О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
По чл. 288 от Гражданско процесуалния кодекс
№ 1106
гр. София , 05.10.2009 година
ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и девети септември , две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Жанин Силдарева
ЧЛЕНОВЕ : Костадинка Арсова
Бонка Дечева
като изслуша докладваното от съдията Арсова гр. дело № 669/2009 година
Производството е по чл. 288 ГПК във вр. с чл.280 ГПК.
Е. П. К. е подала касационна жалба срещу решение от 25.07.2008 г. по гр.д. № 2* от 2005 г. на Софийския градски съд, въззивно отделение, втори”в” състав , с което е оставено в сила решение от 20.07.2004 г. по гр.д. № 8* от 1997 г. по описа на Софийския районен съд, 49 състав и е уважен предявеният срещу касаторката иска за ревандикация на апартамент . В касационната жалба се позовава на неправилност на решението като подържа нарушение на всички основания , посочени в чл.281, т.3 ГПК.
Към касационната жалба е представено изложение, в което касаторката счита че е допустима касационната проверка на решението по реда на чл.280, ал.1, т.3 ГПК , поддържайки обаче, че в противоречие с константната практика на ВКС въэззивният съд се е произнесъл по няколко материално правни въпроса, които са релевантни за спорното право, поради което съдът намира, че основанието по което се претендира допускане на решението до касация е чл.280, ал. 1 ,т.1 ГПК.
Ответника О. Г. К. не е взел становище.
Не са взели становище и третите лица помагачи П. Й. Т., М. Т. Т. , П. Д. В., И. С. В., които са привлечени в Районният съд от Е. К. .
Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение, намира, че съдебният акт , атакуван с касационата жалба на Е. П. К. СЛЕДВА ДА СЕ ДОПУСНЕ ДО КАСАЦИОННА ПРОВЕРКА , тъй като са налице условията на чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Софийския градски съд е оставил в сила решението на СРС, с което касаторката Е. К. е била осъдена на основание чл.108 ЗС да възстанови собствеността предаде владението на апартамент № 3, ет.3, ул. “. № 1* гр. С. ведно с мазе № 5, ведно с прилежащите общи части на сградата и от дворното място , съставляващо парцел **** , кв.129а по плана на гр. С., местност “З”, ведно с обезщетение за ползване на имота в размер на 200 лв. За да приеме, че ищеца е собственик въззивният съд е проследил движението на собствеността върху апартамента от момента на неговото построяване. Не се е споряло , че Е. К. осъществява фактическа власт върху имота. По делото е било установено безпротиворечиво , че изграждането на жилището е било извършено от К. Т. М. , който чрез пълномощника си К. М. Н. го е продал на П. Д. В. с н.а. № 1* т. 25, н.д. № 4* от 1997 г. Към датата на придобиване на имота П. Д. В. е бил в брак с И. С. В.. П. и И. В. са продали имота на П. Й. Т. с н.а. № 34, т.67, н.д. № 9* от 1997 г. , който го е препродал ведно със съпругата си М. Т. Т. на ищеца по делото с н.а. № 1* т.51, н.д. № 9* от 1997 г.
Ищцата е направила правопогасителното възражение за нищожност на н.а. № 1* т. 25, н.д. № 4* от 1997 г., поради неговата симулативност , което е довело до не получаването на правото на собственост от О. Г. К.. П. се е и на нищожност на прехвърлителните сделки поради нарушение на “добрите нрави”. Възраженията са били отхвърлени от съдилищата.
Изграждането на жилището е станало от фирма “К”, представлявана от К. Т. М. по договор за строителство, сключен между фирмата и К. на 26.04.1995 г.
СГС е приел, че с извършеното прехвърляне между фирмата и П. Д. В. е била прикрита друга сделка . Прикритата сделка е била договор за даване между строителя М. и пълномощника му К. Н. С него са били уредени финансовите взаимоотношение на К. М. и К. Н. Този договор е имал за цел престация на процесния апартамент , вместо връщане на заетата сума по договор за заем , като действителния собственик на апартамента е станал М. , а не купувача П. В. , който е направил услуга като кум на Н. Посочено е, че прехвърлянето направено между В е действителна сделка, която е породила целените правни последици. Въззивният съд е приел, че тази и последващата сделка, с която О. К. е придобил имота са действителни и са породили са правни последици , поради което и ищеца се легитимира като собственик.
Тези изводи са направени в противоречие с константната практика на ВКС, която възприема , че сключена сделка с несобственик, макар и действителна няма вещно правно действие, тъй като продавача не е притежавал вещните права, които са неин предмет. Това налага допускане на касационна проверка на решението при условията на чл.280, ал.1 т. 1 ГПК
Делото ще бъде разгледано в открито съдебно заседание след внасянето от страна на касаторката на държавна такса в размер на 30 лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО РАЗГЛЕЖДАНЕ на решение от 25.07.2008 г. по гр.д. № 2* от 2005 г. на Софийския градски съд, въззивно отделение, втори”в” състав .
УКАЗВА на Е. П. К. да внесе по сметка на ВКС държавна такса за касационното разглеждане на делотго в размер на 30 лв. в едноседмичен срок от съобщението.
ДЕЛОТО да се докладва за насрочване след представянето на квитанцията за внесена държавна такса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: