Определение №1147 от по гр. дело №5011/5011 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

                               О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
                                               
                        По чл. 288 от Гражданско процесуалния кодекс
 
№ 1147
                       
                     гр. София , 21.10.2009 година
 
           
ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на  Република БЪЛГАРИЯ, Първо отделение, в закрито заседание  на двадесети октомври,  две хиляди и девета  година в състав:
 
                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: Жанин Силдарева
                                    ЧЛЕНОВЕ :   Костадинка Арсова 
                                                                        Бонка Дечева              
 
като изслуша докладваното от съдията Арсова  гр. дело № 5011/2008 година
 
Производството е по чл. 288 ГПК във вр. с чл.280 ГПК.
В. Х. Г. е подала касационна жалба срещу решение № 275 от 19.03.2008 г. по гр.д. № 328 от 2007 г. на Окръжен съд, гр. В., с което е отменено решение № 3* от 13.12.2006 г. по гр.д. № 3* от 2005 г. на Варненския районен съд, 21 състав и е признато за установено , че сключените между страните сделки през 2000 г. за замяна на недвижими имоти са нищожни като симулативни на основание чл.26, ал.2 ЗЗД. В касационната жалба излага съображения за неправилност на решението защото е необосновано защото при постановяването му са допуснати съществени процесуални нарушения , изразяващи се в събиране на гласни доказателства , без наличието на писмени доказателства правещи вероятни твърденията за привидност на сделките. Подържа неправилност на съдебния акт и поради необсъждане на доказателствата при условията на чл.188, ал.1 ГПК/отм./.
В представеното изложение обосновава допустимостта на касационната проверка на решението при наличието на съществен процесуално правен въпрос, касаещ допустимостта на свидетелските показания за опровергаване на установено с писмен акт съгласие при липсата на условията по чл.134, ал.1 ГПК . Подържа хипотезата на чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК а именно ,че по повдигнатия съществен процесуален въпрос е налице противоречива практика на съдилищата и защото допускането до касационно разглеждане на решението ще бъде от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответника И. И. М. Ф. е представила възражение, в което изразява мнение за недопускане на касационна проверка на решението предвид липсата на фактически обстоятелства обуславящи приложението на чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК.
Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение, намира, че въззивното решение, атакувано с касационната жалба на В. Х. Г. НЕ СЛЕДВА ДА СЕ ДОПУСНЕ ДО КАСАЦИОННА ПРОВЕРКА , тъй като не са налице условията на чл.280, ал.1 , т.2 и т.3 ГПК.
Варненския окръжен съд е отменил първостепенното решение и е уважил предявените от И. И. М. – Ф. против В. Х. Г. в субективно съединение искове по чл.26, ал.2 ЗЗД като е признал за нищожни като привидни /абсолютна симулация/ извършените замени както следва : договор от 1.08.2000 г. осъществен с н.а. № 70, т.2, н.д. № 252 от 2000 г. между И. Х. Г. за замяна на 3/12 идеални части от постройка от две дюкянски помещения върху маза и друга постройка от стая и клозет, находящи се в гр. В., ул. “Д” /Проф. Асен З. / № 18 заедно с 3/12 ид.ч. от 18/100 идеални части от цялото застроено и незастроено дворно място с площ от 384 кв.м. съставляващо им. пл. № 12А от кв.5 по плана на 8-ми микрорайон гр. В. срещу лозе в местността “С” с площ от 0, 941 дка , шеста категория представляващо им. № 0* по плана за земеразделяне на с. Д., община “Р”;
както и на сключеният договор за замяна на недвижими имоти от 1.08.2000 г. с н.а. № 74, т.7, н.д. № 257 от 2000 г. с който И. И. М. Ф. е прехвърлила на В. Х. Г. собствените си ? идеална част от партерно помещение с площ от 45 кв.м. заедно с избата като част от сградата, построена в дворно място , представляващо им. пл. № 97 по плана на 7 м.р. срещу правото на собственост на лозе с площ от 1, 103 дка, 7 категория съставляващо им. № 5* по плана за земеразделяне на с. Д., Разградска област .
Въззивният съд е обсъдил представените писмени доказателства и е намерил, че те обективират получаването от страна на ответницата за сметка на ищцата на наеми от процесните градски имоти, които след приспадането на дължимите данъци и разходите по подръжката им са отчитани с разписки на И. М. Ф. . Тези разписки са представени по делото. Посочените писмени документи са създали вероятност за привидност на извършените замени и са обусловили допускането на свидетелски показания, които да ги доизяснят. Показанията на свидетелите установяват, че сделките са били извършени с цел да се убеди дъщерята на ищцата, че приятелят й Е. е с нея заради притежаваните имоти. Намерението е било след прекъсване на тази връзка имотите да бъдат върнати на ищцата, която през цялото време е била действителния им собственик. Анализирайки всички доказателства съдът е стигнал до извода , че сделките са симулативни и ги е признал за нищожни.
Съдът намира, че не е налице основание за допускане на касационна проверка на решенето в хипотезите на чл.280, ал.1, т.2 и 3 ГПК относно приложението на чл. 134, ал.2 ГПК/отм./. Константна съдебна практика е при наличието на писмени доказателства , изхождащи от другата страна или пък удостоверяващи нейни изявления пред държавен орган, които правят вероятно твърдението , че съгласието е привидно да бъдат допускани и гласни доказателства, което е сторил и въззивният съд. Именно за това е необходимо начало на писмено доказателство, което прави само вероятно твърдението за наличието на привидност. Ако беше налице обратно писмо, то разпита на свидетелите би бил ненужен, тъй като самото писмо е достатъчно доказателство за симулация и доказва категорично действителната воля на страните по договорите .
Отделно от това в мотивите към касираният акт е извършен пълен анализ на доказателственият материал при условията на чл. 188, ал.1 ГПК като писмените доказателства са съпоставени със свидетелските показания и изводите са направени при съвкупната им преценка. По приложението на тази процесуална норма и нормата на чл.134, ал.2 ГПК/отм./ липсва противоречива съдебна практика на съдилищата.
Настоящия състав намира ,че по въпроса за допускането на гласни доказателства в условието на чл.134, ал.2 ГПК/отм./ е създадена многобройна и непротиворечива практика, която не се налага да бъде изменяна или актуализирана , поради което не е налице хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за да се допусне до касационно разглеждане атакуваното съдебно решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
 
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО РАЗГЛЕЖДАНЕ на решение № 275 от 19.03.2008 г. по гр.д. № 328 от 2007 г. на Окръжен съд, гр. В. по касационната жалба на В. Х. Г. .
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
 
ЧЛЕНОВЕ:
 
 
 
 

Scroll to Top