О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
По чл. 288 от Гражданско процесуалния кодекс
№ 196
гр. София , 13.03.2009 година
ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, ЧЕТВЪРТО отделение, в закрито заседание единадесети март , две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Жанин Силдарева
ЧЛЕНОВЕ : Костадинка Арсова
Бонка Дечева
като изслуша докладваното от съдията Арсова гр. дело № 4134/2008 година
Производството е по чл. 288 ГПК във вр. с чл.280 ГПК.
И. П. И. е подал касационна жалба срещу решение № 666 от 19.06.2008 г. по гр.д. № 577 от 2008 г. на Варненския окръжен съд , с което е оставено в сила решение № 308 от 25.01.2008 г. по гр.д. № 8* от 2006 г. на Варненския районен съд и е отхвърлен предявеният от него срещу МВР- поделение № 3* иск за заплащане на трудово възнаграждение за извънреден труд, мораторна и законна лихви . В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението, поради неговата необоснованост , допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при обсъждането на доказателствата и противоречие с материалния закон.
В представено изложение , което е част от касационната жалба е посочено , че съдът в решението си се е произнесъл по съществен материално правен въпрос относно характера на служебното време , неговата продължителност и видове , като се посочва и съществено нарушение на процесуална норма, регламентираща обсъждането на доказателствения материал и за доказателствената тежест при установяване на количеството положен извънреден труд.
. Жалбоподателя се позовава на хипотезата, предвидена в чл.280, ал.1, т. 2 ГПК като посочва, че съществува противоречива практика по формулирания правен въпрос в съдилищата и прилага съответон съдебни решения.
Ответника МВР- поделение № 3* оспорва жалбата , поддържайки, че същата не следва да се допусне до касационно разглеждане от една страна , а от друга , че същата е неоснователна .
Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение, намира, че касационната жалба на И. П. И. не следва да се допусне до касационно разглеждане , тъй като в нея макар и да се сочат съществени материално правни въпроси, то съдът се е произнесъл по тях в съответствие със съществуващата съдебна практика и уредбата в закона . По повдигнатия въпрос за обсъждането на доказателствата и определянето на доказателствената тежест за фактите, на които страната основава своето право, имащ съществено значение за правото на защита, съществува постоянна съдебна практика с която Варненския окръжен съд се е съобразил.
С касираното решение № 666 от 19.06.2008 г. по гр.д. № 577 от 2008 г. на Варненския окръжен съд е оставил в сила решение № 308 от 25.01.2008 г. по гр.д. № 8* от 2006 г. на Варненския районен съд и е отхвърлил предявеният от И. П. И. иск за заплащане на извънреден труд , който е полагал при даването на дежурства първоначално като “матрос- машинен газотурбинист “, а в последствие и “старши матрос- старши радиотелеграфист –оператор ЗАС” ” на фрегата “С” в периода от 9.08.2000 г. до 30.09.2006 г. Първоначално претенцията е в размер на 292,88 лева месечно за периода от 30.03.2001 г.- до 30.09.2006 г. , но в хода на съдебното производство исковия период е редуциран от 1.10.2003 г. до 30.09.2006 г. като ищеца е уточнил , че претендира сумата 5 236,50 лв. заплащане на извънреден труд , реализиран в резултат на изпълнявани дежурства, които не са компенсирани с почивки и сумата 839,78 лева обезщетение за забава.
Варненския окръжен съд е намерил претенцията за неоснователна и недоказана. Този извод е формулирал след цялостна преценка на доказателствения материал и е съобразил с регламентацията на материята в Закона за отбраната и въоръжените сили , Правилника за кадрова военна служба и Наредбата за определяне възнагражденията на кадровите военнослужещи. Посочил е че служебното време има две характеристики, а именно : служебно време, при което се изпълняват функционалните задължения и служебно време, през което се носи дежурство по график. Дефинирано е служебното време , като период , в които лицето изпълнява задълженията си , който не може да бъде повече от 40 часа седмично – чл.203, ал.1 от ЗОВС и дневно 8 часа, при допустимо максимално увеличение с още 4 часа или общо 12 часа – чл.203 , ал.2 от с.з. Месечната продължителност на служебното време се определя съобразно изискванията на чл.152, ал.6 от ПКВС. Положен извънреден труд е налице когато е надвишена както дневната , така и месечната продължителност на служебното време , което в случая не е установено. С исковата молба се претендира извънреден труд за отработени дежурства по график, които не са компенсирани с почивки.
Основния спорен въпрос по делото е следва ли да се признае за извънреден труд служебното време, което ищеца е положил при носене на дежурствата по график, което надхвърля дневно дванадесет часа и определеното месечно служебно време по схемата, посочена в чл.152, ал.6 от ПКВС, което не е компенсирано с почивки. Въззивният съд правилно е отговорил на въпроса , че неизползваните почивки не могат да се компенсират със заплащане като извънреден труд от една страна и от друга, че не е установено ,че ищеца не е могъл да ползва почивките , които са му били определени едновременно с графиците за дежурство. Съгласно чл.155, ал.3 от Правилника за кадрова военна служба почивните дни за положените дежурства се определят съобразно предварително изготвен график за дежурствата и отлагането им става по доклад на служащия , отправен до командира .
По делото е изслушано заключението на тройна счетоводна експертиза , което е съпоставено с останалите доказателства по делото.
Варненския окръжен съд е намерил, че по правилото на чл.127, ал.1 ГПК/ /отм./ ищеца е следвало да установи наличието на правоотношение с ответника като кадрови военно служащ и фактът за положен от него извънреден труд, които не е бил компенсиран с почивки , а на ответното поделение е била възложена доказателствената тежест да установи заплащането. В случая не е било установено ,че определените седмични и месечни почивки не са били предоставени от една страна и от друга , че дежурствата по график като времетраене са надхвърлили дневното и месечното служебно време .
Изводите в решението са съответни на приложимото материално право и кореспондират с трайната съдебна практика.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННА ПРОВЕРКА на решение № 666 от 19.06.2008 г. по гр.д. № 577 от 2008 г. на Варненския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
.