О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
По чл. 288 от Гражданско процесуалния кодекс
№ 1115
София,08.10.2009 г.
ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, ПЪРВО отделение, в закрито заседание на шести октомври, две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Жанин Силдарева
ЧЛЕНОВЕ : Костадинка Арсова
Бонка Дечева
като изслуша докладваното от съдията Арсова гр. дело № 986/2009 година
Производството е по чл. 288 ГПК във вр. с чл.280 ГПК.
Д. Б. Й. е подал касационна жалба срещу решение № 242 от 4.03.2009 г. по гр.д. № 2275 от 2008 г. на Варненския окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 339 от 30.07.2008 г. по гр.д. № 183 от 2007 г. на Провадийския районен съд, ІV състав и е отхвърлен иска на касатора по чл.11, ал.2 ЗПСЗЗ за четири броя земеделски земи, намиращи се в землището на с. “., останали в наследство от покойния Д. Й. М. , починал през 1962 г. В жалбата си посочва, че в решението необосновано и материално неправилно.
В представеното изложение е заявил основание за допускане на касационна проверка на въззивното решение в предметното поле на чл.280 , ал.1, т.3 ГПК като подържа, че въззивният съд неправилно и в отклонение от практиката на ВКС е приложил закона. Излага отново съображенията си за незаконосъобразност на решението , при постановяването на което неправилно е приложен закона . Не навежда фактически обстоятелства по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, а ги замества със съображения относно неправилността на решението.
Ответниците ОСЗГ”П” и община “. не са взели становище по касационната жалба.
Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение, намира че решението не следва да се допусне до касационно разглеждане по жалбата на Д. Б. Й. тъй като не е налице хипотезата на чл.280 , ал.1 т.3 от ГПК.
Варненския окръжен съд е отхвърлил предявеният иск от Д. Б. Й. по чл.11, ал.2 ЗПСЗЗ за четири броя земеделски земи, намиращи се в землището на с. “., останали в наследство от покойния Д. Й. М. негов наследодател , починал през 1962 г. , защото е намерил, че липсват доказателства за придобиването им през 1930 г. от Д. М. по заявеното основание покупко – продажба . По делото е представено извлечение от емлячния регистър от 1949 г., установяващо, че Д. М. е декларирал земеделски земи в посочените четири местности. Ищеца обаче не е ангажирал доказателства във връзка с въведеният с исковата молба придобивен способ и въззивният съд е намерил , че заявеното право на собственост не е било установено по реда на пълното и главно доказване на подържаното основание. Счел е ,че облекченото доказване по чл.12, ал.2 ЗПСЗЗ е валидно само пред административния орган, докато пред съда е необходимо да се установи правото на собственост с допустимите в ГПК доказателствени средства. При тези данни е заключил, че въведеният установителен иск е недоказан и го е отхвърлил.
В изложението не са посочени фактически обстоятелства обосноваващи приложението на чл.280, ал.1, т.3 ГПК , тъй като по разпоредбата на чл.11, ал.2 ЗПСЗЗ /отм./ е установена постоянна съдебна практика и липсват основания тя да бъде променена.
Останалите доводи , поместени в жалбата и изложението касаят правилността на решението , но не представляват основания за допускане до касация с оглед целта на разпоредбата на чл.280 , ал.1 ГПК за уеднаквяване на практиката по поставените въпроси.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационна проверка на решение № 242 от 4.03.2009 г. по гр.д. № 2275 от 2008 г. на Варненския окръжен съд по касационната жалба на Д. Б. Й. .
.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: