О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
По чл. 288 от Гражданско процесуалния кодекс
№ 1142
София,21.10.2009 г.
ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, ПЪРВО отделение, в закрито заседание на пети октомври , две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Жанин Силдарева
ЧЛЕНОВЕ : Костадинка Арсова
Бонка Дечева
като изслуша докладваното от съдията Арсова гр. дело № 829/2009 година
Производството е по чл. 288 ГПК във вр. с чл.280 ГПК.
И. А. Д. е подал касационна жалба срещу решение № 3 от 4.02.2009 г. по гр.д. № 299 от 2008 г. на Кърджалийския окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 83 от 10.10.2008 г. по гр.д. № 776 от 2007 г. по описа на Районен съд, гр. К. и касатора заедно с К. А. И. и Т. М. И. са осъдени на основание чл.108 ЗС да възстановят собствеността и предадат владението на Д. М. С. и В. М. К. на част с площ от 970 кв.м. , находяща се в североизточната част на нива с площ от 2 206 дка в м. “Д” , осма категория, представляваща имот № 1* по плана на гр. К. с ЕКАТТЕ 40909 . Жалбоподателят прави оплакване за неправилност на решението при условията на чл.281, т.3 ГПК – необоснованост и материална неправилност.
В представеното допълнително изложение са посочени основания за допускане на касационна проверка на въззивното решение по чл.280 , ал.1, т.1 и т.3 ГПК като се подържа, че въззивният съд е решил делото в отклонение от трайната практика на Върховния касационен съд и че допускането на касационната проверка на решението ще допринесе за правилното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответниците Д. М. С. и В. М. К. не са депозирали отговор по жалбата.
Не са взели становище и третите лица помагачи община “. и ОСЗГ , гр. К..
Решението е влязло в сила по субективно съединените искове по чл.108 ЗС, предявени от Д. М. С. и В. М. К. срещу Г. Р. Д. и Р. Д. Д. и срещу Д. М. Г., К. Д. М. , Н. М. Г. и М. С. Г..
Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение, намира, че касационната жалба на И. А. Д. не следва да се допусне до касационно разглеждане , тъй като не са налице хипотезите на чл.280 , ал.1, т.1 и т.3 от ГПК.
Кърджалийския окръжен съд , споделяйки изводите на първата инстанция е намерил за основателен предявеният от Д. М. С. и В. М. К. срещу И. А. Д., К. А. И. и Т. М. И. иск по чл. 108 ЗС за терен с площ от 970 кв.м. , представляващ част находяща се в североизточният край на нива с площ от 2 206 дка в м. “Д” , осма категория, представляваща имот № 1* по плана на гр. К. с ЕКАТТЕ 40909, защото е приел, че ищците са установили правото си на собственост по наследство от С. Н. Б. , земеделска реституция, извършена с план за земеразделяне и по реда на чл.19 ЗПСЗЗ с решение № 4* от 28.04.2008 г. на ОСЗГ, гр. К., което е придружено със скица и делба , извършена с н.а. № 88, т.06, рег. № 1* н.д. № 1* от 2006 г. с останалите наследници на Б. . Намерил е също така, че ответниците не притежават правно основание за осъществяваната от тях фактическа власт върху частите от имота, който е възстановен на ищците и който граничи с притежаваните от тях дворни места , в които са реализирани сгради със съответните строителни разрешения.
Действително по делото са представени доказателства за имотите, които са се намирали в регулация и които са били заснети като парцели №№ V и ІV за имот № 3* от кв.64а по плана на кв. Глетка, гр. К., но не са представени доказателства за собственост за тези части от имотите които не са се намирали в урбанизираната територия на града и които са обект на претенцията за ревандикация.
Настоящия състав на ВКС намира, че въведените доводи за допускане на касационно обжалване на решението при посочените условия е неоснователно . Съдебният акт съответства на трайната съдебна практика , изискваща при ревандикацията ответниците да установят своето правно основание по силата на което осъществяват фактическа власт върху спорния имот , което не е сторено . Това , че те са собственици по силата на сделки на парцели , отредени за имоти не води до извода, че по подразбиране са собственици и на тези части от същите имоти, които се намират извън регулация и имат селскостопански характер. Ищците с установили правото си на собственост върху претендираните обекти по наследство и земеделска реституция и съдът е уважил исковете им. Това налага извод за липса на основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Решението съответства на практиката на ВКС , която е формирана трайно по исковете за ревандикация по реда на чл.108 ЗС и по която не се налагат промени и следователно не е налице хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационна проверка на решение № 3 от 4.02.2009 г. по гр.д. № 299 от 2008 г. на Кърджалийския окръжен съд по касационната жалба на И. А. Д. .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: