Р Е Ш Е Н И Е
№ 380
София, 07.05.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 14 април две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
БОНКА ДЕЧЕВА
при участието на секретаря Даниела Никова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело 1374 /2008 година
Производството е по чл. 218а, буква “а” ГПК/отм/, във вр. с пар.2, ал.3 от действащия ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от И. Н. Ц. против решение № 78 от 16.01.2008г., постановено по гр.д. № 945/2007г. на Врачански окръжен съд, с което е обезсилено решение № 40 от /28.09.2007г., постановено по гр.д. № 981/2007г. на Врачански районен съд.
Навеждат се оплаквания за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – чл. 67 от ЗС, допуснати съществени процесуални нарушения поради приетото, че липса правен интерес от предявения отрицателен установителен иск и необоснованост.
Ответниците по касация оспорват жалбата и молят решението да се остави в сила.
Върховен касационен съд, първо гр.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена против подлежащо на обжалване въззивно решение на Врачански окръжен съд, изхожда от процесуално лигитимирана страна, постъпила е в срок, поради което съдът я преценява като допустима
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Ищецът И. Н. Ц. е предявил против Л. И. К. и Н. И. К. отрицателен установителен иск за собственост, като моли да се признае за установено, че ответниците не притежават правото на надстрояване за трети жилищен етаж над съществуващата жилищна сграда с идентификатор № 1* в поземлен имот с идентификатор 12259.1018.220 по плана на гр. В., р.220, находящ се на ул. “Г” № 6 на основание правна сделка, сключена с н.а. № 193.т.І/26.02.1972г., а евентуално, че ако такова право е учредено, то се е погасило по давност поради не упражняването му.
По делото е установено, че ищецът е един от тримата наследници на Н. Ц. В. , починал на 06.12.2004г. С н.а. № 127,т.VІ/1964г. Маргарита К. К. продава на Ц. В. В. 1/3 ид.ч. от процесното дворно место, ведно с втория жилищен етаж, като си запазва правото лично, или чрез трето лице да надстрои при възможност трети етаж. Цено В. продава на сина си Н. Ц. В. придобития недвижим имот с н.а. № 94,т.ІІІ/1975г. Никола В. дарява на дъщеря си М. Н. Х. 1/9 ид.ч. от дворното место и 1/3 ид.ч. от втория етаж с н.а. № 93,т.ІІ/1982г. Тази част е отчуждена от нея със заповед № 1465/17.12.1984г. /АДС № 6717/ и на основание заповед № 412/23.06.2006г. е актувана за частна общинска собственост с АОС 1069.
Първоначалната собственица М. К. продава с н.а. № 193,т.І/1972г. на ответниците Л. И. К. и Н. И. К. 2/3 ид.ч. от същото дворно место, целия първи жилищен етаж и правото да надстрои трети жилищен етаж в случай, че се разреши такъв. Ищецът иска да се установи, че ответниците не притежават правото на надстрояване на основание този нот. акт. С н.а. № 93,т.ІІІ/1987г. Л. И. К. и Н. И. К. продават на сина си И. Л. И. 1/3 ид.ч. от придобития от тях имот, т.е. от 2/3 от дворното место и от първия жилищен етаж.
При така формулирания петитум и установена фактическа обстановка, въззивния съд е приел, че ищецът няма правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск, тъй като дори да бъде уважен, това няма да се отрази върху неговата правна сфера, защото при прехвърлянето на праводателя му изрично е изключено от прехвърлителния ефект правото на надстрояване за трети жилищен етаж, което собственицата на терена-прехвърлителка си е запазила, а в последствие е прехвърлила на ответниците. Съдът е изложил съображения, че липсва правен интерес и защото ответниците не са предприели действия по изграждането му, а и защото в такъв случай ищеца следвало да се защитава с осъдителния иск по чл. 109 от ЗС.
Решението на въззивния съд е неправилно поради следното:
Действително с предявяването на отрицателен установителен иск се цели защита на спорно право, като се твърди и иска установяване със сила на присъдено нещо, че ответникът не притежава това право, т. е. спорното. За да е налице правен интерес от предявяването на такъв иск, то следва чрез него ищецът да защити това право. При уважаване на иска, макар че се отрича притежаването на спорното право от ответника, следва правните последици да рефлектират в правната сфера на ищеца, като запазят или обогатят имуществото му.
Ограниченото вещно право на надстрояване след учредяването му има отделно и самостоятелно съществуване от правото на собственост, респективно ползва се с отделна защита от тази на правото на собственост. Въззивниуят съд обаче не е съобразил, че ако ограниченото вещно право на строеж не е учредено с действителна сделка, или ако след учредяването то се е погасило по давност, то това става “в полза на собственика на земята”- чл. 67, ал.1 от ЗС.. До колкото ищецът твърди, че е съсобственик на дворното место и че правото на надстрояване не е учредено в полза на ответниците, или, че се е погасило поради не упражняването му в продължение на повече от пет години, то ако това твърдение се докаже като вярно и иска бъде уважен като основателен, правото на надстрояване би преминало в патримониума на собственика, респективно в съсобствениците на терена, между които е и ищеца. Следователно при уважаване на предявеният отрицателен установителен иск решението би рефлектирало в правната сфера на ищеца, като допълни правото му на собственост на съответната идеална част от терена с правото на надстрояване за нея за трети жилищен етаж. Това формира правния интерес от предявения иск.
Неправилни са и мотивите на въззивния съд за липса на правен интерес, защото изграждането на трети етаж не е започнало, а ако започне, ищеца може да се брани с осъдителния негаторен иск. Не е необходимо съсобственика на терена да изчака започване упражняването на правото на надстрояване, за да предяви отрицателния установителен иск за установяване, че това право вече не съществува. Напротив, подобни действия биха довели до прекъсване течението на погасителната давност. Този иск има за предмет установяване не съществуването на едно вещно право, в съответствие с нормата на чл. 97, ал.1 от ГПК. Съгласно чл. 67 от ЗС правото на строеж, респективно и на надстрояване се погасява с изтичане на пет години от учредяването му. Тъй като правото на строеж ограничава правото на собственост, като се извежда от него, то за собственика на терена, а и за съсобственика съществува винаги правен интерес да установи, че правото на строеж /респективно правото на надстрояване/ се е погасило в негова полза. Това е така и, защото това право не може да съществува в латентно състояние неограничено във времето. По разпореждане на закона, суперфициарното право е уредено като срочно упражняващо се. Съществуването му неопределено във времето без да бъде упражнено създава неяснота в отношенията между собственика и суперфициара и ограничава правото на собственост, затова във всеки момент, като твърди, че не е надлежно учредено, или след изтичане на законово определения пет годишен срок от възникване на фактическата възможнвост за реализирането му, за собственика на терена съществува правен интерес да установи погасяването му. Изводите на въззивния съд в противен смисъл са неправилни, защото не намират опора в закона.
Неправилно е и разбирането на въззивния съд, че за ищеца би съществувал правен интерес от предявяване на негаторен иск, който е осъдителен ако започне упражняването на право на строеж, което е вече погасено, поради което той няма правен интерес от предявяване на установителен иск. Двата иска имат различен предмет. С иска за собственост, дори и отрицателния се цели създаване яснота в отношенията между страните относно правото на собственост по обем, или в пространствените му предели. Негаторният иск е средство на защита когато страните не спорят относно правото на собственост, а ответника, макар и да не оспорва вещното право, смущава упражняването му с неоснователни действия. Страните спорят относно принадлежността на правото на строеж за трети етаж – дали то принадлежи на съсобствениците на дворното място при същите квоти, или принадлежи на ответниците на основание учредителна сделка. Наличието на спор по този въпрос обуславя наличието на правен интерес от предявяването на отрицателния установителен иск. Налице е тази абсолютна процесуална предпоставка, поради което въззивният съд следва да се произнесе по съществото на спора. Затова обжалваното решение, с което е обезсилено решението на РС и е прекратено производството по делото следва да се отмени, а делото да се върне на въззивния съд за постановяване на решение.
Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 78 от 16.01.2008г., постановено по гр.д. № 945/2007г. на Врачански окръжен съд
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: