О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
По чл. 288 от Гражданско процесуалния кодекс
№ 78
гр. София , 05.02.2009 година
ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, ПЪРВО отделение, в закрито заседание на четвърти февруари , две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Жанин Силдарева
ЧЛЕНОВЕ : Костадинка Арсова
Бонка Дечева
като изслуша докладваното от съдията Арсова гр. дело № 2852/2008 година
Производството е по чл. 288 ГПК във вр. с чл.280, ал.1 ГПК.
“Е” А. са подали касационна жалба срещу решение № 323 от 29.04.2008 г. по гр.д. № 752 от 2007 г. на Софийския окръжен съд , с което е отменено решение от 27.04.2007 г. по гр.д. № 13 от 2003 г. на Районен съд, гр. Е. в частта за имуществените вреди и е оставено в сила в останалата част като са уважени предявените искове за присъждане на обезщетение в полза на В. И. М. , Н. С. В. и В. М. Н. против касатора произходящо от влошаване професионалното заболяване на наследодателят им С. В. М. за имуществени вреди в размер на 2190 лв. за периода от 17.01.2001 г. до 27.02.2007 г. и за неимуществени вреди в размер на 10 000 лв., считано от 4.11.2002 г. ведно със законната лихва до пълното изплащане на сумите. В жалбата навежда доводи за неправилност поради допуснати съществени нарушения на чл.200 , ал.1 КТ вр. с чл.52 ЗЗД, допуснати съществени процесуални нарушения по чл.188, ал.1 ГПК и чл.127, ал.1 ГПК и необоснованост.
Представено е отделно изложение на основанията за допустимост на касационната проверка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК като са посочени и конкретни решения, постановени от състави на ВКС . Навеждат се и основания по чл.280, ал.1, т.3 ГПК като се подържа, че касационната проверка на решението се налага с оглед точното приложение на закона.
Търговското дружество счита, че Софийския окръжен съд се е произнесъл в противоречие с трайната практика на ВКС по два съществени материално правни въпроса , а именно : за наличието на причинно следствена връзка между влошеното здравословно състояние на наследодателя на ищците и установеното му професионално заболяване , както и за преценката на всички обстоятелства при определянето на размера на обезщетението по справедливост. Допълнително подържа, че съдът неправилно е приложил две съществени процесуални норми, свързани с преценка на доказателствата съобразно изискванията на чл.188, ал.1 ГПК , както и в противоречие с практиката и текста на чл.127, ал.1 ГПК неправилно е разпределил доказателствената тежест между страните.
Ответниците В. И. М. , Н. С. В. и В. М. Н. не са депозирали отговор.
Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение, намира, че касационната жалба на “Е” А. не следва да се допусне до касационно разглеждане независимо , че с нея се сочат съществени материално правни и процесуални въпроси по който съдът се е произнесъл защото произнасянето е в съответствие с трайната съдебна практика формирана при прилагането на чл.200 КТ.
Стоян В. М. , който е починал в хода на съдебното производство на 24.02.2007 г. и то е продължено от наследниците му В. И. М. , Н. С. В. и В. М. Н. е предявил срещу дружеството “Е” А. искове за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 15 000 лв. и за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 7 500 лв. за периода от 17.01.2001 г. до 17.01.2011 г. , които се дължат като обезщетение за претърпените вреди от последващо влошено професионално заболяване , което е получил на работа в “Е”А. и което е установено с ЕР на ТЕЛК № 1* от 4.11.2002 г. Наличието на причинна връзка между заболяването, неговия ексцес и работата при праводателя на ответника е възприета от Софийския окръжен съд , който е изградил своето убеждение на база депозираните медицински експертизи д-р С, доц. Демирова и д-р Д. Експертизата е обяснила защо счита, че тютюнопушенето на М. е съпътстващ , а не основан фактор при ексцеса на хроничния професионален бронхит, белодробния енфизем , дихателната недостатъчност І-ІІ степен , белодробно сърце, ,СН-ІІХИБС- А. миокардиосклероза, артериална хипертония –ІІ ст., чернодробна стеатоза, от които е страдало лицето. Посочено е че възрастта и честите инфекции като съпътстващи фактори имат обективен характер и не се дължат на поведението на болния. Обсъждайки изцяло и в съответствие с формалната логика представените писмени , гласни и веществени доказателства съдът е стигнал до извода, че е установен фактическият състав на чл.200 КТ вр с чл.56, ал.3 КСО за наличието на обективна отговорност на дружеството за неимуществените вреди претърпени от заболелия. При тези данни и изхождайки от обстоятелството , че на М. са му били признати 92% неработоспособност както и силно влошеното качество на живот , обусловено от посочените страдания е приложил принципа за справедливост , залегнал в нормата на чл.52 ЗЗД. Окръжния съд е присъдил и имуществени вреди, като се е съобразил с изразходваните средства за лекарства и храна от С. М. Постановеното решение е в съответствие с трайната съдебна практика при преценка на причинно следствената връзка между заболяването и настъпилите вреди, които са пряка и непосредствена последица от него и репатрирането им в техния пълен обем.
Настоящия състав намира, че не са налице хипотезите на чл.280, ал.1, т.1 и чл.280, ал.1, т.3 ГПК поради което касационната жалба не следва да се допусне до касационно разглеждане.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННА ПРОВ. на въззивното решение № 323 от 29.04.2008 г. по гр.д. № 752 от 2007 г. на Софийския окръжен съд по касационна жалба на “Е” А. .
ВРЪЩА касационната жалба на “Е” А. .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
.