О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
По чл. 288 от Гражданско процесуалния кодекс
№ 1260
гр. София , 12.11.2009 година
ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Първо отделение, в закрито заседание на пети ноември, две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Жанин Силдарева
ЧЛЕНОВЕ : Костадинка Арсова
Бонка Дечева
като изслуша докладваното от съдията Арсова гр. дело № 818/2009 година
Производството е по чл. 288 ГПК във вр. с чл.280 ГПК.
Г. М. С. е подала касационна жалба срещу решение № 154 от 19.03.2009 г. по гр.д. № 1* от 2008 г. на Плевенския окръжен съд с което е оставено в сила решение № 182 от 10.11.2008 г. по гр.д. № 4* от 2008 г. на Плевенския районен съд, четвърти състав и е отхвърлен предявеният от касаторката срещу А. П. И. иск за собственост на апартамент № 17, ет.6, вх.”б”, бл. 69 ,гр. Плевен , ж.к.”С” . В касационната жалба се подържа, че решението е неправилно защото е постановено в противоречие с материалния закон и защото при постановяването му е допуснато съществено процесуално нарушение , изразяващо се в отказ от спиране на производството на основание чл.182, б. “д” ГПК/отм./.
В представеното изложение се позовава на разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК като счита , че решението следва да се допусне до касационна проверка по въпроса за придобиването на собствеността на оригинерно основание и по процесуалния въпрос за спирането на делото при наличието на наказателно съдебно производство, което е относимо към спорното материално право .
Ответника А. П. И. е взел становище по жалбата в представеният отговор и ,счита че не следва да се допуска касационно разглеждане на решението , тъй като не са налице условията по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение, намира, че въззивното решение, атакувано с касационната жалба на Г. М. С. НЕ СЛЕДВА ДА СЕ ДОПУСНЕ ДО КАСАЦИОННА ПРОВЕРКА , тъй като са налице условията на чл.280, ал.1 , т.1 ГПК. В представеното изложение ищцата отново прави оплакване за неправилност на съдебният акт , но не въвежда основания за приложението на посочената по- горе разпоредба обуславяща касационно обжалване на решението.
В съответствие с трайната съдебна практика Плевенския окръжен съд е посочил, че при иска за собственост ищеца следва да установи по реда на пълното и главно доказване,че е собственик на вещта , обект на ревандикацията. В конкретния случай това не е било установено защото представеният от касаторката нотариален акт № 28, т.06, рег. № 5* н.д. № 871 от 2007 г. не я легитимира като собственик. Нейните праводатели Д. Б. Г. и Б. М. С. не са били собственици , тъй като и праводателите на техните праводатели също не са такива. По делото е било установено безпротиворечиво ,че спорния апартамент е закупен от В. И. М. и Й. Ц. М. от “Т”ЕООД с изцяло държавно участие по реда на НДИ с договор от 30.03.1994 г., който е бил прогласен за нищожен с влязло в сила решение на 20.01.1996 г. по гр.д. № 3* от 1994 г. Настанителната заповед по чл.18 ЗНО на Й. Ц. М. също е била прогласена за нищожна по съдебен ред. Всички последващи преобретатели на имота не са станали собственици по силата на сключените транслативни сделки именно защото първоначалните продавачи В. И. М. и Й. Ц. М. не са били такива . Касаторката, упражнявайки чужди материални права навежда довод за придобиването на правото на собственост от страна на В. И. М. и Й. Ц. М. не по силата на сключения договор, който е бил обявен за нищожен , а на оригинерно основание въпреки ,че за нито един момент при тях не са били налице условията на чл.79, ал.1 ЗС.
Плевенския окръжен съд е отказал поисканото от касаторката спиране на съдебното производство във връзка с образуваното наказателно дело срещу В. И. М. и Й. Ц. М. поради липса на преюдициалност. Това процесуално действие също е съответно на трайната съдебна практика , която предпоставя спиране на производството по материално правния спор само ако е образувано гражданско или наказателно производство по преюдициален въпрос. В случая ангажирането на наказателната отговорност на първоначалните купувачи не може да се отрази на правото на собственост претендирано от нея, поради което съдът е отказал спиране, което съответства на константното приложение на разпоредбата на чл.182, б.”г” и “д” ГПК/отм./ .
Настоящия състав намира, че изводите са направени в съответствие с трайната практика на ВКС по поставените материално правен и процесуално правен въпрос и не е установена противоречива практика на съдилищата поради което исканата касационна проверка е недопустима при условията на чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Съобразен с практиката е извода на Плевенския окръжен съд ,че осъществената покпуко- продажба между Г. М. С. като купувач и Д. Б. Г. и Б. М. С. като продавачи за посочения апартамент макар и валидна не е прехвърлила вещното право на собственост , тъй като продавачите й не са го притежавали. Нещо повече изрично е посочено ,че първоначалните купувачи не са придобили имота на оригинерно основание именно защото през цялото време са съзнавали ,че този имот е собственост на държавата и за него се водят дела.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО РАЗГЛЕЖДАНЕ на решение № 154 от 19.03.2009 г. по гр.д. № 1* от 2008 г. на Плевенския окръжен съд по касационната жалба на Г. М. С. на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: