О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
По чл. 288 от Гражданско процесуалния кодекс
№ 1154
гр. София , 22.10.2009 година
ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Първо отделение, в закрито заседание на двадесети и първи октомври, две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Жанин Силдарева
ЧЛЕНОВЕ : Костадинка Арсова
Бонка Дечева
като изслуша докладваното от съдията Арсова гр. дело № 4985/2008 година
Производството е по чл. 288 ГПК във вр. с чл.280 ГПК.
К. В. С. е подал касационна жалба срещу решение № 166 от 11.07.2008 г. по гр.д. № 787 от 2007 г. на Хасковския окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 155 от 16.07.2007 г. по гр.д. № 1* от 2004 г. на Хасковския районен съд . С атакуваното решение е отхвърлен предявеният от касатора срещу М. П. Т. и К. П. Т. иск по чл.108 ЗС за имот от около 750 кв.м. , заснет по КК като им. пл. № 785 по плана на гр. Х., м. “К”. В касационната жалба се позовава на неправилност на решението поради необснованост и неправилно приложение на материалния закон, както и поради допуснати съществени процесуални нарушения. Направил е оплакване за постановяване на съдебния акт при непълнота на доказателствата, което обаче не представлява касационно основание за проверка на решението.
В представеното изложение обосновава допустимостта на касационната проверка на въззивният съдебен акт при условието на чл.280, ал.1, т.1 ГПК като посочва ,че въззивният съд неправилно се е произнесъл по материално правен въпрос относно придобиването на спорния имот по давност, която е изтекла в полза на ответниците считано от 1977 г. до 1997 г. В тази насока се позовава на т.19 от Тълкувателно решение № 1 от 2001 г. на ОСГК по гр.д. № 1 от 2000 г., както и на т.6 от ППВС № 4 от 15.03.1978 г. по гр.д. № 6 от 1977 г.
Ответниците М. П. Т. и К. П. Т. са представили отговор , в който са изразили мнение, че не са налице основанията за допускане на касационна проверка на решението в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК като основно подчертават , че ищеца не е доказал ,че е собственик на част от имот 785 , обстоятелство което по реда на чл.127, ал.1 ГПК е бил задължен да установи по пътя на пълното и главно доказване.
Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение, намира, че въззивното решение, атакувано с касационната жалба на К. В. С. НЕ СЛЕДВА ДА СЕ ДОПУСНЕ ДО КАСАЦИОННА ПРОВЕРКА , тъй като не са налице условията на чл.280, ал.1 , т.1 ГПК.
Решението по иска по чл.109 ЗС предявено от касатора срещу ответниците е влязло в сила и не е било предмет на въззивното производство.
Хасковския окръжен съд е отхвърлил предявеният от К. В. С. срещу Д. К. М. , починала на 13.12.2004 г. и заместена от синовете си М. П. Т. и К. П. Т./ у-ние за наследници № от 30.05.2005 г./ иск по чл.108 ЗС за имот от 750 кв.м. , заснети по КК като им. пл. № 785 по плана на гр. Х., м. “К” защото е приел, че ищеца не е установил правото си на собственост върху този имот , а ответниците са негови собственици тъй като са го придобили на основание давностно владение в периода 1954 г. до 1964 г. , което са установили с нотариален акт.
Основно място в мотивите е било отделено на доказателствата за собственост на касатора, като е установено че той се легитимира като собственик на съседният имот пл. № 784 с представените нотариални актове , съставени още от 1897 г. до 1906-1920 г. К. С. е наследник на притежателите на имот от 4, 3 дка в м. “К“, землището на гр. Х., които са били К. К. А. , А. К. К. и П. К. А. / у-ние за наследници № от 26.04.1999 г. Част от този имот е бил заснет като им. пл. № 784 с площ от 2 647,17 кв.м. , който граничи със спорния имот № 785 по кадастралния план на м. “К”, гр. Х.. Ответниците установяват правото си на собственост върху него с представеният н.а. № 3* н.д. № 700 от 2.11.1964 г. С този нотариален акт им е признато абсолютното вещно право на оригинерно основание – по давност, която е била налице към дтата на издаването му през 1964 г. Действително вещото лице Д. И. Я. е установила, че по този нотариален акт съседите не съответстват на съседите , отразени в разписният лист по кадастралния план, одобрен със заповед № 969 от 1988 г. , но разпитаните свидетели доказват , че имота е бил владян от ответниците и винаги е граничил с този на ищеца- касатор , като между двата имота съществува естествена денивелация по която минава границата и която е била ясно очертана от храстите- трънки и глогинки. Анализа на доказателствата направен от въззивният съд , обсъждащ съществуващата в имот пл. № 785 сграда от 20 кв.м. , която е построена през седемдесетте години на миналия век аргументират правопогасителното възражение на ответниците ,че считано от 1954 г. до настоящия момент се намират в имота , който са придобили на оригинерно основание- давностно владение. Съседите по представеният нотариален акт съответстват на фактическото положение към момента на съставянето му.
Подържането твърдение в касационната жалба за незаконосъобразност на решението поради неправилно приложение на института на придобивната даност през периода на действие на ЗСГ е некоректно защото Хасковският окръжен съд е подчертал , че доказателства за давностно владение са събрани считано от 1954 г. и че имота се владее и до настоящия момент, в който вече е застроен с масивна жилищна и др. стопански сгради.
Касатора не е установил право на собственост върху претендираната част от имот пл. № 785 и това е било достатъчно основание за отхвърлянето на предявеният ревандикационен иск.
Поставеният материално правен въпрос действително е съществен , но не е относим към спорното материално право .
Настоящия състав намира ,че не следва да се допусне касационна проверка на решението при условието на чл.280, ал.1, т.1 ГПК , тъй като постановеното решение е в съответствие с трайната практика на ВКС по приложението на иска по чл.108 ЗС . В него липсва правен извод за възможност за придобиването на имот по давност в периода на действие на чл.29 ЗСГ.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО РАЗГЛЕЖДАНЕ на решение № 166 от 11.07.2008 г. по гр.д. № 787 от 2007 г. на Хасковския окръжен съд по касационната жалба на К. В. С. .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: