О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
По чл. 288 от Гражданско процесуалния кодекс
№ 165
гр. София , 04.03.2009 година
ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, ПЪРВО отделение, в закрито заседание двадесети февруари , две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Жанин Силдарева
ЧЛЕНОВЕ : Костадинка Арсова
Бонка Дечева
като изслуша докладваното от съдията Арсова гр. дело № 237/2009 година
Производството е по чл. 288 ГПК във вр. с чл.280 ГПК.
К. Д. Д. е подал касационна жалба срещу решение № 227 от 3.11.2008 г. по гр.д. № 249 от 2008 г. на Габровския окръжен съд , с която е оставено в сила решение № 57 от 15.07.2007 г. по гр.д. № 258 от 2007 г. на Тревненския районен съд и е уважен предявеният установителен иск от Х. Р. А. срещу бившата му съпруга Р за собственост на два обекта- пететажна масивна сграда- общежитие с площ от 240 кв.м. , построена в УПИ * от кв.74 по плана на гр. Т. и 200/1700 ид.ч. от ПИ № 2* от кв.45 по плана на гр. Т., цялото място с площ от 1 700 кв.м. заедно с масивната триетажна административна сграда и здрав пункт с площ от 115 кв.м. защото е намерил, че Р. Д. е действала като скрит пълномощник при закупуването на тези имоти. В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението, поради неговата необоснованост , допуснати съществени нарушения на материалния закон , позовавайки се на всички основания по чл.281, т.3 ГПК. Желае отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се отхвърли иска като се присъдят и направените разноски.
В представено отделно изложение на основанията за допустимост на касационната проверка жалбоподателят се позовава на чл.280 , ал.1, т.1 и т.3 ГПК като посочва, че с постановеното решение съдът се е произнесъл по съществени материално правни въпроси, които имат съществено значение за крайния изход по спора и са решени в противоречие с трайната практика на Върховния съд на РБ и от друга страна касационната проверка на въззивното решение би допринесла за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Посочил е и съществено нарушение на процесуалните правила при определяне на тежестта на доказване на оборимата презумпцията на чл.19, ал.3 СК за съвместния принос.
Ответника Х. Р. А. е представил подробно становище по изложените основания за допускане на касационна проверка , в което е навел аргументи в подкрепа на решението и такива оспорващи доводите, изложени в касационната жалба в нейните два раздела.
Ответницата Р. А. Д. не е взела становище.
Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение, намира, че касационната жалба на К. Д. Д. не следва да се допусне до касационно разглеждане, макар с нея да се сочат нарушения при приложението на съществени процесуални правила в смисъла посочен по-горе така и тези , субсумирани в хипотезите на чл.186, ал.2 ГПК/отм./ и чл.181, ал.1 ГПК/отм./ и да се навеждат оплаквания за разглеждането на съществени материално правни въпроси: правата и задълженията по изпълнителната сделка дали възникват за пълномощника или автоматично за упълномощителя , както и необходима ли е последваща отчетна сделка, с която пълномощникът да прехвърли правата и задълженията на своя упълномощител , по смисъла на чл.292, ал. 2 ЗЗД съпругът на пълномощника станал ли е собственик при действието на института на имуществената общност по който съдът се е произнесъл. Настоящия състав на ВКС намира, че направените фактически изводи са съобразени с процесуалните разпоредби и правилно е приложен материалния закон в съответствие с трайната практика на Върховния касационен съд, поради което не са налице основанията за допускане на касационна проверка на въззивното решение в хипотезите на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Направените изводи по поставените въпроси са в съответствие със постоянната съдебна практика и не са от съществено значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
С решение № 131 от 24.10.2005 г. по гр.д. № 140 от 2005 г. на Тревненския районен съд е бил уважен на основание чл.97, ал.1 ГПК/отм./ вр. с чл.292, ал.2 ЗЗД установителният иск за собственост предявен от Х. Р. А. срещу Р. А. Д. .
Това решение е отменено на основание чл.233, ал.2 ГПК/отм./ по молба на касатора К. Д. Д. , бивш съпруг на Р. А. Д. с решение № 1* от 10.12.2007 г. по гр.д. № 1* по описа на ІVа г.о. ,ВКС и делото е върнато за ново разглеждане с участието на К. Д. Д. като задължителен и необходим другар на ответника Р по предявеният положителен установителен иск за собственост.
Иска по отношение на продавача “Л“ АД, гр. Т. е отхвърлен и решението е влязло в сила като необжалвано.
С касираното решение е уважен заявеният от Х. Р. А. срещу Р. А. Д. установителен иск за собственост по отношение на придобитите с н.а. № 1* т.01, рег. № 697 н.д. № 137 от 30.01.2004 г. и н.а. № 5, т.02, рег. № 1* н.д. № 197 от 15.04.2005 г. недвижими имоти по сделки за покупко продажба както следва : 1/ На пететажна масивна сграда- общежитие с площ от 240 кв.м. , построена в УПИ * от кв.74 по плана на гр. Т. ид.ч. от ПИ № 2* от кв.45 по плана на гр. Т., цялото място с площ от 1 700 кв.м. заедно с масивната триетажна административна сграда и здрав пункт с площ от 115 кв.м. по които като купувач и скрит пълномощник се е явила Р. Д.
Правилно е съобразена фикцията на чл.292, ал.2, пр.2 ЗЗД. Няма спор , че в случая Р. Д. и Х. А. са сключили договор за поръчка , в който е инкорпорирано и упълномощаване, необходимо за целите на договора. Извод за това следва да се направи от представените два документа, изходящи от двете страни –пълномощно и декларация с дата 27.12.2004 г. , в който е налице съвпадение на насрещните волеизявление. Двата документа съгласно разпоредбата на чл.292, ал. 3 ЗЗД са нотариално заверени защото касаят придобиването на вещни права върху недвижими имоти- чл.292, ал.3 ЗЗД. По силата на този договор, който е едностранен и безвъзмезден, Д. е следвало да извърши правните действия по придобиването на два имота , които са били индивидуално определени. В изпълнение на договора са били сключени и двете сделки за покупко-продажба на недвижими имоти. Понеже Д. е била косвен представител, то тя е действала от свое име и правата и задълженията по изпълнителната сделка са били за нея, т.е. в нотариалните актове тя е била отбелязана като купувач. Правото на собственост обаче тя не е придобила за себе си а за косвено представлявания Х. А. Дончева обаче не е изпълнила докрай задълженията си по договора защото не е реализирала отчетническата сделка , т.е. не е прехвърлила правата и задълженията по изпълнителната сделка. К. Д. е трето лице в правоотношенията по сключените договори за продажба и по отношение на него при наличието на писмен договор с нотариална заверка на подписите се прилага фикцията на чл.292, ал.2 ЗЗД , именно да се счита ,че вещните права върху двата имота са възникнали направо за доверителя . В тази насока са и разсъжденията на въззивният съд относно направеното правопогасително възражение от Д. , че се касае до имоти, които са придобити в имуществена общност. Действително констанстантната съдебна практика, която е отразена и в представените решения е категорична относно презумпцията на чл.19, ал.3 СК , но в случая тези имоти въобще не са постъпвали в патримониума на семейството , за да се зачетат като имуществена общност.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННА ПРОВЕРКА на решение № 227 от 3.11.2008 г. по гр.д. № 249 от 2008 г. на Габровския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
.