О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
По чл. 288 от Гражданско процесуалния кодекс
№ 849
гр. София , 05.08.2009 година
ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Първо отделение, в закрито заседание трети август, две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Жанин Силдарева
ЧЛЕНОВЕ : Костадинка Арсова
Бонка Дечева
като изслуша докладваното от съдията Арсова гр. дело № 4092/2008 година
Производството е по чл. 288 ГПК във вр. с чл.280 ГПК.
М. М. З. е подал касационна жалба срещу решение № 690 от 20.06.2008 г. по гр.д. № 1* от 2007 г. на Варненския окръжен съд, гражданско отделение с което е оставено в сила решение № 969 от 3.04. 2007 г. по гр.д. № 1* от 2006 г. на Варненския районен съд и е уважен предявеният от Й. К. Н. срещу касатора и съпругата му Р. К. З. отрицателен установителен иск по /чл.97, ал.1 ГПК/отм./ 124, ал.1 ГПК. В касационната жалба се позовават на неправилност на решението като подържат нарушение на всички основания , посочени в чл.281 ГПК.
Към касационната жалба е инкорпорирано изложение, в което касаторите считат че е допустима касационната проверка на решението по реда на чл.280, ал.1 ГПК. Касатора е намерил , че решението следва да се допусне до касационна проверка ,тъй като направените материално правни изводи по релевантния за спора въпрос за възникването на правото на собственост в полза на ползувателите при условията на § 4а от ПЗР на ЗПСЗЗ е разрешен в противоречие с константната практика на ВКС при преценката на характера на наличната сграда, определяща възможността за възникването на абсолютното вещно право в посочената хипотеза. Представени са решения. Касатора се позовава и на останалите хипотези на чл.280, ал.1 ГПК без да сочи фактическите основания , определящи приложението им.
Ответницата Й. К. Н. е подала възражение , в което излага доводите си за недопустимост на касационна проверка. Тя счита, че въззивното решение не следва да се допусне до касационна проверка защото не е налице противоречие с практиката на ВКС по определящият материално правен въпрос за възникването на собствеността в посочената хипотеза, както и кои е релевантния момент към които следва да се определи характера на сградата.
Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение, намира, че съдебният акт , атакуван с касационата жалба на М. М. З. НЕ СЛЕДВА ДА СЕ ДОПУСНЕ ДО КАСАЦИОННА ПРОВЕРКА , тъй като не са налице условията на чл.280, ал.1 ГПК.
Варненския окръжен съд е уважил предявеният отрицателен установителен иск от Й. К. Н. срещу М. М. З. и съпругата му Р. К. З. Г. за недвижим имот , представляващ 600 ид.ч. им. пл. № 431 по плана за новообразуваните имоти , находящ се в местност “Н”, в землището на кв. “В”, гр. В. защото е намерил ,че иска е допустим и основателен. Ищцата Й. К. Н. е представила решение № 752 от 10.11.2000 г. на ПК”В” , с която й е признато право на възстановяване на наследствени земеделски земи в реални граници с площ от 17 540 кв.м. , находящи се в местност “Н”. В решението е посочено, че индивидуализацията на земите ще се осъществи при изготвянето на плана по чл.28 от ППЗПСЗЗ. Незавършената процедура по възстановяване на земите в реални граници определя и правния интерес от предявяването на отрицателен установителен иск, с който да се отрече правото на собственост на ответниците. Основателността на иска е намерена в липсата на елемент от фактическият състав на § 4а от ПЗР на ЗПСЗЗ , а именно изграденото не представлява сграда по смисъла на тълкувателната разпоредба на § 1в , ал.3 от ДР на ППЗПСЗЗ. За техническите характеристика на постройката е била изслушана техническа експертиза, а състоянието й към 1.03.1991 г., към които момент се определя нейното състояние, е установено с гласни доказателства.
Настоящият състав намира, че не са налице условията на чл.280, ал.1 ,т.1, т.2 и т.3 ГПК . Въззивният съд е изложил аргументи относно липсата на условия за придобиването на имота по реда на § 4б от ПЗР на ЗПСЗЗ , предвид неговото разположение в близост до бреговата линия – 1 км. и на 10 км. от гр. В., които кореспондират с изискването на закона и са в съответствие с практиката на съдилищата и ВКС.
Материално правните изводи за придобиването на правото на собственост по § 4а от ПЗР на ЗПСЗЗ са в съответствие с постоянната съдебна практика , предпоставяща кумулативно наличие на отстъпено право на ползване въз основа на постановление на Министерския съвет, съществуването на постройка към 1.03.1991 г. ,чийто характеристики да не съвпадат с изключенията, изброени в § 1в, ал.3 от ДР на ППЗПСЗЗ и заплащане на цената на мястото , определена по съответния ред. Липсата на един от посочените елементи препятства възникването на право на собственост . Издаденият н.а. № 1* т.15, н.д. № 1* от 1997 г. е констативен и неговата доказателствена сила е оборена.
На второ място не е налице и хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК , която предвижда допустимост на факултативната касационна проверка само в случаите когато тя би обусловила преразглеждане на установената практика по приложението по на § 4а от ПЗР на ЗПСЗЗ или когато касае липсва съдебна практика по поставеният материално правен въпрос, което в случая не е установено.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО РАЗГЛЕЖДАНЕ на решение № 690 от 20.06.2008 г. по гр.д. № 1* от 2007 г. на Варненския окръжен съд, гражданско отделение по касационната жалба на М. М. З. .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: