О п р е д е л е н и е
По чл. 288 от Гражданско процесуалния кодекс
№ 92
гр. София , 10.02.2009 година
ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Първо отделение, в закрито заседание десети и февруари , две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Жанин Силдарева
ЧЛЕНОВЕ : Костадинка Арсова
Бонка Дечева
като изслуша докладваното от съдията Арсова гр. дело № 131/2009 година
Производството е по чл. 288 ГПК във вр. с чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Производството е образувано по касационна жалба на И. Х. И. и В. И. И. срещу решение № 1* от 16.10.2008 г. по гр.д. № 2* от 2008 г. на Врачанския окръжен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от тях срещу “В”Е. иск с правно основание чл.59 ЗЗД.
В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението, поради неговата необоснованост , допуснати съществени процесуални нарушения при възприемане и обсъждане на доказателственият материал и нарушения на материалния закон.
Касационната жалба е постъпила след 1.03.2008 г. и по аргумент на § 2, ал.3 ПЗР ГПК при преценката за нейната допустимост е приложим реда на новия ГПК, в който е възприет принципа за касационна обжалваемост на всички дела, независимо от техния вид с изключението, предвидено в чл.280 , ал.2 ГПК за недопустимост на касационната проверка по делата с обжалваем интерес до 1 000 лева . В настоящия случай не е налице хипотезата на чл.280, ал.2 ГПК.
Ответника “В”Е. е представил възражение, в което изразява становище, че не са налице условията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и отделно от това счита, че касационната жалба е и неоснователна.
Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение, намира, че касационната жалба на И. Х. И. и В. И. И. не следва да се допусне до касационно разглеждане макар да поставя съществен материално правен въпрос за правопроизводящият факт на неоснователното обогатяване. Жалбоподателите се позовават на хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК и представят решение на ВС, с което се тълкува приложението на разпоредбите за неоснователно обогатяване.
Настоящият състав на ВКС намира, че макар и да е налице съществен материално правен въпрос, които да е относим към спорното материално право , то той е решен в съответствие с практиката на съдилищата, включително с представеното Тълкувателно решение № 1 от 28.05.1979 г. по гр.д. № 1 от 1979 г. на Пленума на ВС.
И. Х. И. и В. И. И. са предявили срещу търговското дружество “В”Е. в обективно съединение два иска – иск за ревандикация и иск по чл.59 ЗЗД за три обекта- два магазина и един склад , находящи се в гр. В., ул. Й. № 26- партер ,всеки от тях заснет в кадастралната карта със самостоятелен идентификатор. По делото е било безспорно , че ответника е инвеститор и строител на обекта както и че същия е предаден с приемателно- предавателен протокол от 4.07.2008 г. – дата следваща исковия период, които е заявен от 4.04.2005 г. до 4.10.2004 г.
Исковете са били отхвърлени защото е установено , че във въззивната инстанция ищците са получили владението на магазините и склада, на които са били собственици съгласно н.а. № 65, т.03., рег. № 3* н.а. № 235 от 2005 г. Отхвърлен е и иска по чл.59 ЗЗД защото е посочено , че обекта се предава в експлоатация съобразно разпоредбата на 175, ал.1 ЗУТ на 4.07.2008 г.
Настоящият състав намира, че въззивният съд се е произнесъл по иска по чл.59 ЗЗД в съответствие с трайната практика на ВС и ВКС , която е отразена в представеното решение. Съобразно нея съществен елемент от основателността на иска е, че между обедняването на едната страна и обогатяването на другата следва да съществува еквивалент и правопроизводящият факт да е общ или правоотношението да произхожда от общи факти. В конкретния случай задържането на обектите от страна на строителя се дължи на обстоятелството, че същите не са били предадени при условията на чл.176, ал.1 ЗУТ, от които момент за строителя е падежа на задължението за предаване на изградената сграда на възложителя, в чийто права са встъпили ищците с цитирания по-горе нотариален акт. Навежданите възражения за неточно изпълнение на строителството като срок и цена не касаят предявеният иск по чл.59 ЗЗД .
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивното решение № 1* от 16.10.2008 г. по гр.д. № 2* от 2008 г. на Врачанския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: