03.1998г. на основание чл. 330 б. “д” от ГПК/отм/ поради неизвършване на изпълнителни действия повече от две години, изпълнителното дело е прекратено с постановление от 05.03.2003г. На 08.04.2004г. по искане на взискателите е образувано ново изп.д. № 369/2004г. по същото изпълнително основание, по което взискателите /сега ответници по иска/ са въведени във владение с протокол от 06.01.2005г. И по двете изпълнителни дела, длъжника – Е. е правил възражение, че не е във владение на имота, че същият е възложен на С. Ш. от съдия-изпълнителя по публична продан.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищците не са доказали елементите на владението, тъй като по делото са представени само писмени доказателства, които установяват само намерение за своене, но не установяват и двата елемента в съвкупност за период от пет години до колкото ищците се позовават на добросъвестно владение.
Решението е неправилно, защото е постановено при противоречие с материалния закон и е необосновано.
Въззивният съд не е формулирал адекватни изводи от материалите по двете приложени изпълнителни дела и конкретно от възражението на длъжника по тях Е. , който изрично е заявявал, че не е във владение на имота, а същия е възложен от съдия-изпълнителя на С. Ш. Действително не се представя протокол за въвод след влизане в сила на протокола за възлагане, но следва да се има предвид, че към този момент ищцата вече и била придобила с н.а. № 39/23.01.1996г. дворното место, в което е построена жилищната сграда. Извършването на основен ремонт на сградата със строителни книжа, издадени на нейно име непосредствено след влизане в сила на постановлението за възлагане безспорно сочи на упражняване на фактическа власт върху къщата и на своене на имота, като собственик. В края на 1997г. – на 30 декември, ищцата е поискала да бъде призната за собственик на къщата на основание чл. 483, ал.1 от ГПК. Открила е и данъчна партида на свое име. Всички тези доказателства и обстоятелства по делото имат пряко отношение към основанието, на което се е позовала ищцата – давностно владение и сочат на наличие и на двата му елемента. Съдът не е изложил съображения и защо приема при тези доказателства че презумпцията на чл. 69 от ЗС е оборена.
В периода от 04.03.1998г. до подаване на молба за образуване на второто изпълнително дело – на 08.04.2004г. ответниците не са извършили никакви действия по отношение на ищцата, за да прекъснат установеното от нея владение. Тя не е била привлечена като ответник по гр.д. № 251/1994г., за което не може да се установи кога е приключило и по отношение на нея това решение няма сила на присъдено нещо. Тя не е правоприемник на ответника по него, тъй като черпи права от публична продан, а не от сделка. На 27.08.1996г./ след влизане в сила на протокола за възлагане/, ответниците предявяват иска за собственост против С. Ш. , но само за дворното место. Искът е уважен за ? ид.ч. от него, то тъй като предмет на този иск не е била жилищната сграда в него, по отношение на нея не е прекъснато владението. От въвеждане на ответниците във владение с протокола от 06.01.2005г. до предявяване на този иск на 17.01.2005г. също не е прекъснато владението, тъй като в рамките на шест месечния срок за защитата му, ищцата е предявила настоящия иск за собственост. В рамките на този период е имало и висящо частно производство за спиране на изпълнението, инициирано от нея на осн. чл. 417 от ГПК.
Ищцата действително не може да се лигитимира като собственик по давност на ? ид.ч. от къщата, защото притежава тази ? ид.ч. на основание покупко-продажба от публична продан. Станка И. Б. е придобила по наследство от съпруга си ? ид.ч. от къщата щом саморъчното завещание в нейна полза не е породило действие и тя е могла да продаде на внучката си С. Г. И. тази ? ид.ч., а тя се е разпоредила с нея в полза на ЕТ. Така при публичната продан длъжникът е бил собственик на ? ид.ч. от къщата, а другата ? ид.ч. не му е принадлежала поради което искът по чл. 108 от ЗС против него е уважен само за тази ? ид. част. За останалата част публичната продан е породила действие, поради което, ищците се лигитимират за собственици на тази част по давност. До колкото ответниците са въведени във владение и на тази част и то без основание, то иска по чл. 108 от ЗС е основателен за нея.
Протоколът за възлагане безспорно е основание, годно да направи купилия от проданта собственик. От материалите по делото не се установя към релевантния момент – публичната продан Ш. да е знаела, че длъжника по проданта не е собственик на ? ид.ч. от къщата, поради което и презумпцията на чл. 70, ал.2 от ЗС не е опровергана. Наличието на законово предположение /презумпция/ за осъществяване на определено обстоятелство, или факт налага този който иска да я опровергае да докаже противното, т.е. обръща доказателствената тежест. Въззвинят съд неправилно е приложил тази норма, приемайки, че ищцата при представените доказателства не е установила владение за себе си. Следва да се отбележи, че владение не се доказва само с гласни, или гласни и писмени доказателства. Тъй като то представлява фактическо състояние, за доказването му са допустими всякакви доказателства, включително и само писмени.
По изложените съображения, обжалваното решение е постановено при нарушение на чл. 69 и чл. 70, ал.2 от ЗС, а направените изводи не кореспондират на събраните доказателства, което налага отмяната му. Предявеният иск за собственост е доказан и основателен, тъй като ищците се лигитимират като собственици на процесната къща на основание покупка от публична продан на ? ид.ч. и на основание добросъвестно давностно владение в продължение на повече от пет години, а ответниците са въведени във владение на къщата без основание, което налага уважаване на иска по чл. 108 от ЗС. Съобразно този резултат, на касаторите следва да се присъдят направените от тях деловодни разноски, до доказания размер за С. Ш. – 1400 лв., а за Х. Ш. 3030 лв.
Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 420 от 15.12.2007г. по гр.д. № 437/2007г. на Великотърновски окръжен съд и вместо това постановява.
ОСЪЖДА М. И. Б. от гр. В., ул. “. № 6, М. М. З. от гр. С., ул. “. № 3* от гр. С., ул. “. № 3, Д. Г. Ф. ЕГН-5201251497, К. С. Б.а от Велико Търномо, ул. “М” № 14А и А. В. Б. в качеството му на Е. “А” със седалище гр. Г., ул. “П” № 1 да отстъпят собствеността и предадат владението на С. А. Ш. и Х. А. Ш. върху недвижим имот, съставляващ двуетажна жилищна сграда с гараж, построена в дворно место, с площ 927 кв.м., представляващо парцел ****Х-272, кв. 42а по плана на с. А., община В..
ОСЪЖДА М. И. Б. от гр. В., ул. “. № 6, М. М. З. от гр. С., ул. “. № 3* от гр. С., ул. “. № 3, Д. Г. Ф. ЕГН-5201251497, К. С. Б.а от Велико Търномо, ул. “М” № 14А и А. В. Б. в качеството му на Е. “А” със седалище гр. Г., ул. “П” № 1 да заплатят деловодни разноски за всички инстанции на С. А. Ш. в размер на 1400 лв. и на Х. А. Ш. в размер на 3030 лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: