О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
По чл. 288 от Гражданско процесуалния кодекс
№ 516/09
София, 22.06.2009 г.
ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, ПЪРВО отделение, в закрито заседание шестнадесети юни , две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Жанин Силдарева
ЧЛЕНОВЕ : Костадинка Арсова
Бонка Дечева
като изслуша докладваното от съдията Арсова ч. гр. дело № 207/2009 година
Производството е по чл. 288 ГПК във вр. с чл.280 ГПК.
Д. ч. М. на регионалното развитие и благоустройство e подала касационна жалба срещу решение от 25.06.2008 г. на Софийския градски съд, Гражданска колегия, ІІ”г” в.о. , постановено по гр.д. № 2* от 2007 г. , с което е отменено решение от 12.04.2007 г. на Софийския районен съд , 46 състав, постановено по гр.д. № 6* от 2001 г. и е уважен установителния иск за собственост, предявен по чл.97, ал.1 ГПК/отм./ за недвижим имот, представляващ им. пл. № 15 от кв.154А по плана на гр. С., местността “Л” , отреден за “К” с площ от 2 350 кв.м. В жалбата се навеждат доводи за допуснати нарушения, представляващи касационни основания по чл.281, т.3 ГПК, а именно неправилност на съдебния акт поради неправилно приложение на материалния закон, необоснованост и допуснати съществени процесуални нарушения при преценка на доказателствения материал.
Подържа се оплакване и за недопустимост на решението предвид това, че с акт за частна държавна собственост № от 11.11.2005 г. този имот е предоставен за управление на Министерството на външните работи , което е следвало да бъде конституирано като ответник по спора.
Към жалбата е представено изложение на основание за допускане на касационна проверка по чл.280 , ал.1, т.1, т.2 и т. 3 ГПК като са поставени съществен процесуално правен въпрос относно допустимостта на установителните искове и съществен материално правен въпрос, за понятието “реално съществуващ недвижим имот”, който подлежи на възстановяване по силата на закона.
Ответниците А. Ф. М. , С. Ф. М., М. Н. П. , Е. А. П. , Е. А. П. , А. А. Д. , М. П. П. и П. П. П. са депозирали отговор както по наведените в изложението основания за допускане на касационното обжалване, така и по доводите за неправилност на решението.
Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение, намира, че касационата жалба на Д. ч. М. на регионалното развитие и благоустройство не следва да се допусне до касационно разглеждане , тъй като не са налице хипотезите на чл.280 , ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ГПК.
Софийския градски съд е уважил предявеният иск за собственост по чл.97, ал.1 ГПК/ отм. / от А. Ф. М. , С. Ф. М., М. Н. П. , Е. А. П. , Е. А. П. , А. А. Д. , М. П. П. и П. П. П. против Д. ч. М. на регионалното развитие и благоустройство за недвижим имот, представляващ им. пл. № 15 от кв.154А по плана на гр. С., местността “Л” , отреден за “К” с площ от 2 350 кв.м. защото е намерил, че този имот е бил възстановен в техния патримониум по силата на чл.1 , ал.1 от ЗВСВОНИ и чл. 1, ал.2 от ЗВСВНОНИ . Ищците са наследници на К. Н. М. , който е бил собственик на идеални части от имот с площ от 2 350 кв.м. Този имот е бил одържавен от неговите наследници И, Н. М. , Ф. М. , Н. М. ,Йорданка М. , С. М. и А. М. / у-ние за наследници № от 5.-08.1998 г./, но актове за държавна собственост са издадени само за частите на Ф. М. и Н. М. От Е. П. , Е. П. и С. М. , поч. и заместена по чл.120 ГПК/отм./ от своите наследници Е,п М. П. , П. П. и А. Д. имота е бил отнет без да им е изплатено обезщетение и без да е посочено основание за отнемането. В плана от 1994 г. претендирания имот е отреден за” К. БОДК” и представлява им. пл. № 15 от кв.154А по плана на гр. С., местността “Л” с площ от 2 350 кв.м. Имота е бил отреден с разпореждане № 45 от 13.01.1961 г. на МС за нуждите на К. народна република, на която е учредено право на строеж. Със С. , която е утвърдена с решение № 120 от 16.06.1980 г. на МС между Н са уредени някои имуществени въпроси, включително и въпросния терен, който е заменен с терен на ул. “. № 2* кв. “О“, гр. С.. П. тези данни Софийски градски съд е намерил, че имота е собственост на ищците и е уважил предявеният иск по чл.97, ал.1 ГПК/отм./.
В изложението се подържа, че решението е недопустимо ,тъй като иска е предявен срещу държавата , а не срещу Министерство на външните работи, комуто е предоставен имота с акт за частна държавна собственост № от 11.11.2005 г. Това е и повдигнатият съществен процесулно правен въпрос. Допустимостта на установителните искове се обуславя от положителни и отрицателни процесуални предпоставки , като положителните процесуални предпоставки са наличието на активна и пасивна процесуално правна легитимация, т.е. процесуална правоспособност и дееспособност, представителна власт. Материално правната легитимация обуславя основателността на иска и разбирането по този въпрос е залегнало в константната практика на ВКС , а въззивният съд не се е отклонил от него.
В съответствие с трайната съдебна практика е и развитото разбиране от СГС, че имота съществува реално до размерите при които е отчужден. Имота съществува фактически, същия не е застроен, т.е. не е станал принадлежност към сгради, не представлява публична държавна собственост и се намира в имуществената сфера на държавата.
Учреденото върху имота вещно право в полза на К. народна република е погасено по силата на С. , която е утвърдена с решение № 120 от 16.06.1980 г. на МС между Н и следователно липсват фактически обстоятелства относно хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Поставените процесуално правен и материално правен въпроси са разгледани в съответствие с трайната практика на ВКС и за тях липсва противоречива съдебна практика поради което не следва да се допуска касационна проверка на решението в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационна проверка на решение от 25.06.2008 г. на Софийския градски съд, Гражданска колегия, ІІ”г” в.о. , постановено по гр.д. № 2* от 2007 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: