Определение №852 от по гр. дело №1073/1073 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

                               О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
                                               
                        По чл. 288 от Гражданско процесуалния кодекс
 
№ 852
                       
                     гр. София , 06.08.2009 година
 
           
ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на  Република БЪЛГАРИЯ, Първо отделение, в закрито заседание  двадесет и осми   юли  ,  две хиляди и девета  година в състав:
 
                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: Жанин Силдарева
                                    ЧЛЕНОВЕ :   Костадинка Арсова 
                                                                        Бонка Дечева              
 
като изслуша докладваното от съдията Арсова  гр. дело № 1073/2009 година
 
Производството е по чл. 288 ГПК във вр. с чл.280 ГПК.
С. Б. Б. , С. С. Т. и М. С. Г. Т. са подали касационна жалба срещу решение от 15.10.2008 г. по гр.д. № 1* от 2006 г. на Софийски градски съд, въззивна колегия , 2”г” отделение с което е оставено в сила решението от 7.07.1998 г. По гр.д. № 7* от 1995 г. на Софийски районен съд , 45 състав и е уважен предявеният от Н. К. К. и К. К. К. иск по чл.7 ЗВСВОНИ за гараж , находящ се в гр. С., бул. П. № 6* касационната жалба се позовават на неправилност на решението като подържат нарушение на всички основания , посочени в чл.281 ГПК. Касаторите намират, че решението е нищожно защото датата , отбелязана върху него не съответства на датата на обявяването му в срочната книга , която го предхожда. Позовават се на пороци на решението поради допуснати съществени процесуални нарушения , изразяващи се в произнасяне на съдебното решение без да са съобразени аргументите на ответниците защото съдебният акт е постановен предварително, като не е спазен срока, които им е даден за представяне на писмена защита . Позовават се на неправилност на решението поради необоснованост и неправилно приложение на относимите материално правни норми.
Към касационната жалба е представено изложение, в което касаторите считат че е допустима касационната му проверка по реда на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Касаторите са намерили , че решението следва да се допусне до касационна проверка ,тъй като направените материално правни изводи относно приложимият нормативен акт при продажба на гараж- държавна собственост на граждани са неправилни и в противоречие с възприетото от Върховния касационен съд в решение № 3* от 1995 г. на Върховния касационен съд . Считат , че при постановяването му е допуснато съществено процесуално нарушение , несъобразено с константната практика на ВКС за произнасяне по редовна искова молба. Излагат доводи за пороци на касираното решение, поради произнасяне по погасено поради изтекъл преклузивен срок спорно право. Считат , че в противоречие с разпоредбата на чл.116, ал.1 и ал.2 ГПК/отм./ е допуснато изменение на иска и че по всяко от заявените фактически основания за нищожност на сделката е необходимо постановяване на отделен диспозитив.
Ответниците Н. К. К. и К. К. К. са подали възражение , в което излагат доводите си за недопускане на касационна проверка. Те считат, че касационната жалба е недопустима, тъй като към нея няма представени преписи от решения от които да е видно , че е налице противоречие между възприетото в касираното решение по съществени материално правни и процесуални въпроси и трайната практика на Върховния съд и Върховния касационен съд.
Ответника С. о. – София не е взела становище.
Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение, намира, че касационата жалба на С. Б. Б. , С. С. Т. и М. С. Г. Т. НЕ СЛЕДВА ДА СЕ ДОПУСНЕ ДО КАСАЦИОННА ПРОВЕРКА , тъй като не са налице условията на чл.280, ал.1 , т.1 и т.3 ГПК.
Касираното решение е произнесено след отменително решение № 2300/05 от 5.05.2006 г. по гр.д. № 1* от 2004 г. на Върховния касационен съд , Четвърто отделение . Решението е постановено в съответствие със задължителните указания на ВКС. Въпросите, които е следвало въззивният съд да изясни допълнително са били за идентичността на обекта- гараж, отчужден от наследодателя на ищците по ЗОЕГПНС и този продаден на ответника С предвид различието между документа за собственост, акта за държавна собственост и действителната площ на имота като е дадено указание, че при осъществяване на индивидуализацията на обекта, определящи са границите. Въззивният съд е изложил мотиви защо счита, че се касае за един и същ недвижим имот, които са в съответствие с изразеното становище и от предходния състав на ВКС.
ВКС е дал указания и относно приложимия материален закон и установените обстоятелства по втората хипотеза на текста на чл.7 ЗВСВОНИ , а именно нищожност на сделката поради злоупотреба със служебно и партийно положение. Въззивният съд е спазил указанията в отменителното решение и събирайки допълнително доказателства съобразно тях е стигнал до извода направен от първостепенният съд , че сделката е нищожна на няколко от заявените основания , поради което е потвърдил и решението произнесено от него. В конкретния случай при навеждането на няколко фактически основания е заявен един петитум , а именно прогласяване на сделката за нищожна. В случая не се касае до няколко иска, а до един иск , заведен при наличието на няколко евентуални основания . Обективирането само на едно от тези основания е достатъчно сделката да бъде обявена за нищожна . Именно за това съда се е произнесъл още първия път с един диспозитив, признавайки основателността на предявеният иск.
Настоящият състав намира, че не са налице условията на чл.280, ал.1 ,т.1 и т.3 ГПК .
С разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК е въведена факултативна касационна проверка при наличието на три хипотези, чието съдържание съответства на основното задължение на ВКС за уеднаквяване на практиката по правоприлагането. В този смисъл навежданите доводи за неправилност, включително и за нищожност на съдебният акт касаят само основателността на жалбата, но не са условие за допускане на касационна проверка. В изложението не са посочени основания , които да налагат изводи за отклоняване на решението на въззивният съд от възприетото от ВКС по този текст.
Не може да се приеме, че са налице основания за допускане на касационното обжалване и по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като не са налице основания за преразглеждане на установената практика по приложението по на чл.7 ЗВСВОНИ и чл. 108 ЗС . Това основание би било налице тогава когато се касае за приложение на съответна законова разпоредба по която липсва съдебна практика, или се налага изоставяне на създадена непротиворечива съдебна практика, или когато приложимата разпоредба е неясна и се налага нейното тълкуване, което в случая не се установява.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
 
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО РАЗГЛЕЖДАНЕ на решение от 15.10.2008 г. по гр.д. № 1* от 2006 г. на Софийски градски съд, въззивна колегия , 2”г” отделение по касационната жалба на С. Б. Б. , С. С. Т. и М. С. Г.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
 
ЧЛЕНОВЕ:
 
 
 

Scroll to Top